Нурсултан Назарбаев се оттегли от поста президент на Казахстан и посочи приемник. След три месеца се навършват 30 години, откакто Назарбаев оглави тогавашната социалистическа република в състава на Съветския съюз - но "епохата на Нурсултан" все още не е приключила и днес. Елбасъ ще ръководи страната и занапред, пише Пьотър Акопов, в. "Взгляд".

"Взех решение да прекратя пълномощията си като президент. Тази година се навършват 30 години, откакто заемам този най-висок пост. Народът ми даде възможност да стана първият президент на независим Казахстан (. . .) Това е щастие - да си президент на такава страна. Служих ви честно и предано" - така 78-годишният Назарбаев заяви пред сънародниците си, че излиза в оставка.

Още в четвъртък председателят на казахстанския Сенат Касим-Жомарт Токаев положи клетва като и. д. президент на страната. А след година, през април 2020 г. ще се състоят и поредните избори - със сигурност ще ги спечели Токаев, за когото Назарбаев каза: "Той е човек честен, отговорен и добросъвестен ( . . .); вярвам, че точно Токаев е човекът, на когото можем да поверим управлението на Казахстан".

Назарбаев бе оглавявал Казахстан от 22 юни 1989 г. - отначало като първи секретар на ЦК на компартията на Казахстан (пост, заеман трийсетина години преди него от Леонид Брежнев), после като президент на съюзната република, а от края на 1991 г., след разпадането на СССР, вече като глава на независима държава, - затова оставката му предизвика буря от емоции в Русия.

Как тъй лидерът на най-близката съюзничка на Русия, участничка в Евразийския съюз, напуска президентския пост, какво ще стане сега с Казахстан? Още повече че там живеят 3,5 милиона руснаци - една пета от населението на страната.

"Губим Казахстан, на власт ще дойдат ислямисти, ще има майдан, страната ще падне в ръцете на Китай, не - на САЩ" - какви ли не ужасии ще четем по вестници и социални мрежи. Неслучайно обаче Нурсултан Абишевич Назарбаев е не само най-дълго управлявалият ръководител в постсъветското пространство, но и най-мъдрият - затова в Казахстан няма да има никакви трусове след 20 април. Поне защото Назарбаев напуска президентския пост, но не и властта.

Той самият го посочва пределно ясно в обръщението си: "Както знаете, законът у нас ми отрежда статута на Първи Президент - Елбасъ (Лидер на нацията). Оставам председател на Съвета за сигурност, орган със сериозни пълномощия. Оставам председател на партията "Нур Отан", член на Конституционния съвет. Сиреч оставам с вас. Грижите на страната и народа остават мои грижи".

Значи Назарбаев ще ръководи Казахстан и занапред - вече не като президент, а с оглед своя статут на национален лидер, подкрепен и с водещата позиция в Съвета за сигурност, и с председателското място в управляващата партия. В ръцете на Назарбаев остават всички лостове на властта - и формалните, и още по-важно, неформалните. Назарбаев впрочем създаде независим Казахстан пряко воля, защото бе сред тези, които се обявиха срещу разтурянето на Съветския съюз; той ще управлява страната и занапред. Толкова години, колкото Бог му даде.

Каква е тогава целта на оставката?

Назарбаев отново заявява съвсем открито: "Като основател на независимата казахстанска държава виждам бъдещата си задача в това да осигуря поемането на властта от ново поколение ръководители, които да продължат преобразованията в страната".

При все че конституцията неотдавна бе променена и засили ролята на парламента, нищо не подсказва, че Назарбаев иска да остави след себе си някакво колективно ръководство.

Първо, то би било съвсем неефективно (както сочат куп примери и в нашата, и в световната история) и може да е само преходно (но с риск да предизвика бунтове, още повече в страна като Казахстан); второ, изобщо не отговаря на източната и по-специално на тюркската традиция.

Назарбаев естествено иска да засили разделението на властите и да укрепи институциите, регулиращи силовия баланс в клановото казахско общество. Но същевременно и да отгледа приемник, който да поеме цялата власт след смъртта на Елбасъ.

Едва ли ще избере за целта Касим-Жомарт Токаев, който ще оглави страната през следващите шест години (година преди изборите и още пет след тях) - днес този дипломат от кариерата е на 65 години и ако предположим, че Назарбаев има още 5-10 години живот, е трудно да си представим, че би желал да остави страната на човек над 70-те.

Самият Назарбаев оглави Казахстан като 48-годишен и ще си подбере приемник сред политиците извън пенсионна възраст. Нищо чудно да предпочете свой роднина, което напълно се вписва в азиатския (и не само ) модел за преход на властта. Макар че едва ли би се спрял на дъщеря си Дарига.

За Русия е извънредно важен курсът на Казахстан към създаване и укрепване на Евразийския съюз. И няма никакви съмнения, че Назарбаев ще го следва и като "баща на нацията". Той се стреми Казахстан да запази своята независимост и след смъртта му. А тя е застрашена от две неща.

Първо, от жестока борба за власт между различните кланове в казахското общество. Теоретично тя би могла да разкъса държавата, създадена от Назарбаев, и да я обрече на подялба между съседите й.

Второ, от присъединяване на Казахстан - пълно или частично, към Русия: било вследствие на вълнения покрай борби за власт в страната, било заради процесите на интеграция и централизация в Евразийския съюз, които постепенно да разтворят в него средноазиатската страна.

И двете заплахи са неактуални, докато Назарбаев е жив - стремежът му е да не станат реалност и при неговия приемник. Русия не желае да погълне, камо ли да дестабилизира Казахстан - за нас важното е казахстанските елити да имат нагласа за опазване и развитие на все по-тесните икономически, политически, културни и човешки връзки между двете страни, за укрепване на Евразийския съюз като нова форма на общност между нашите народи.

Което е особено важно с оглед наличието на многомилионно руско малцинство в Казахстан и поради факта, че Северен Казахстан е бил усвоен и заселен от руснаци. Тесният съюз и интеграцията между двете държави са безалтернативен курс за всеки казахстански ръководител, желаещ мир и процъфтяване на страната си.

Нурсултан Назарбаев със сигурност ще положи всички усилия да предаде след време властта на ново поколение от казахстанския елит - формирано от него самия и имащо точно такава нагласа.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase