Франция е засегната право в сърцето и не само католиците или парижаните се вълнуват от пламъците, които обхванаха парижката катедрала "Нотр Дам", гласи заглавието на редакционна статия на френския в. "Монд". Вълнуващата вечер на скръб в страната и по света няма да бъде забравена скоро.

За християните, в началото на Страстната седмица преди Великден, "Нотр Дам" представляваше от повече от осем века един от центровете на религия, оформила Европа през вековете. За парижаните катедралата винаги се е откроявала на фона на силуета на града. За всички любители на изкуството и цивилизацията тя е готическо бижу, чудо на архитектурата и неоценим музей.

Географията, историята и литературата са я превърнали в епицентър на Франция. Президентът Еманюел Макрон увери още в нощта на катастрофата, че катедралата ще бъде построена отново. Но колкото и да е силен неговият ангажимент, ще има нужда от много време, за да изтрие ужасяващите картини на огромния пожар и спомена за вечерта на скръб, в страната и по цял свят.

Консервативните католици вече се опитват да използват пожара като символ на своята кауза. Те обаче ще се провалят, предсказва британският в. "Гардиън".

Християните трябва да внимават за знаци за действията на Бог в света и това е особено вярно през Страстната седмица и Великден, когато според техните вярвания Исус Христос, чрез смъртта и възкресението си, е разкрил същността на връзката между Бог и човечеството.

Има различни тълкувания за същността на този урок, но реакциите на ужасяващия пожар в "Нотр Дам" не можеха да не обърнат внимание на символизма. Рядко се случва някоя катастрофа да убеди някого, че е грешал - обичайният ефект, особено когато тя засяга други, е да докаже правотата ни. И тенденцията катастрофите да показват, че Бог одобрява нашите позиции, се вижда ясно в някои реакции на пожара. Някои консерватори вече го използват като знак за недоволството на Бог от либералите в църквата и нерелигиозните извън нея. Разпространява се и по-крайна, расистка версия на тази лудост: че катастрофата е свързана с имиграцията на мюсюлмани. Скоростта, с която това се разпространяваше, е притеснителен знак за упадъка на цивилизацията.

Ако величието на катедралата има някакво послание, то е, че чувствата, които тя предизвиква и истините, за които намеква, са по-големи и по-важни от всичко, което може да стане част от някоя политическа борба. В същото време пожарът се случи в момент, когато Католическата църква е обхваната от ожесточен конфликт заради папската институция. Той е може би най-тежкият от Средновековието, когато римските семейства са се борели за папския престол с европейските кралства, а реформиращите папи често не са успявали да наложат волята си на упоритите свещеници.

Същата борба се води и днес, но имперската сила са САЩ, а папата е аржентинец, приел името на един от големите средновековни светци.

Напрежение има по цял свят, но то е най-остро в САЩ, където църквата беше въвлечена в културни войни и влиятелни богати мъже открито заговорничат против папа Франциск. Неговите възгледи за околната среда и миграционната криза са противоположни на тези на президента Доналд Тръмп и неговите последователи. Това са важни спорове, засягащи цялото човечество, а не само вярващите католици.

Но ако католиците си извадят поука от унищожението на "Нотр Дам", тя със сигурност би била, че стените на катедралата още стоят и повечето художествени ценности бяха спасени. Това, което остана от катедралата, не е труп и може да бъде възкресено. Същото важи и за цивилизацията, подчертава в. "Гардиън".

"Във Франция има дълбоко политическо разделение, както показаха протестите на "жълтите жилетки". В понеделник обаче французите бяха единни в болката си, докато гледаха пламъците", коментира днес германският вестник "Вестфалише нахрихтен", цитиран от ДПА. "Може би президентът Макрон ще може да обедини французите и зад предстоящата монументална задача за възстановяването на емблематичната катедрала. Катедралата "Нотр Дам" е част от нашето общо европейско културно наследство, така че и възстановяването й би трябвало да бъде задача на всички европейци", добавя изданието.

"Ако общата болка би могла да доведе до френско и европейско чувство на единство, това би представлявало лъч на надежда", подчертава германският вестник.

Германският всекидневник "Велт" също коментира темата за обединяването чрез тъга в редакционната си статия, цитирана от ДПА. Чувството, докато хората гледаха все още горящата катедрала след овладяването на пожара, беше сравнимо с това "да се стои до смъртния одър на любим човек, който току-що е избегнал смъртта, но все още не смеем да го оставим. Като че ли се страхувахме, че катедралата може да умре, ако обърнем гръб", отбелязва авторът.

"Имаше утешаваща красота в тихата преданост на хората. Тя ни направи част от една общност, единни в скръбта. Отново Париж. Ранен отново, макар и по различен начин в сравнение с терористичните нападения през 2015 г., но този път - право в сърцето", се казва още в статията.

Гледката на пожара в "Нотр Дам" напомни на мнозина едно още по-мрачно събитие: нападението срещу кулите на Световния търговски център на 11 септември 2001 г., при което загинаха 3000 души, пише в. "Ню Йорк таймс". Никой не загина в парижката катедрала, но издигащата се колона от дим предизвика позната комбинация от ужас и смайване. Освен това предизвика в някои части на социалните медии поток от ислямофобия и слухове за тероризъм и заговор. Тези по-мрачни теми - само частично прикрити от сегашната реакция на облекчение, че щетите по катедралата не са по-тежки - отразяват дълъг и тежък дебат за религията, европейската идентичност, светския характер на страната и ролята на исляма в обществото.

Този дебат беше особено силен във Франция, отбелязва Брюно Тертре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания. От 2013 г. в страната се появи по-твърд десен религиозен консерватизъм, когато силно оспорвания закон за еднополовите бракове вдъхнови хиляди, включително свещеници, равини и имами, да излязат на улицата, за да протестират срещу промяната. "Искам да се надявам, че този ужасяващ пожар ще ни даде възможност да постигнем общо становище за ролята на християнската религия в нашата история", отбелязва Тертре.

Дори президентът Макрон спомена християните по цял свят в речта си, отбелязва Ендрю Хъси, преподавател от Лондонския университет. Думите му имаха за цел да утешат, но засегнаха продължаващото напрежение във Франция между католицизма и постреволюционния, дълбоко антирелигиозен универсализъм.

Идеята, че католическата религия е изложена на опасност, е обща тема на френската крайна десница, която често цитира Карл Мартел, разгромил мюсюлманите в битката при Поатие и започнал военни кампании, които налагат франките като господари на Галия. "В този смисъл "Нотр Дам" не е реликва, а свещено място, представляващо приемствеността на свещена Франция", подчертава Хъси. Революционна Франция беше построена въз основа на идеята на равенството, но предреволюционна Франция беше изградена въз основа на "свещеното призвание". "Тя все още се запазва в главите на мнозина", подчертава той.

Катедралите изглежда издържат на превратностите и недостатъците на човечеството. Винаги е трудно да разберем тези, живели преди 8 века и повече, които са вярвали в реалността на ада и обещаният рай. Те са работили по огромен проект, сравним с усилията на САЩ да изпратят човек на Луната - и са го направили с вяра и замах. Така че този пожар и грозните факти, които станаха очевидни в социалните медии заради него, са още едно напомняне за нашето несъвършено състояние след Грехопадението, което ни прави склонни да допускаме грешки, отбелязва в. "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase