Президентът Доналд Тръмп като че ли получи това, което искаше от Северна Корея: готовност да замрази ядрените изпитания и обещание да преговаря за премахването на целия си ядрен арсенал. Но твърде хубаво ли е това, за да е истина?

След като цяла година заплашваше с "огън и жупел" и осмиваше младия севернокорейски лидер Ким Чен-ун, сега Тръмп хвали напредъка между враждуващите Кореи. Той дори каза, че макар да е подложена на засилен санкционен натиск, Северна Корея "искрено" желае да се сложи край на ядреното противопоставяне, пише кореспондентът на Асошиейтед прес Матю Пенингтън.

Във вторник обаче други американски представители изразиха по-скептично отношение поради сериозни съмнения за намеренията на КНДР. Може би най-голямото от тях е: защо изолираната страна изведнъж променя курса, след като е толкова близо до десетилетната си цел да се сдобие с ядрени оръжия, способни да ударят навсякъде в САЩ и - според виждането на Ким - да гарантират оцеляването на тоталитарното му управление.

"Събитията на Корейския полуостров понякога се развиват с шеметна скорост", каза Марк Фицпатрик, ядрен експерт в Международния институт за стратегически изследвания. "Изглежда в момента се намираме именно в такъв период."

Тръмп имаше своя версия за събитията, довели до драматичния дипломатически обрат в Пхенян от тази седмица. Той твърдеше, че в навечерието на домакинството на Южна Корея на Зимните олимпийски игри "нещата не са вървели добре", докато Северна Корея "изведнъж се появила на сцената" и решила да участва в тях.

Това според Тръмп направило олимпиадата "много успешна". Той каза, че според южнокорейския президент Мун Дже-ин заслугата за това е на САЩ, "до голяма степен, ако не и изцяло".

На пресконференция Тръмп беше попитан какво смята, че е накарало севернокорейците да встъпят в преговори. "Аз", пошегува се той, след което отдаде това на наложените под егидата на САЩ и с помощта на Китай санкции, които тормозят севернокорейската икономика.

Тръмп нямаше как да не се наслади на този миг, след като толкова често беше обвиняван през първата годината от мандата си, че тласка света по-близо до ядрена конфронтация от когато и да било след Студената война.

Първоначалният прочит на южнокорейските преговори с Ким изглежда надхвърля всички очаквания. Чун Ею-йо, директорът в президентската администрация в Сеул по въпросите на националната сигурност, заяви, че Северна Корея е готова да обсъди въпроса за ядреното си разоръжаване и да спре оръжейните изпитания, ако двете страни започнат преговори.

Точно такива отстъпки искаше Вашингтон, за да започне дипломатически процес с изолираната социалистическа държава. В замяна на поемането на ангажименти, каза Чун, севернокорейците искат спиране на военните заплахи и надеждни гаранции за сигурност.

Северна Корея не потвърди детайлите, а високопоставени представители на Вашингтон реагираха по-предпазливо на тези новини в сравнение с Тръмп.

"Може би това е пробив. Но аз сериозно се съмнявам", каза на изслушване в Сената директорът на националното разузнаване на САЩ Дан Коутс.

Високопоставен източник от правителството на Тръмп, който осведоми репортерите за хода на събитията при условие да остане анонимен, заяви, че "в продължение на 27 години Северна Корея е нарушавала всяко споразумение, сключвано от нея". "САЩ подхождат без предубеждения и бихме желали да узнаем повече, но севернокорейците сами са извоювали скептичното ни отношение", заяви той.

Както Тръмп не се уморява да повтаря, никога досега дипломатически усилия към Северна Корея не са давали резултат. Наистина през 1994 г. споразумението за помощ срещу разоръжаване доведе до спиране за около десетилетие на севернокорейското производство на плутоний за атомни бомби, но то се провали, след като САЩ обвиниха Севера, че е заменил това производство с незаконна програма за обогатяване на уран.

Последният опит за диалог пропадна още по-скоростно през 2012 г. - Северна Корея на практика сложи край на споразумение за замразяване на програмите за въоръжение срещу храни, като изстреля ракета в космоса в нарушение на резолюциите на ООН.

Оттогава Северът изложи на риск и последните остатъци от добра воля у международната общност със своите дейности за създаване на ракета с ядрена бойна глава, способна да достигне континентална Америка. В резултат на поредица ядрено-ракетни изпитания миналата година Северна Корея изглеждаше на прага да придобие такава способност, въпреки че понасяше един след друг нови и нови кръгове икономически санкции.

Каквито и да са мотивите на Ким, Тръмп се изправя пред още дипломатически предизвикателства. Засилвайки натиска върху Северна Корея, американският президент шокира света със своите видимо необмислени обиди по адрес на Ким, който отговори със същото. Размяната на реплики между двамата предизвика страхове, че двете страни вървят към възобновяване на опустошителната Корейска война 1950-1953 г., която приключва само с примирие, но не и с мирен договор.

Ако враждуващите сили съумеят да започнат преговори, Тръмп ще трябва да помисли и за свои отстъпки за насочване на процеса към постигане на споразумение. Това може да означава отлагане или променяне на военните учения, които Северът разглежда като репетиция за нахлуване. Ще възникне и въпросът дали да се облекчат или поне да се отсрочат новите санкции, чието влизане в сила крие риск да отблъсне Северна Корея от преговорите.

"Ако Пхенян иска облекчаване на санкциите като цена да седне на масата за преговори, това няма да мине. САЩ няма да платят такава цена само за да се започнат преговори", каза Фицпатрик.

Но Тръмп може да покаже гъвкавост по някакъв друг въпрос.

Конгресменът Адам Шиф, водещ представител на Демократическата партия в комисията за разузнаването в Камарата на представителите на САЩ, призова американския президент да използва дипломация, за да провери дали Ким има сериозно намерение да се разоръжи или просто иска да вбие клин между САЩ и съюзника им Южна Корея.

"Както Чърчил е казал, преговорите са по-добро нещо от войната", отбеляза Шиф.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase