Юли, 2015 г., Ислямска република Мавритания. 15-годишно момиче решава да избяга от своя баща, който системно я насилва и търси спасение при 23-годишен мъж, който обещава да се омъжи за нея. Момичето, обаче, не подозирало какво я очаква.

Дни по-късно Рохия е затворена и изнасилвана групово от още трима мъже. В продължение на две седмици 15-годишното момиче е държано за заложник. Тогава полицията я намира и я връща обратно у дома – мястото, от което девойката се е опитала да избяга.

В полицейските си показания Рохия разказва, че познавала лично един от извършителите. Властите я арестуват и изпращат в националния женски затвор. Момичето е обвинено в "зина" - сексуални взаимоотношения, извън брака. С една дума: изневяра.

Всичко това е разказано от неправителствена организация за защита на човешките права, която се среща с 33 момичета и жени, които споделят кошмарните си истории. Малко жени, обаче, наистина говорят за това. А още по-малко търсят помощ от полицията.

Системата в Мавритания е устроена така, че жертвите на сексуален тормоз се страхуват да докладват до органите на реда, защото се изправят пред опасността да влязат в затвора и то по абсурдни обвинения.

Преживелите насилие се сблъскват с поредица от институционални, правни и социални пречки, когато решат да се оплачат от сексуален тормоз. Извършителите не се наказват. Не се предлага медицинска и психологическа помощ.

От неправителствената организация дори отиват в женския затвор, където се срещат с три жени, обвинени в изневяра. Две от тях са били изнасилени. Въпреки това, излежават присъда. А случаите са десетки.

По време на едно от делата, жена е била попитана защо не е докладвала на никого за извършеното над нея посегателство. По думите и тя познавала един от изнасилвачите, а според съдията това автоматично означавало, че обвиняемата е направила всичко доброволно, а изнасилването било пълна измислица.

Социалният натиск от страна на обществото също е един от основните фактори жертвите на сексуално насилие да се страхуват от това да излязат и да говорят открито за преживяното.

В Доклада на неправителствената организация е разказана и историята на Мариама, която била изнасилена от таксиметров шофьор, когато била едва на 20 години. Момичето, обаче, се страхувало да каже на родителите си. За нещастие, обаче, е забременяло. Когато била в 8 месец, майката на Мариама разбрала.

"Попита ме как се е случило всичко и и разказах за изнасилването. Баща ми побесня. Заведе ме в полицията и каза на властите, че трябва да ме затворят, защото съм спала с мъж. Не искаше повече да стъпвам в дома му", споделя пострадалата.

Освен това, в страната няма добра съдебна и медицинска експертиза, както и стандартизиран начин, по който да се събират доказателства, а това може да доведе до отслабване тежестта на всички факти по делото пред съда. Много здравни заведения отказват да окажат помощ на пострадалите без присъствието на полиция. Някои здравни лица, пък, се притесняват, че ще станат жертва на отмъщение от страна на извършителите, ако все пак експертната оценка доведе до някакъв вид наказание.

Преживелите сексуално насилие, които искат да подадат сигнал до властите, рискуват да бъдат задържани под стража, а ако бъдат признати за виновни, наказанията варират от бой с камшик, до екзекуция с камъни. Телесните наказания, обаче, не се изпълняват на практика в Мавритания, затова жертвите излежават присъдата си в затвора за неопределено време.

Статистическата информация за това колко жени са били осъдени за изневяра не е достъпна, затова няма как да се изясни точният им брой.

От неправителствената организация, която се занимава с изготвянето на доклада, който е в обем на 90 страници, призовават да се сложи край на сексуалното насилие. Според препоръките им правителството в Мавритания трябва  да предприеме законови мерки, както и да осъществи промени в системата на здравеопазването, така че на жертвите на сексуално насилие да спре да се гледа като на заподозрени и да срещат по-голяма подкрепа, когато решат да потърсят справедливост. 

Изпратени са запитвания до няколко министерства и други властови органи в Мавритания. От правителството, обаче, отказват коментар пред медиите, пише "Ройтерс". В писмен отговор до неправителствената организация се казва, че полицията разследва случаите на сексуално насилие и от 2014 г. към днешна дата за разгледани близо 900 сигнала.

Докладът на неправителствената организация идва в момент, в който в Мавритания се провеждат парламентарни избори. Според активисти, пишат от "Ройтерс", парламентът предлага голямата възможност да внесе промяна с нов закон за насилието, благодарение на който жертвите на сексуален тормоз да срещат по-голяма подкрепа.

Законът, обаче, е на изчакване от близо 2 години. През март 2016 г. правителството одобрява чернова, която все още, обаче, изчаква да бъде официално приета от парламента в страната. Предложението предвижда да се даде ясна дефиниция на това какво е "сексуално насилие" и как да бъде наказвано.

Към момента Ислямска република Мавритания е нарушила няколко човешки права, които фигурират в международните правни договори, които страната е подписала. Сред тях са недискриминирането на жертви на сексуално насилие, правото на лично пространство, както и правото им на лечение.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase