"Истинска съм. Съществувам. Още дишам, но не съм сигурна докога. Саудитското посолство не спира да ме преследва... Страх ме е. Семейството ми ще ме убие"

Да напуснеш статуквото, да излезеш от консерватизма, да получиш право на нормален живот, да получиш правото да се развиваш далеч от една страна с остарели разбирания и правила, които мнозина биха нарекли варварски. Да поискаш права.

Всички погледни бяха приковани към историята на 18-годишната Рахаф Мохамед ал-Кун от Саудитска Арабия, която се осмели да поеме огромен риск – да се отрече от семейството си и правителството на родната си страна, да се отрече от исляма и да замине за Австралия, където да получи убежище. Защото онова, което иска да стори, е наказуемо според законите на Саудитска Арабия. Наказуемо според законите на шариата. Със смърт.

18-годишната Рахаф решава да остави всичко това зад гърба си. Самата мисъл за това нарушава... законите. От там всяко твое следващо действие е погазване на правилата. Лети със самолет, без позволението на баща си – мъжът, отговорен за нея. Планът на Рахаф непременно трябва да успее, защото иначе я грози смъртно наказание.

Отправяйки се към летището, младото момиче дори не подозира, че след броени часове животът й е ще се преобърне с краката нагоре. Успява да излети от страната си, но полетът е с прекачване в Банкок – нещо, което би трябвало да бъде една съвсем рутинна процедура. Това обаче не се случва съвсем така. Рахаф е посрещната на летището в Банкок от саудитски дипломат и тайландските власти. Паспортът и е отнет.

Смъртната присъда е подписана – 18-годишната Рахаф ще бъде депортирана обратно в страната си.

И така стигаме до датата 5 януари, когато момичето се барикадира в хотелската си стая на летището и започва кампания за своето собствено спасение в... Twitter. Първата крачка са пет малки думи: Намирам се в истинска опасност.

И тогава целият свят разбира за историята на Рахаф.

"Аз съм момичето, което избяга от Кувейт до Тайланд. В истинска опасност съм, защото саудитското посолство се опитва насилствено да ме върне обратно в Саудитска Арабия. Намирам се на летището. Чакам втория си полет"

"От саудитското посолство и авиолиниите в Кувейт ме заплашват, че ако избягам, ще ме намерят и ще ме отвлекат, а после: "Ще се оправят с мен". Нямам никаква представа какво ще направят, ако се опитам да избягам"

Момичето пуска свои снимки, защото вече няма какво да губи. Публикува снимки на собствения си паспорт, всички свои лична данни, защото ако планът и не проработи и тя бъде върната обратно в Саудитска Арабия, те няма да са и нужни така или иначе.

Защо? Защото на мъртъвците не им трябват документи и саудитските власти го знаят много добре. Те лично ще я изпратят до самолета, който ще я отведе към нейната съдба, която в най-добрия случай ще завърши в моргата. В най-лошия... никой няма да разбере къде и как е завършила съдбата й. Ще изчезне като десетки други хора от Саудитска Арабия, решили да се борят за правата си. Десетки, дори стотици други жени, попаднали в затвора, а от там... Бог знае къде.

Блокира вратата на хотелската си стая с маса, която да спре онези, дръзнали да влязат в моментната и крепост, в малкия оазис на свободата, който тя сама си изгражда. Маса, която едва ли ще спре група силни мъже, ако решат да влязат вътре.

48 часа. Толкова продължава ужаса на Рахаф, която не знае съдбата си. Само за часове, дори минути, всички погледи са приковани към онази малка хотелска стая на летището в Банкок, в която едно младо 18-годишно момиче чака присъдата си – свобода или смърт. Убежище или дупка в земята.

Полетът, който ще я предаде в ръцете на смъртта – "Кувейт 412".

"Моля ви, помогнете ми и не позволявайте на този самолет да излети"

В кампанията за свободата на Рахаф се включват активисти, движения за защита на човешките права, дори журналисти. Натискът става толкова силен, че тайландските власти са принудени да се отдръпнат и да прекратят подкрепата си към Саудитска Арабия.

Момичето се обръща и към тайландските власти и правителство, които да прекратят нейното депортиране. Без успех.

"Аз съм Рахаф Мохамед и официално търся убежище в която и да е държава, която ще ме защити от това да бъда наранена или убита, заради това, че съм решила да напусна религията си и мъченията, на които ме подлага семейството ми"

Момичето е заплашено от собствения си братовчед, че буквално ще бъде заклана, когато се върне в Саудитска Арабия.

"Заплашвали са ме преди, сега го правят и съвсем публично. Мислите ли, че семейството ми е достатъчно модерно, че да се съгласи на преговори за собствения ми живот??? Възприемат ме като собственост и свой роб, не като човек"

Ситуацията се влошава прогресивно. В акаунта на Рахаф в Twitter вече пише нейна приятелка, не тя самата. Причините не са ясни, но момичето публикува актуална информация за състоянието и местоположението на приятелката си.

Датата вече е 7 януари. Момичето вероятно не е спало. Рахаф не е вкусила храна, въпреки че властите на летището и предлагат. 18-годишната саудитка смята, че се опитват да я дрогират. Публикува нов туит: "Искам ООН". Написано последователно 25 пъти.

48 часа по-късно 18-годишната Рахаф попада под закрилата на ООН. Получава паспорта си обратно. Бъдещето и обаче все още остава под въпрос.

Датата вече е 8 януари. Макар и под закрилата на ООН момичето все още търси убежище в трета страна. Към момента само Австралия е изразила интерес да приюти момичето.

Изминали са 3 дни. 72 часа ужас. Три дни, в които едно момиче чака спасение, чака присъдата си. 3 дни и цял един живот на потисничество, живот на мъчения. 3 дни и 18 години неживот приключиха с една малка голяма крачка в неизвестното, рискован полет във въздуха и няколко безсънни нощи в хотелска стая на летище, което се оказва пресечна точка между смъртта и свободата. Хотелска стая, подпряна с една маса за хранене, зад която стои Рахаф и стотици хиляди хора от цял свят, които се молят за нея.

3 дни ужас на едно летище, които завършиха щастливо. Но борбата й тепърва започва!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase