Потъването на кораба "Принцеса Алис" - забравената трагедия в река Темза.

Плавателният съд поема към дъното на 3 септември 1878 г. и слага край на 650 човешки съдби, обикновени лондончани, които се завръщат от еднодневна екскурзия до Кент – историческо графство в района на Югоизточна Англия.

Днес трагедията е забравена, но тогава е на първите страници по всички вестници.

Сутринта на 3 септември времето изглежда приятно – светло, безоблачно утро. Никой не подозира, че над стотици семейства ще бъде хвърлен черен облак. Всички, които са на път да се качат на борда на "Принцеса Алис", са развълнувани и нямат търпение да се насладят на чистия морски въздух и да посрещнат залеза на плажа.

Постепенно плавателното средство се отделя от пристанището на Лондон и се отправя по поречието на Темза към Шийрнес, в северната част на Кент.

Пътуването не било скъпо – струвало около 2 шилинга, в зависимост от спирката, на която пътниците щели да слязат. Повечето от хората на борда (близо 700 души) висока и средна работническа класа. На връщане голяма част от пътниците били уморени и решили да се оттеглят в каютите си за отдих.

Това предопределило съдбата им

Алфред Меримен е 30-годишен готвач от Източен Лондон, баща на четири деца. Бил помолен в последния момент да работи на борда, но допълнителните пари щели доста добре да се отразят на семейните доходи. Още повече, че това било златна възможност да се измъкне от мръсните улици на британската столица.

Около 19:40 ч. Алфред стоял на палубата близо до салонната врата. Точно докато казвал колко "прекрасно" било пътуването, нещата внезапно поели в друга посока. Мъжът видял огромен кораб за пренос на въглища. "Байуел Касъл" който буквално се врязал в "Принцеса Алис". Туристическия кораб бил разцепен на две.

Паниката била огромна. Жени и деца бягали с крясъци и търсели спасение. Корабът потъвал бързо. Първо започнала да се потапя средната част на кораба, а носа се изправил в почти вертикална позиция. Хората били запратени в отворилата се между двете части на плавателното средство водна бездна. Останалите пътници, които били по каютите си, били в капан.

В капанът на собствената си зла участ

Част от екипажа на "Байуел Касъл" започнали да хвърлят предмети в морето, в опит да спасят хората, които били на път да се удавят. Хвърляли дъски, спасителни жилетки и всичко, за което останалите могат да се сграбчат. За повечето, обаче, смъртта била неизбежна.

Малцина оцелели. Част от преживелите трагедията споделят, че имало удавници, които със всички сили с вкопчвали в останалите, за да се спасят.

После потъвали като камъни

На помощ пристигнали спасителни екипи, които започнали да вадят оцелелите от водата. Спасителната операция, обаче, постепенно се превърнала в събиране на трупове. Само за секунди деца осиротявали, мъже и жени – овдовявали, а цели семейства били буквално заличени.

Няколко дни по-късно някои от телата били изхвърлени на брега. Трагедията била огромна. Ужасяващият шок от случилото се постепенно прераснал в гняв. Пострадалите семейства и местни политици започнали да търсят отговори.

Защо са се сблъскали корабите? Кой е виновен? Надхвърлен ли е бил капацитетът на "Принцеса Алис"? Защо не са спасени повече хора? Вярно ли е, че капитанът бил пиян?

Нямало списък с пътниците на борда. Нямало точна бройка на хората, които избрали да пътуват с "Принцеса Алис". Следователно точният брой на загиналите в морето никога да е ясен.

През следващите два месеца разследващите преглеждали с часове доказателствата, които били в размер на около 5000 страници. На 14 ноември било взето решение. Според разследващите корабът, който пренасял въглища, можело да изключи двигателите си много по-рано.

"Принцеса Алис" можела да спре и да не дава на заден ход. Освен това, на борда имало повече души, отколкото капацитета на плавателното средство позволявал. Спасителната екипировка не била ефективна.

Успоредно разследване на Борда на търговията, обаче, стига до различни изводи, въпреки множеството показания на свидетели и оцелели. От там отказали да се съгласят с твърдението, че и двете плавателни средства имат вина за трагедията. Вместо това, според тях вината била изцяло на "Принцеса Алис", която не спазила правилата за корабоплаване.

Днес все още твърде малко подробности са известни около потъването на плавателното средство.  Мястото на трагедията, отнела живота на близо 650 души, е зловещо тихо, а мълчанието на реката се нарушава единствено от граченето на чайките и тракането на големите машини от бунището.

Единственото нещо, което напомня за трагедията, е избеляла и тъжна табела.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase