Микис Теодоракис - композиторът от тъмните килии

Ранните си години той прекарва в затвора, в концлагери или в изгнание
4 сеп 2021 20:14, Нели Христова
18
Микис Теодоракис - композиторът от тъмните килии
Снимка: БГНЕС

Гръцкият композитор Микис Теодоракис почина на 96-годишна възраст на 2 септември. Легендарният автор на балета „Зорба гъркът“ е икона на съпротивата за бившата военна хунта, един от символите на слънчева Гърция за милиони по света.

Дори когато беше хвърлен в затвора, затворен в концентрационен лагер или изпратен в изгнание, той не спирa да композира музиката, която бе като огледало на гръцката душа.

Неговата работа обхваща класическото и популярното, като незабравимата му мелодия за филма "Зорба Гъркът" от 1964 г., с участието на Антъни Куин като симпатичния, едноименен мошеник, който танцува бос на критски плаж. Въз основа на народен танц, известен като сиртаки, "мелодията на Зорба" привлече международно внимание към бузукито и намери постоянно място в гръцките таверни по целия свят.

Музиката на Теодоракис внушава национална гордост и се превръща в неразделна част от гръцката културна идентичност, и най-вече в неговия "Марш на Духа" - музика, към стихотворение на Ангелос Сикелианос, което включва думите "Ще отворя пътят към душата, към духа, към тялото ти, Гърция."

Теодоракис композира музиката, докато е затворен от военната хунта, която управлява Гърция с желязна хватка от 1967 до 1974 г. След международна кампания за освобождаването му, той дирижира Лондонския симфоничен оркестър в изпълнение на произведението през 1970 г. - три месеца след като е изгонен от родината си.

С много от неговите събратя, които също са гръцки изгнаници, седящи в публиката, това е един триумфален концерт. "Сякаш Бенджамин Бритън беше задал стихове на Оден да бъдат изпети от архиепископа на Кентърбъри", въодушевен е един критик. "Сякаш самият Зорба дирижира", пише Newsweek. Когато приключва, публиката не го остави да си тръгне - продължителни аплодисменти, тропане на крака и ритмични викове "Теодоракис! Теодоракис!"  го въръщат пет пъти."

Марксистки пожарникар, който беше повече от готов да се бори за идеалите си, той е хвърлен в затвора през 1944 г. по време на гръцката гражданска война, когато е арестуван с хиляди други заподозрени комунисти и изпратен на  остров Макронисос, където е изтезаван и е задължин да се подиграва на екзекуциите.

Две десетилетия по-късно той отново е затворен, след десния военен преврат през 1967 г., воден от диктатора Георгиос Пападопулос. По това време той вече и най-известният композитор в Гърция, а музиката му е незабавно забранена. Ала забраната само направи музиката му саундтрак на движението за съпротива.

Той е избран в гръцкия парламент през 1964 г. като поддръжник на партията Обединена демократична левица (ЕДА)". Изкуството и политиката за Теодоракис бяха неделими. "Винаги съм живял с два звука - един политически, един музикален", казва той пред The ​​New York Times, когато е изпратен в изгнание през 1970 г.

През следващите четири години той действа като културен представител на кампания, която в крайна сметка доведе до свалянето на хунтата и възстановяването на демокрацията. Висок, със здрав външен вид и вълниста коса, той обикаля света и изнася концерти, за да събере средства за опозицията. Кампанията му беше подкрепена както от колеги музиканти, включително Дмитрий Шостакович и Леонард Бернщайн, така и от политически лидери - сред тях германският канцлер Вили Бранд и шведският премиер Олоф Палме.

Той пише химни на съпротива и протестни песни не само в подкрепа на загубената свобода на Гърция, но и от името на потиснатите народи по света. Сред тях е неговата трилогия "Маутхаузен" - оратория, базирана на стихове, написани от гръцкия автор Яковос Камбанелис, който е затворен от нацистите в концентрационния лагер Маутхаузен в Австрия, където загиват над 100 000 души. Широко разглеждана от мнозина като най-доброто произведение на Теодоракис, трилогията се нарежда като едно от най-трогателните музикални произведения, вдъхновени някога от Холокоста.

Когато хунтата се срива през 1974 г., Теодоракис се връща у дома, за да бъде посрещнат като герой. Неговата, някога забранена музика, свири безкрайно по радиото в негова чест. "Радостта ми сега е същата, която изпитвах, докато чаках в килията да бъда изтезаван", казва той. "Всичко беше част от една и съща борба."

След като е прекарал дълги периоди от ранния си живот или в затвора, или в изгнание, в по-късните си години той се е наслаждавал изцяло на привилегирования си статут, като е запазил домовете си в Атина, на Пелопонес и в Париж.

След него остава 94-годишната му съпруга Мирто Алтиноглу - пенсионирана лекарка, за която се жени през 1953 г. и на която кръщава една от най-популярните си песни. Той има син на име Джордж, който също е музикант, както и дъщеря, на име Маргарита, която е художник, но ръководи и оркестъра на баща си и контролира издаването на неговите музикални партитури.

Майкъл Джордж Теодоракис е роден на егейския остров Хиос през 1925 г., син на Аспазия Пулакис и Георгиос Теодоракис - адвокат и държавен служител. Той и брат му, Янис, който става поет, са израснали в Триполис, в центъра на Пелопонес, където е ходил на училище. От майка си той научава за гръцката народна музика и византийските литургични песнопения, които по-късно ще играят централна роля в неговата музика.

Неговото политизиране започва с окупацията на Гърция от силите на Оста през 1941 г. Той ръководи църковния хор, който по време на демонстрация предизвикателно изпява гръцкия национален химн. Теодоракис удря италиански офицер, който се опитва да го арестува. Това е първият, но далеч не последният път, когато композиторът вижда вътрешността на затворническа килия.

Тогава той вече е прочел произведенията на Маркс и Ленин, а когато семейството му се премести в Атина през 1943 г., той се присъедини към Гръцката комунистическа партия (KKE). Теодоракис става секретар на младежката й организация и участва в комунистическото въстание, последвало освобождението на Гърция през 1944 г.

Следващите години на гражданската война той прекарва предимно в затвора или в концентрационен лагер, преди да може да се върне в Атина през 1950 г. след поражението на комунистите. Завършва дипломата си в Атинската консерватория и се премества в Крит, където основава оркестър и пише първата си симфония.

През 1954 г. се премества в Париж, за да се запише в консерваторията, където учи при Оливие Месиан. Там Теодоракис остава в продължение на пет години, като композира плодотворно, включително оркестрова сюита, ​​спечелила златен медал на Московския музикален фестивал през 1957 г. и партитура за балет "Антигона", който е поставен в Ковънт Гардън с голямо признание две години по-късно.

При завръщането си в Гърция през 1960 г. Теодоракис започва да включва традиционната гръцка музика в своите композиции. Той вече е започнал да композира филмова музика, най-вече за филмите на Майкъл Пауъл Ill Met By Moonlight (1957) и Honeymoon (1959), а главната песен от този филм е записана от "Бийтълс" за радиопредаването на BBC Pop Go The Beatles през 1963 г.  Но именно музиката за "Зорба Гъркът", му носи международно признание и в известен смисъл запознава света с модерна версия на традиционната гръцка музика.

В Гърция той е също толкова известен и като политик. През 1963 г. основава и става президент на демократичната младеж на Ламбракис, кръстена на левия депутат Григорис Ламбракис, който е убит. Скоро в движението се включват 50 000 членове, а Теодоракис е избран за гръцкия парламент.

На погребението на Ламбракис той изписва буквата „Z“ във въздуха, показвайки гръцката фраза за "Той живее". Тя се превръща в заглавие на филм от 1969 г., базиран на убийството на левия депутат, и за който Теодоракис пише партитурата.

Дотогава музиката му е била забранена от "полковниците", а партитурата, която е написал тайно в затвора, е трябвало да бъде изнесена извън страната. Докато се разпространяват слухове, че хунтата го е пребила до смърт, чуждестранни журналисти са поканени да го посетят, за да покажат, че той все още е жив и здрав. Те обаче откриват, че той далеч не се чувства добре - кашля кръв и има висока температура, тъй като туберкулозата, с която за първи път се е заразил през 40-те години, се е върнал.

С нарастването на международния шум за освобождаването му, хунтата организира Теодоракис да бъде транспортиран тайно до Париж от частна компания, собственост на Аристотел Онасис.

Дори когато СССР се разпада в края на 80-те години на миналия век, той остана ангажиран комунист, макар и прагматичен. Той призова трите основни леви партии в Гърция да се обединят, за да образуват народен фронт и въпреки че се прави опит да стане кмет на Атина, който е неуспешен, той многократно е избиран в гръцкия парламент и служи в продължение на две години в началото на 90-те години като министър в дясноцентристкото правителство на Новата демократична партия на Константин Мицотакис. "Не съм комунист или социалдемократ или нещо друго. Аз съм свободен човек" казма той пред Ройтерс.

Може би не е изненадващо, че той не успява да подкрепи твърдата линия на правителството по различни въпроси и подава оставка през 1993 г., за да стане музикален директор на хора и оркестъра на гръцката държавна телевизия.

По време на политическата си кариера той продължава да композира и когато Атина беше домакин на Олимпийските игри през 2004 г., олимпийското знаме беше дефилирано на церемонията по откриването под звуците на неговата музика.

Радикален до края, той беше напръскан със сълзотворен газ през 2012 г., докато присъства на демонстрация срещу строгите икономии по време на гръцката дългова криза.

 


18
Още от Музика
Деси Добрева с концерт-спектакъл "Пустоно лудо" на 11 септември
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
15
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 1 седмица
До Анонимен 7.....В Европа всички са смесени племена и народи, без баските и исландците. Последната голяма вълна заляла Елада, са дорийцие. Едри, снажни, руси, синеоки, те са балтийци. В Вилнюс има кръчма Таурас (Бикът). Минотаур, тауромахия...А злато на литовски е ауксас! Познато. Ти си мълчи, не се излагай! Тъъппотията и простотията трябва да се крият!
14
2
 
3
 
! Отговори
Со керес бе манго преди 2 седмици
...служи в продължение на две години като министър в дясноцентристкото правителство на Новата демократична партия на Константин Мицотакис. "Не съм комунист или социалдемократ или нещо друго. Аз съм свободен човек"***Прагматичен комунист?! Т.е., когато му изнася! Велик е нашия народ - клека и рипа по Зорба дето рязал български уши... Или си мислите, че гърците общаваха да си развеят байрака над София щото не им уйдисваха нашите комунисти? Само господ пази България.
13
3
 
1
 
! Отговори
Со керес бе манго преди 2 седмици
Тъмночервен комунист колкото и нашите тъмносини СДС-ари!"...изпратен на остров Макронисос, където е изтезаван и е задължин да се подиграва на екзекуциите." Типично по гръцки!
12
3
 
3
 
! Отговори
Въпрос преди 2 седмици
"Марксистки пожарникар, който беше повече от готов да се бори за идеалите си".... *** за Бойко ли е тази възторжена статия?
11
1
 
4
 
! Отговори
Асан преди 2 седмици
Бре тоя набор на английската къртица :)))
10
2
 
1
 
! Отговори
Ако не го арестувате преди 2 седмици
Ще е поредният духнал ...помни ми думата г-н главен прокурор.Тия по цял свят ли трябва да ги екстрадираме и да ги съдим после.Ще дойде време дето ще обсъдите много внимателно акъла ми и ще съжалите, че не сте действали превантивно.
9
3
 
1
 
! Отговори
Копиленцето гадно преди 2 седмици
Ще разваляш ли седянката? Да знам, че ти не я каза тая фраза, но ме интересува какво не каза и направи!
8
3
 
3
 
! Отговори
Абееее ей.. преди 2 седмици
Оная фекалия Даниел Вълчев ли ще интервюирате?Сигурно след интервюто го чака чартърен полет за някъде!Арестувайте тая гад бе!
7
9
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Елинската раса е мулатска - индуси смесени с местни Балканци, затова не се чудете
6
3
 
5
 
! Отговори
Край преди 2 седмици
Ей страшен тоя ковит бе. 100 години не мръднал човека - дойде ковита и го умори.
5
5
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Ало, анонимния, ако България имаше личности като Микис Теодоракис, нямаше да сме на този хал! Достоен човек и невероятен професионалист! Бог да го прости! 20 век роди титани на мисълта и делото, за разлика от 21 в.
4
4
 
14
 
! Отговори
Zorba преди 2 седмици
Анонимен , композирай нещо и ти което да се слуша 60 години !
3
7
 
14
 
! Отговори
баба мара преди 2 седмици
всеки ден слушам музиката му лек за душата
2
10
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Беше тъмночервен комунист.
1
21
 
10
 
! Отговори
Бож. преди 2 седмици
По расов тип тоз елемент е чист индус, който се преструва на елин но по-вероятно е от ромеите-елинофони, които се погърчват за 5 лева надница.