Детство зад решетките. Така расте 2-годишният Мираз, едно от децата, което е в турски затвор, заедно със своята майка. Гюнистан Акбаба подкрепя прокюрдска партия и заради това се озовава в затвора.
Ченгиз Акбаба, бащата на Мираз, поддържа контакт с други мъже, чиито съпруги са осъдени по политически причини. Някои от тези жени са осъдени заради терористична пропаганда само заради няколко коментара в социалните мрежи.
Заради новите антитерористични закони в Турция, Мираз и майка му са принудени да делят килия заедно с 14 други затворнички.
2-годишният Мираз не познава друго, освен малкия, бетониран двор на затвора. Още две години той ще расте така - събота на площадката с баща си, през останалото време в затвора с майка му,
"Детето не разбира, че тя е затворена. Дано само не му останат някакви травми", казва пред "Deutsche Welle" Ченгиз.
Семействата, преминали през това, не им дават големи надежди.
10-годишният Реназ е прекарла 3 години в затвора с майка си и до ден днешен носи травмите си. Неговият баща разказва, че нощем лампата в коридора трябва да свети, силните шумове също стряскат 10-годишното момче.
Такава е съдбата на над 700 деца, затворени с майките си в затворите. За държавата тези деца просто не съществуват. Служителите в затворите не са обучени да работят с малки деца, а правителството не е наясно в кои затвори има деца и колко са на брой.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase