Джонатан Гарланд се запалил по архитектурата от най-ранна възраст: той прекарал голяма част от детството си в конструиране на къщи Lego и съзерцаване на сградите в Бостън, когато излизал с баща си от техния квартал, населен предимно с представители на малцинства.

Когато обаче Гарланд се огледал наоколо в колеж по архитектура, той не видял много хора като него - в стаите имало малко чернокожи студенти и още по-малко преподаватели, разказва Асошиейтед прес.

"Ако направите нещо просто, като напишете в Google "архитекти" и дадете на "изображения", ще видите предимно бели мъже", заяви 35-годишният Гарланд, който е работил в архитектурни фирми в Бостън и Ню Йорк. "Това е образът, това е брандът, така изглежда един архитект."

И това не е нещо необикновено и в други доходоносни области - 50 години след убийството на Мартин Лутър Кинг, водач на борбата за равни възможности за работа.

Анализ на Асошиейтед прес на правителствени данни установи, че чернокожите работници хронично са по-слабо представени от белите във високоплатени сектори като технологиите, бизнеса, биотехнологиите, архитектурата и инженерството. Вместо това много чернокожи си намират работа в нископлатени, по-малко престижни области, където са прекомерно представени, като хранителната индустрия, строителството и офисната работа.

В една от последните си речи Кинг описа "Другата Америка", където безработицата и заетостта на непълно работно време породиха "изтощение от отчаяние" за афроамериканците. Въпреки икономическия напредък за чернокожите по показатели като размера на доходите и степента на образование, някои експерти казват, че много афроамериканци остават част от тази "Друга Америка", без кой знае каква надежда да получат висок професионален пост заради все още системния невидим расизъм.

Анализът на АП установи, че един бял има доста по-добри шансове от чернокож да има работа в 11-те категории с най-висока средна годишна заплата в списъка на Службата за трудова статистика. Съотношението бели към чернокожи е 10:1 в мениджмънта, 8:1 в компютрите и математиката, 12:1 в правото и 7:1 в образованието, при 5,5:1 като цяло в национален мащаб. Петте най-високо платени сектора имат среден годишен доход от 65 000 - 100 000 долара при 36 000 долара за всички професии.

В Бостън - технологичен и иновационен център и дом на престижни университети - съотношението бели-чернокожи е около 27:1 при работните позиции, свързани с компютри и математика, при общо 9,5:1 за града като цяло. Бездната в Бостън е по-широка от средната за САЩ в 6 от 10-те водещи категории.

Градът, където Кинг е имал дълбоки връзки, защитава докторантура и среща жена си, има история на расови разделения. Осем години след убийството на Кинг, в пика на бурното премахване на расовата сегрегация в училищата, фотограф, спечелил Пулицър, показа бял мъж, нападащ стоящ отстрани чернокож с американски флаг.

Младата жертва се казва Тиодор Ландсмарк. Сега той е на 71 години, архитект и директор на Центъра Дукакис за градска и регионална политика към Североизточния университет.

Ландсмарк каза, че "структурната дискриминация" е ключовият фактор за диспропорционалния дял на чернокожите във високоплатените сектори. Според него и според мнозина други, положението не се подобрява по редица причини: училищата в кварталите с ниски доходи предлагат по-некачествено образование. Офисите са доминирани от бели клики. В заседателните зали залагат на познанствата, а не на разнообразието. При наемането на работна ръка има дискриминационни практики. Компании се оплакват от липса на квалифицирани кандидати, но нямат програми за обучение на таланти от малцинствата.

Някои казват също така, че е по-вероятно инвеститорите да подкрепят "бели" стартъпи. Когато Рика Елиси, която цял живот е живяла в Бостън и е израснала в квартал, населяван предимно от чернокожи, представила пред инвеститори идеята си за онлайн платформа, която да свързва козметици с клиенти за посещения у дома, тя твърди, че е била пренебрегната.

"Те казаха, че не съм част от програмата, че не могат да се идентифицират с (моя план), защото не са чернокожи", заяви 32-годишната Елиси, която първоначално рекламирала BeautyLynk на чернокожи жени като нея. "Помня, че плаках здравата. Те не можеха да се отъждествят с това, което правех."

Някои дори я посъветвали да се премести от Бостън, който преживявал бум на иновационната икономика, но "не насърчавал малцинствата в технологичната сфера", разказа тя. Три години по-късно BeautyLynk расте бавно, но все още се нуждае от капитал.

Повечето големи градове в САЩ са като Бостън. Анализът на АП показва, че географията и политиката нямат значение за расовите неравенства в заетостта. Силициевата долина в Калифорния се мъчи да постигне разнообразие при наемането на компютърни специалисти.

В Сиатъл, където се намира централата на Amazon, белите са с близо 28 пъти повече от чернокожите в областта на компютрите и математиката. Съотношението между белите и чернокожите работници във финансовия център Ню Йорк като цяло е 3:1, но почти 6:1 в бизнеса и финансите. Холивуд е показателен за неравенството в развлекателната индустрия, като на един нает чернокож се падат близо девет бели.

В Атланта, родния град на Кинг, делът на белите и чернокожите е близко до равенството в много области. Посочват се много причини за това. Атланта има исторически колежи и университети за чернокожи като алма матер на самия Кинг, колежа Morehouse, първият чернокож кмет, Мейнард Джаксън, настоявал за политики, подпомагащи чернокожите специалисти, след като бил избран на поста през 1973 година, а събития като Летните олимпийски игри от 1996 г. отвориха вратите за предприемачи от всички раси.

Атланта е изключение. В продължение на почти целия изминал половин век безработицата сред чернокожите в САЩ е около два пъти по-висока, отколкото сред белите.

Президентът Доналд Тръмп се похвали в Туитър, че безработицата от 6,8% сред чернокожите през декември е била най-ниската от 45 години. Само че тази цифра, според критиците, прикрива една по-различна цялостна картина. Например, в една икономика, която изисква все повече образовани кадри, данни на министерството на образованието показват, че делът на чернокожите сред висшистите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката е достигнал своя пик от 9,9% през 2010 г. и оттогава бавно намалява.

В Бостън кметът демократ Марти Уолш каза неотдавна в реч, че градската управа се е заела с въпроса и е ангажирана с назначаването на 20 000 местни жители с ниски доходи на добре платени работни места до 2022 година.

Ландсмарк заяви, че по-силните ролеви модели са възможно решение. Като президент на Бостънския архитектурен колеж той е бил наставник на Гарланд. Двамата обсъждали расовите въпроси в областта на заетостта, както когато Гарланд, опитвайки се да докара работни места в своя квартал, осъзнал колко много хора, които изглеждали като него, не са запознати със самото понятие за архитектура. Веднъж му се наложило да обяснява на собственик, който искал покривът му да бъде пренареден: "Аз не съм строител, аз съм архитект."

Сега Гарланд говори в гимназии и работи в компанията DREAM Collaborative, която се е съсредоточила върху проекти в квартали с ниски доходи.

"Зная, че бариерите съществуват в умовете на другите хора и трябва да ги оборя. Продължавам да съм съсредоточен върху тези въпроси", обясни той.

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase