Когато въстанаха срещу авторитарния режим на Муамар Кадафи, либийците си мечтаеха за модерна и демократична държава. Осем години по-късно обаче все още не се вижда светлина в края на тунела, хаосът продължава и няма изгледи за устойчиво решение. Въпреки че нямат настроение да празнуват годишнината от започналия на 17 февруари 2011 г. бунт, част от Арабската пролет, мнозина либийци не изпитват носталгия и по епохата на Кадафи.

"Днешна Либия е резултат от 42-те години систематично унищожение" по времето на диктатурата, твърди 43-годишният Маруан Джалал. "Рано или късно либийците отново ще заживеят в мир, но този път изглежда дълъг", казва той пред Франс прес с умерен оптимизъм.

След падането на режима на Кадафи през 2011 г. Либия се превърна в арена на борби за влияние, които се водят съвсем безнаказаност от многобройните милиции, но също така и от десетките племена, които са основната съставна част на либийското общество.

"Политическите и военните разделения в Либия се задълбочават, а опитите за събирането на враждуващите лагери на една маса засега се провалиха", казва със съжаление Клаудия Гацини, анализатор от мозъчния тръст "Международна кризисна група".

Според Гацини "няма бърза рецепта за решаване на либийската криза". "Опитите за обединение на Либия изискват цялостна стратегия в сферите на политиката, сигурността и икономиката", посочи Гацини пред Франс прес.

"Военнопрестъпник"

Днес две правителства си оспорват властта в тази богата на петрол държава: формираното в края на 2015 г. под егидата на ООН и базирано в Триполи правителство на националното единство и правителството в Източна Либия, контролирано от Либийската национална армия и провъзгласено от маршал Халифа Хафтар.

Правителството на Хафтар се опитва да разшири влиянието си чрез започналата в средата на миналия месец офанзива в Южна Либия - огромен пустинен район, забравен от няколкото преходни правителства и превърнал се в убежище на джихадисти и трафиканти от всякакви разновидности.

Получилото подкрепата на местните племена правителство на Хафтар превзе без бой главния за региона град Себха, а също така Аш Шарара, едно от най-значителните петролни находища в Либия. Проникването още по на юг се очертава сложно за Либийската национална армия, тъй като тя може да се сблъска с други по-малко или повече враждебни етноси като тубу и туарегите. "До този момент ескалацията бе избегната, но рискът от репресии не е изчезнал, а съюзите с въоръжени групировки от местните племена могат да се окажат крехки", отбелязва Гацини.

Правителството на националното единство не осъди изрично операцията на Хафтар, но милициите на Триполи разкритикуваха тази седмица "престъпния военен проект, чиято цел е вземането на властта с кръвта на децата на тази страна". Според Либийската национална армия целта на операцията е "прочистване" на региона от "терористи и престъпници", а също така от чадски бунтовнически групировки, базирани в Южна Либия.

"Ескалация"

Според анализаторите обаче зад военната кампания на Либийската национална армия се крият политически, петролни и финансови залози. Тя създава риск от саботаж на усилията за прекратяване на либийската политическа криза, част от които е новият опит за произвеждане на избори тази година, както прогнозира ООН.
Преди изборите обаче посланикът на ООН в Либия Гасан Саламе ще се опита да организира "национална конференция", която първоначално бе предвидена за началото на годината. Целта според него е постигането на "нов консенсус по отношение на националния календар за възстановяване на единната либийска държава на гражданите".

"Многобройните отлагания и поддържаната от ООН неяснота около събитието обаче обезкуражиха важни представители на двете страни, които вече планират алтернативи действия извън рамката на ООН с цел засилване на позициите си", подчертава Гацини.

В тази връзка "случващото се в момента предразполага по-скоро към ескалация и военна конфронтация на действащите лица, а не към диалог", твърди либийският анализатор Емад Бади. Възползвайки се от разделенията и анархията, групировката "Ислямска държава" се настани в Либия и месеци наред контролираше родния град на Кадафи Сирт, преди да бъде изгонена оттам през декември 2016 г. Дори и отслабнали джихадистите продължават да са постоянна заплаха за Либия, поразена от многобройни кървави атентати, включително в центъра на столицата.

Либия се превърна и в маршрут за безскрупулни трафиканти, които организират срещу колосални суми пътуването към Европа на хиляди мигранти (по-голямата част от които африканци) с ненадеждни лодки, което допринесе Средиземно море да се превърне в огромно гробище. (БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase