Шарън и съпругът й Роман Полански Снимка: Flickr

123456

Чарлс Менсън, един от най-известните убийци на XX век и вероятно един от най-безскрупулните, почина в неделя в окръг Кърн, Калифорния на 83-годишна възраст. Убиецът бе прекарал по-голямата част от живота си зад решетките.

Менсън почина от естествена смърт в болница, съобщиха от Департамента по наказания и реабилитация в САЩ.

Убиецът е бил полуграмотен закоравял престъпник и провалил се музикант преди да се сдобие с нежелана слава през 60-те години на миналия век като кръвожадният лидер на семейство Мансън, банда убийци от Калифорния.

Обвинен в общо девет убийства Менсън е най-вече известен заради седемте жертви от така наречените убийства Тейт - Ла Бианка, извършени от неговите последователи в две августовски нощи на 1969 г.

Най-известната от жертвите му е Шарън Тейт, актриса, която е омъжена за филмовия режисьор Роман Полански. Убита бременна в осмия месец, заедно с още 4 души в дома й в Бевърли Хилс.

Убийствата Тейт - Ла Бианка и последвалият 7-месечен процес стават обект на обширно медийно отразяване. За уплашената и хипнотизирана публика убийствата, замесени със секс, наркотици, рок енд рол и сатанизъм, изглеждат логично продължение на тенденцията от 60-те за бунтовничество срещу установения ред.

От тогава семейство Менсън заема тъмно място в американската култура - и търговия. Поп песни, опера, филми, фен сайтове, тениски, облекло за деца и половината от името на Мерилин Менсън са вдъхновени от килъра.

Чарлс Менсън е и обект на много книги, най-известната от които е "Хелтър Скелтър" от 1974 г. от Винсент Булиоси и Кърт Джентри. Булиоси е основният прокурор по делото Тейт - Ла Бианка.

Семейство Менсън отново става известно през 2008 година когато властите в Калифорния, в отговор на дългогодишна спекулация, че все още има неоткрити жертви на култа, претърсват част от пустинята в Долината на Смъртта. Там, в изоставено място, познато като ранчото Баркър Мансън и неговите последователи са живели в края на 60-те години. Претърсването обаче не намира никакви човешки останки.

Последователите на Менсън са били основно млади жени от средната класа, избягали от дома си и присъединили се към неговото "семейство". За неговата харизма говори фактът, че той не е присъствал физически на нито едно от убийствата. И все пак неговото семейство набързо ги убива по негово поръчение.

По-късно става ясно, че Менсън е целял да предизвика апокалиптична война на расова основа, която той нарича "Хелтър скелтър". (Хелтър Скелтър e архаичен израз, който означава всяване на хаос и безредици. Менсън взима изразът от песен на Beatles, както и от "Откровение на Йоан" от Новия завет. Менсън и последователите му са планирали убийствата с вярата, че са част от план, който ще предизвика сценария "Хелтър Скелтър" - бел. ред.)

Десетилетия след процеса Менсън остава енигма. Бил ли е параноиден шизофреник? Или е бил социопат, лишен от човешки емоции? Нима е бил харизматично гуру, както последователите му някога са вярвали и феновете му все още смятат?

Или е бил просто плавей, мъж, чиито живот може да служи за пример до какво води родителското пренебрегване и провалът на публичната система за наказания, пита "The New York Times".

Безименният Мадокс, както Менсън е бил познат в началото на живота си е роден на 12 ноември 1934 г. Майка му е била 16-годишната Катлийн Мадокс, която ражда своя син без да е омъжена. Тя често е описвана като проститутка. Онова, което е сигурно, пише в книгата си прокурорът Булиоси, е че тя е била алкохоличка, живееща на ръба на обществото с редица мъже.

Менсън никога не е познавал биологичния си баща. Майка му за кратко е била омъжена за друг мъж Уилям Менсън и тогава кръщава синът си Чарлс Майлс Менсън.

Катлийн често изчезвала за дълги периоди. Когато Чарлс бил на пет години тя била изпратена в затвор за обир на бензиностанция, оставяйки Чарлс да сменя дом след дом при роднини в Охайо, Западна Вирджиния и Кентъки. Синът й е на 8 години, когато излиза  от затвора и си го взима обратно, но не за дълго.

Когато Менсън става на 12 г. е изпратен в поправително училище. После започва цяла редица от поправителни институции. В едно заведение е опрял бръснач до гърлото на момче и е изнасилил детето.

Бягайки често извършва обири, кражби на автомобили, въоръжени грабежи, озовавайки се в центрове за задържане на непълнолетни, а накрая и във федерален затвор. От последният е освободен на 19 години, през май 1954 г.

От тогава е живял основно в Южна Калифорния, служейки като стюард в автобуси, служител на паркинг, както и като крадец на коли, фалшификатор на чекове и сводник. Жени се два пъти - един път за сервитьорката Розали Джийн Уилис, а малко по-късно и за млада проститутка на име Леона.

Смята се, че Менсън е станал баща на поне две деца - едно, родено от някоя от съпругите му, а друго - от последователките му, но нищо не е потвърдено.

През март 1967 г. Менсън е на 32 години и е освободен от поредния си престой в затвора. Към този момент е прекарал половината от живота си в поправителни институции. След освобождаването си се мести във Сан Франциско, центърът на хипи движението и то точно навреме за Лятото на любовта (тогава над 100 000 хипита се събират в Хейт Ашбъри, квартал на Сан Франциско за да протестират против войната във Виетнам - бел. ред.)

И там Менсън приема за своя философия идиосинкратичния микс от сциентология, хипарски анти-авторитаризъм, текстове на Бийтълс, Новия завет и творчеството на Хитлер. Той започва да кръжи около безпътните си млади последователи, които скоро ще станат известни като Семейство Менсън.

Менсън се научава да свири на китара в затвора и се надява да се издигне като текстописец и певец. Текстовете на Менсън са пълни със секс и смърт, но през 60-те това на никой не прави впечатление. По-късно някои от неговите текстове се превръщат в парчета на Guns'n'Roses и Мерилин Менсън.

Когато Менсън напуска фестивала със своите последователи се отправя към Лос Анджелис, където се надява да подпише договор със звукозаписна компания. Това обаче се проваля и Семейство Менсън се мести няколко пъти, докато не се установява в Ранчо Баркър в Долината на Смъртта.

Менсън смятал, че изолираното и недружелюбно място ще предпази семейството по време на сблъсъка на расите, които той смятал за неизбежен. Открито заявявал омразата си към чернокожите и вярвал, че когато "Хелтър Скелтър" настъпи, черните ще унищожат белите. После обаче те няма да могат да управляват сами себе си и ще се подчинят на Менсън, който пък ще се е укрил от конфликта в подземни дупки в пустинята.

В един момент обаче Менсън решава да помогне малко на събитията. Късно вечерта на 8 август 1969 г. той праща четири члена от семейството си - Сюзан Аткинс, Патриша Кренуинкъл, Чарлс Уотсън и Линда Касабиан в дома на Шарън Тейт в Холивуд. Познавал къщата добре, защото негов познат живял там доскоро.

Малко след полунощ Аткинс, Кренуинкъл и Уотсън влизат в къщата докато Касабиан чака отвън. В неистова смес от стрелба, наръгвания, бой и обесвания те убиват Шарън Тейт, фризьорът Джей Себринг, Абигел Фолгър, наследницата на богата компания за кафе, нейният приятел Войтек Фриковски и Стивън Парент, 18-годишен гост на Тейт. По същото време съпругът на Шарън, Роман Полански е в Лондон.

Преди да излязат от къщата Сюзан Аткинс написва с кръв думата "прасе" на вратата на къщата. Според чудатата логика на Менсън убийствата трябвало да приличат на дело на чернокожи. Използват "Х" като символ, опитвайки се да хвърлят вината на "Черните пантери".

На следващата нощ Менсън и половин дузина от последователите му се отправят към случайна къща в Лос Анджелис. Там Менсън връзва Лено Ла Бианка, богат собственик на магазин и съпругата му Розмари. След това напуска, а последователите му наръгват семейството до смърт. Фразата "Смърт за прасетата" и "Хеалтер Скелтър", последното с правописна грешка, биват изписани с кръв на местопрестъплението.

Седемте престъпления остават неразкрити в продължение на месеци. Тогава през есента на 1969 г. полицията хваща следа. Сюзан Аткинс, пратена в затвора за друго убийство, се хвали пред съкилийничките си за стореното.

На 15 юни 1970 г. Чарлс Менсън, Сюзан Аткинс, Патриша Кренуинкъл и четвърти член на семейството - Лесли ван Хутен биват обвинени за убийството. Касабиан присъствала и в двете убийства, но настоява, че не е участвала в убийството и получава прокурорска закрила като свидетел. Чарлс Уотсън става отделен обвиняем, защото е избягал в Тексас.

По време на делото странностите стават всекидневие. В един случай Менсън се втурва към съдията с молив. В друг случай се появява с голямо "Х", издълбано в челото му. Другите обвиняеми скоро последват неговия пример. По-късно Менсън променя хиксът на свастика, която остава на челото му до края на живота му.

Отвън съдебната зала останалите членове на семейството продължават да сеят хаос, доколкото могат. През 1975 г. Линет Фром се опитва да убие президента Джералд Форд.

През 1971 г., на 25 януари съдебните заседатели стигат до решение. Менсън, Аткинс и Кренуинкъл са виновни за седем убийства. Ван Хутен остава виновна само за две - убийствата Ла Бианка. На 29 март журито гласува и четиримата да бъдат осъдени на смърт. През 1972 година обаче смъртното наказание е отменено в Калифорния и присъдите им са променени на доживотен затвор.

По-късно Менсън е обвинен и в още две убийства. Сменя редица затвори, прекарвайки времето си в свирене на китара, ежедневни задачи и разплитайки чорапите си и правейки паяци и скорпиони от конците. Името му го прави цел. През 1984 г. е приет в болница с втора и трета степен изгаряния след като е залят с разредител за боя и запален от свой съкилийник.

На Менсън е отказано помилване няколко пъти, последният - през 2012 г. Останалите членове на Семейство Менсън остават в затвора. Сюзан Аткинс умира зад решетките през 2009 г., на 61 години.

До края на живота си Менсън отрича да е поръчал убийствата Тейт - Ла Бианка. Нито чувства съжаление за престъпленията.

През 1986 г. в телевизионно интервю журналистът Чарли Роуз го пита дали му е пукало, че Шарън Тейт е била бременна.

"Да ме е грижа? Какво за Бога означава да ме е грижа?", отговаря Менсън.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase