Нощта на 11 юли 1957 г. Тригодишната Мишел Оден и двамата и по-малки братя спят дълбоко в стаята си и не подозират, че животът им ще се промени завинаги. Нощта е тиха и прохладна е навън се чуват само щурците. Нещо ще се случи.

Френски военни нахлуват в апартамента на семейството в Алжир. Морис Оден е изведен насилствено от въоръжените. Това е последният път, в който Мишел вижда баща си.

Морис бил 25-годишен математик. Смята се, че е измъчван и убит от френската армия, която чинно изпълнява специалните нареждания на страната си да пречупи всеки един, поискал независимостта на Алжир. Тялото на Морис така и не е намерено. Убийците му – остават неизвестни и до днес. Престъплението не е разследвано от никого и наказания съответно няма.

Войната за независимост в Алжир трае 8 години – от 1954 до 1962 г. Колонията в Африка иска да се отдели от френските колониалисти, но това нейно желание е белязано от брутални последици и за двете страни на конфликта. В резултат цивилни граждани и войници стават жертва на мъчения и терор.

Франция е твърдо решена да запази контрола си над най-голямата и стара колония в северната част на Африка. Смята се, че Алжир е неизменна част от френската република и е дом на хиляди емигранти.

Алжирския Фронт за национално освобождаване (ФНО), обаче, иска пълна независимост. Конфликтът прераства в гражданска война. През 1962 г., след продължителни преговори с ФНО, тогавашния президент Шарл дьо Гол  подписва документът за независимостта на Алжир. Убийствата, обаче, продължили.

Алжирците, които все още работили за френската република, били обявени за предатели. Много от тях били убити от ФНО или активистки банди. Близо 800 000 души потърсили спасение във Франция. Масовото изселване идва като гръм от ясно небе за републиката, а бежанците не са приети никак добре.

И до днес броят на загиналите по време на Войната за независимост в Алжир остава неизвестен. Франция твърди, че са загинали 400 000. Според Алжир жертвите са милион и половина.

Република Франция, обаче, отбягва темата в продължение на 61 години. Страната отказва да признае, че е използвала нехуманни методи срещу активисти на ФНО, които са били измъчвани, а впоследствие и екзекутирани.

До миналата седмица.

Преди няколко дни френският държавен глава Еманюел Макрон публично призна, че страната е отговорна за бруталностите на френската армия, а също така поема отговорност и за убийството на математика дисидент Морис Оден. Френският държавен глава призова колониалното минало да бъде загърбено.

Това е резултат от кампания на съпругата на Оден – тогава 26-годишната Жозет, която днес е на 87 г. Усилията и да получи истината за смъртта на Морис продължават над 60 години.

В продължение на над 50 години Франция усилено избягва темата и отказва да приеме непоносимата истина, която се крие зад конфликта в Алжир. Заметена под килима, но въпреки това там, истината за действията на френската армия в страната тегне повече от половин век и хвърля огромна сянка над историята и успехите на цялата република.

За малката Мишел Оден, която вижда баща си Морис за последен път, когато е едва 3-годишна, признанието на Макрон значи много.

"Още от деня, в който баща ми изчезна, майка ми не мислеше за нищо друго. Ние, децата x, живеехме с това всеки ден. Целият ми живот, цялата ми същност е свързана с убийството на баща ми, с това какъв беше като човек и какво му се случи", казва Мишел пред "Гардиън".

Майката на Мишел никога не спира да се бори и пише писмо след писмо.

По време на ареста си, математикът е обвинен в това, че давал подслон на членове на Фронта за национално освобождение. Морис е отведен от дома си и никога не се връща. Властите казали на Жозет, че съпругът и бил застрелян, докато се опитвал да избяга. Всички, обаче, знаели, че това не е така.

В продължение на 8 години Франция упорито се опитва да прекърши всеки опит за бунт от страна на Алжир, а след края на конфликтите, в продължение на десетилетия за Войната за независимост се говори не като за "война", а като за "поредица от събития". Това, обаче, някак изключва и "поредицата" от жестокости, които се случват в региона. Но така пък е по-удобно. Франция просто отказва да признае жестоката си политика по онова време над колонията в Алжир.

Войната за независимост в Алжир е събитие, което Франция предпочита да забрави. Също както участието на страната във Втората световна война и огромната роля, която републиката изиграва в депортацията на евреи по време на нацистката окупация.

Жозет Оден, обаче, не забравя. И говори за смъртта на съпруга си. По-скоро за жестокото му убийство. Жената никога не се жени повторно. Отдава се изцяло на каузата да донесе справедливост за семейството си. Пише до всеки един френски лидер в продължение на 61 години и настоява за информация.

Макрон откликва. Така миналият четвъртък отива в дома на семейство Оден, за да поднесе публично извиненията си за репресивната политика на републиката по време на Войната за независимост.

"Действията на френския държавен глава са една огромна стъпка. Това е от голямо значение, защото засяга страшно много френски граждани, по-специално онези с алжирски произход", казва Мишел пред "Гардиън".

По думите й през годините има изкривяване на истината, а пропастта между историческите факти и официалната версия на републиката е огромна. В крайна сметка проблемът е признат.

Действието на Макрон е приветствано в Алжир. Учени от Франция, пък, се надяват това да доведе до отваряне на държавните архиви и да накара свидетели на жестокостите по онова време да говорят.

Според някои историци действията на Макрон всъщност прекъсват дългото мълчание и разбиват на парчета лъжливия свят, в който живеят французите.

Консерваторите, обаче, не са особено щастливи от действията на френския държавен глава. Президентът е обвинен в това, че бърка в стари рани, които по-добре да бъдат оставени да зарастват.

Жан-Мари Льо Пен, политик и основател на крайно дясната партия на Националния фронт, е един от хората, които също така се сражават в Алжир. Льо Пен системно отрича участието си в мъчения и отхвърля твърденията на Жозет Оден, че съпругът и е бил екзекутиран. Това били "последствия от войната - гражданска война, при която важат други правила".

Истината за Морис Оден, обаче, вече не е заметен под килима боклук, а напротив – вдига все повече прах.

"Радвам се, че истината за смъртта на баща ми излиза наяве. Знаем, че баща ни е измъчват и убит. Не знаем как точно, вероятно никога няма да разберем, но това не е важно. Важното тук е, че системата и републиката осъзнават и признават отговорността си", споделя Мишел Оден, дъщерята на Морис. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase