От една страна страните от Залива, Египет и по двойствен начин Франция, а от друга - Италия и Турция: в Либия двата противникови лагера - на маршал Халифа Хафтар и на премиера на правителството в Триполи Файез ал Сарадж разполагат със силни чуждестранни поддръжници, пише Франс прес.

Хафтар, фаворит на страните от Залива и на Египет

Силният човек на Киренайка (Източна Либия), маршал Халифа Хафтар, чиито сили започнаха офанзива за превземане на столицата Триполи, разчита на подкрепата на Египет, Обединените арабски емирства и по-отскоро - на Саудитска Арабия, твърдят експертите.

"Първоначално Саудитска Арабия подкрепяше тихомълком Хафтар, а публично подкрепяше признатото от международната общност правителство в Триполи, но в края на миналия месец саудитската подкрепа стана явна, след като крал Салман покани либийския военен лидер в Рияд", заяви пред Франс прес Нийл Партрик, експерт по страните от Залива.

Съюзници на Хафтар от самото начало, "Обединените арабски емирства и Египет доставиха оръжия" на Хафтар в името на борбата срещу радикалния ислям, добавя той.

"Целта на Саудитска Арабия и на ОАЕ е постигане на авторитарна нормализация в арабския свят, като се тръгне от Йемен, мине се през Египет и се стигне до Либия", твърди Али Бенсад, преподавател във Френския институт за геополитика.

Двойствената игра на Франция

Що се отнася до Франция, която има тесни отношения с Рияд, Абу Даби и Кайро, тя играе ролята на посредник между двата либийски лагера, но е обвинявана, че на място фаворизира лагера на Хафтар.

През юли 2016 г. Париж съобщи за смъртта на трима френски военни при катастрофа на хеликоптер в Либия, където те участвали в разузнавателна мисия в помощ на силите на Халифа Хафтар.

"Френската позиция е двойствена: Париж официално подписа тази седмица общо комюнике с Вашингтон, Лондон, Рим и Абу Даби (призоваващо либийските фракции към сдържаност), но де факто подкрепя Хафтар", твърди Артуро Варвели от Института за международни политически изследвания в Милано.

Правителството на Сарадж бе създадено в Триполи през 2016 г. с подкрепата на ООН и на западни страни, сред които и Франция. Оттогава Париж влезе в ролята на политически посредник и организира две срещи между съперничещите либийски лидери през юли 2017 г., а след това - през май 2018 г.

Въпреки всичко маршал Хафтар изглежда запазва благоразположението на Франция, чийто президент Еманюел Макрон превърна борбата срещу тероризма в приоритет на петгодишния си президентски мандат.

Париж неотдавна приветства "значителния напредък" на силите на Хафтар в Южна Либия в борбата срещу джихадистите и престъпните групи.

"Франция вече не играе ролята на посредник. Притеснявам се от новата политика на Франция в Либия: стратегическият й съюз със страните от Залива я кара да възприеме техните геополитически стратегии", казва Али Бенсад.

Сарадж има подкрепата на Италия, Турция и Катар

Правителството на националното единство в Триполи с премиер Файез ал Сарадж бе признато от международната общност и има подкрепата на Италия - бившата колониална сила, която ревностно брани своето влияние и икономически интереси.

"Тази подкрепа има за приоритет пресичане на потока от мигранти", идващи от либийските брегове, обяснява Артуро Варвели.

Освен това "исторически италианците винаги са имали много добри отношения с Триполи и неговия регион", посочва Али Бенсад и подчертава "петролните интереси" на Рим в богатата на въглеводороди Либия, където италианският петролен гигант Ени и френският Тотал се съревновават за находищата близо до Сирт и в Западна Либия.

Що се отнася до регионалните сили, "Сарадж има с подкрепата на Турция и Катар, но Катар сега е отслабен от дипломатическата изолация" от съседите си от Залива - най-вече Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, отбелязва Бенсад.

"Конфликтът в Либия се превърна във война с посредници между тези страни от Залива и Катар, който подкрепя правителството в Триполи, доминирано от ислямистите", изтъква Джеймс Дорси, изследовател от Института за международни изследвания "С. Раджаратнам" в Сингапур.

Силите, присъстващи в Либия

След падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г. в Либия има голям брой въоръжени групировки, съюзени с местните власти, които ожесточено си оспорват контрола над разпокъсаната страна.

Две съперничещи структури си оспорват властта от 2015 г.: Правителството на националното единство в Западна Либия, където е Триполи, и самопровъзгласеното от маршал Халифа Хафтар правителство в Източна Либия, контролирано от Либийската национална армия.

Триполитания (Западна Либия)

- Въоръжени групировки в Триполи:
Силите за защита на Триполи - алианс от милиции, съюзени с правителството на националното единство, признато от международната общност.

В алианса се открояват четири милиции.

Групировката "Катибат Тоуар Триполи" с лидер Хейсам ат Таджури действа в източната част и в центъра на столицата.

Също в източната част на Триполи действат салафитите от "Силите Рада". Те упражняват полицейски функции, като арестуват трафиканти на дрога и алкохол и хора, заподозрени, че са членове на джихадистката групировка "Ислямска държава".

"Катиба Абу Слим" контролира работническия квартал Абу Слим в южната част на Триполи, ислямистката милиция Ал Наваси контролира военноморската база в източната част на Триполи.

През 2017 г. тези милиции прогониха от Триполи групировките, верни на Халифа ал Гуейл, бившия лидер на базирано в Триполи непризнато правителство преди правителството на националното единство. Те бяха враждебни както към правителството на националното единство, така и към маршал Хафтар. По-голямата част от подкрепящите Гуейл групировки, произхождащи от Мисрата, се върнаха в този град, разположен на близо 200 км източно от Триполи.

През септември 2018 г. присъстващите в Триполи сили попречиха на други милиции от град Тархуна (Западна Либия) да влязат в столицата, при което загинаха повече от 100 души за един месец.

Впоследствие правителството на националното единство натовари "организацията за обща сигурност", въоръжена групировка от град Зинтан (на 170 км югозападно от Триполи) със сигурността на западната част на столицата. Лидерът на тази групировка е зинтанецът Имед Трабелси, който през 2014 г. се присъедини към Либийската национална армия, а после напусна редиците й.

Въоръжени групировки в Мисрата:

Силните милиции на Мисрата са враждебни към маршал Хафтар, но са разделени на подкрепящи и противопоставящи се на правителството на националното единство, като последните са в съюз с въоръжените ислямистки групировки на противоречивия религиозен лидер Садек ал Гариани.
Групировки от Мисрата има и в Триполи и контролират Сирт, след като изгониха оттам групировката "Ислямска държава" през 2016 г.

Въоръжени групировки в Зинтан:

Изгонени от Триполи през 2014 г., групировките от Зинтан се установиха в града си. Те са враждебни към ислямистките движения и няколко сред тях поддържат връзки с правителството на националното единство и с Либийската национална армия. Милициите на Зинтан контролират петролни находища.
Правителството на националното единство назначи офицера от Зинтан Осама ал Джувайли за военачалник на западния регион.

Въоръжена групировка в Сабрата

Този град на 80 км западно от Триполи, откъдето голям брой мигранти тръгват за Европа, е под контрола на салафитска групировка, която твърди, че се подчинява на властта на правителството на националното единство, но всъщност има връзки с Либийската национална армия. Голям брой бойци от този град са част от групировката, поддържаща ЛНА, която превзе в четвъртък пропускателен пункт западно от Триполи преди да бъде прогонена оттам.

Амазигите:

Дошли от градовете Джадо, Налут и Зуара, те контролират двата пропускателни пункта на границата с Тунис - Рас Джедир и Дехиба. Те са преобладаващо враждебни към Хафтар.

Бригадите за защита на Бенгази са формирани от милиции от Мисрата и от ислямистки бойци, прогонени от Бенгази и Дерна (Източна Либия) от силите, поддържащи Хафтар.

Киренайка (Източна Либия)

- Либийската национална армия:
ЛНА контролира голяма част от Източна Либия, от Петролния полумесец по границата с Египет и присъства в Централна и Южна Либия, най-вече в Куфра и в околностите на Себха, където получи подкрепата на племената.

Тя се състои от бивши либийски офицери, членове на милиции, бойци без военно обучение от различни племена, а също така и от салафити.
ЛНА победи през 2017 г. джихадистката коалиция на име Съвет на революционерите на Бенгази след три години сражения.

Фезан (Централна и Южна Либия)

Регионът Фезан е зона с всякакви видове трафик, с мозайка от различни племена и етнически групи, които се борят за контрола върху контрабандата и петролните полета, като към тях спадат също и чадски и судански бунтовнически групировки.

Други групировки, контролиращи територии в този регион:

Туарегите контролират южната част на границата с Алжир и западната част на границата с Нигер. По-голямата част от съхраняват връзки едновременно с ПНЕ и с ЛНА.

Племето тубу присъстват в граничната зона с Нигер, Чад и Судан. По-голямата част от тях са враждебни към Хафтар.

Джихадистите от "Ислямска държава" се установиха в Южна Либия и в околностите на Сирт. Те поеха отговорност за няколко атентата срещу поддръжниците на Хафтар, но също така срещу Върховната избирателна комисия в Триполи и централата на Националната петролна компания.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase