Измерени в човешки капитал, в близките години щетите от агресивната външна политика на Кремъл ще надхвърлят условната печалба от анексията на Крим, смята политологът Иван Преображенски.

Споровете доколко активно "изтичат мозъци" от Русия се водят отдавна, от началото на 90-те. През първото десетилетие на века положението се стабилизира, но в края на 2011 и началото на 2012 г. броят на емигрантите взе да расте. И рязко се увеличи от 2014 г. нататък.

Провластовите пропагандисти в Русия твърдят, че в статистически план напусналите страната са нищожна част от населението. Така е, ако говорим за абсолютни цифри и сравняваме броя заминали с броя пристигнали. Но според експерти губим най-квалифицираните кадри. И загуби в такъв мащаб може да сложат кръст на всички бъдещи проекти за модернизация на руската икономика, пише Дойче веле.

Откровенията на Герман Греф

Русия стремително губи привлекателност като пазар на труда - и за съседите, и за собствените си граждани. За пръв път от 90-те емиграцията от страната остава стабилно висока. Повечето заминават за т. нар. близка чужбина - просто нямат средства да емигрират на Запад.

По официални данни през периода 2014-2016 г. (цифри за 2017 все още няма) почти един милион души са напуснали Русия. При това емигрират тъкмо хора, каквито катастрофално не достигат в страната, разказа на неотдавнашния Гайдарски форум в Москва шефът на Сбербанк Герман Греф. Буквално няма кой да разработва изкуствен интелект, оплака се той. Съвсем логично, ще посоча, щом властите вече имат проблеми с обикновения.

За тези неща впрочем говори не само Греф. Експерти казват, че оптимистичната програма за създаване на 25 милиона високотехнологични работни места неслучайно е била забравена след 2013 - годината преди Крим. Дори да са били създадени тези места към 2025 г., най-вероятно би станало ясно, че няма кой да работи на тях. Не достига квалифицирана работна сила.

Половината Крим

Освен Греф за проблема с изтичането на мозъци споменават експерти от Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНСИДС) в януарския брой на своя "Мониторинг" (бюлетин за социално-икономическото положение и самочувствието на руското население, б. пр.). По техни данни не бива да се осланяме на официалните цифри. Дори заминаващите на Запад всяка година са едва ли не осем пъти повече - около 100 000, а не 15 500. И в по-голямата си част са хора с висше образование, при това нищо не ги влече обратно в родината. РАНСИДС нарича това интелектуална емиграция и сочи сред главните причини събитията от 2014 г., а като цяло промените в Русия след 2012 г.

Каква картина се очертава? Нека приемем за мерна единица населението на Крим, анексиран през 2014 г. По данни от официалното руско преброяване то е достигало близо 2,3 милиона души. Това са, условно казано, придобивките.

Сега да видим загубите, понесени заради влошаването на икономическата ситуация, свързано до голяма степен с анексията на Крим, а и заради самия политически ефект от присъединяването де факто на полуострова към Русия. Напусналите страната от 2014 г. насам са най-малко 40 на сто от тази "кримска единица". С това темпо до 2020 г. политическите и икономическите последици от анексията ще накарат да замине в чужбина цял един Крим. Слабо утешение може да са очакванията за същия брой пристигащи.

Без да обиждам кримчани, ще кажа с езика на руските бюрократи: заминаващият "човешки материал" е видимо по-качествен - млад и образован. Да бе впрегнала, както е думата, този материал, страната щеше само да спечели. А всичкият този емигриращ народ би могъл да пооправи и демографската ситуация, тръгнала на зле по естествени причини - защото в репродуктивна възраст са навлезли родените през 90-те, години с крайно ниска раждаемост.

Никому ненужни

Чудесна аналогия виждаме в случая със Северен Крим. До 2014 г. там имаше развито селско стопанство, регионът един вид изхранваше полуострова. След анексията обаче спряха доставките на вода от Днепър, пускана по канал от украинска територия.

Подземните сладки води стремително се изчерпват и ги заместват други - от соленото море. В резултат на което до десет години само севернокримските градини и ниви може пак да станат, каквито бяха, преди да се прокара днепърският канал: засолени и полупустинни земи.

Този пример показва много добре как една страна може полека-лека да се превръща в безжизнена пустиня, ако ръководството й избира грешни ориентири, нехае за същинските интереси на хората и не се вслушва в експертните мнения.

Каквото и да предлага Греф, естествено никой няма да се допита до емигриращите от Русия, за да научи какво им липсва у нас. Всеки лесно се досеща и сам. Липсват им - а липсват и на страната - позитивни перспективи, усещане за отворени възможности. Отдавна са го посочили всички необходими проучвания. Това е причината специалистите постепенно да напускат Русия, оставяйки държавните власти сами с присъединените територии.

Щом приоритет са земите, но не и хората, по подобие на 19-и век, ситуацията няма как да се развива другояче. А ще се повтаря и занапред, отново и отново - който и да управлява Русия. Докато властта не започне вместо за имперското си величие да се грижи за собствените си граждани.

Коментарът отразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на руската редакция и на "Дойче веле" като цяло.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase