ООН предупреди: Земята трудно изхранва увеличаващото се население

Глобалните хранителни кризи ще се увеличат
87
ООН предупреди: Земята трудно изхранва увеличаващото се население
Снимка: Pixabay

Способността на Земята да изхранва нарастващото си население е застрашена и без по-широка социално-икономическа и екологична промяна ще бъде невъзможно да се постигнат устойчиви хранително-вкусови системи, според нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО).

Докладът "Бъдещето на храните и селското стопанство – Двигатели и стимули за трансформация" анализира настоящите и нововъзникващите двигатели на хранително-вкусовите системи и техните възможни бъдещи тенденции. Докладът идентифицира заложените проблеми и заплахите и проблемите, които оказват влияние върху бъдещото потребление на храни и производството на селскостопански храни.

Докладът призовава вземащите решения да мислят отвъд краткосрочните нужди, като предупреждава, че липсата на визия, частичните подходи и "бързите решения" ще имат висока цена за всички.
Спешно е необходим нов начин на мислене, който дава приоритет на дългосрочните цели и устойчивостта, се казва още в него.

Докладът продължава да идентифицира ключовите "тригери" за трансформация на агрохранителни системи, които могат да помогнат за постигане на продоволствена сигурност, хранене, опазване на природните ресурси, възстановяване на екосистемите и смекчаване на изменението на климата.

Тенденции като нарастващо население и урбанизация, макроикономическа нестабилност, бедност и неравенства, геополитически напрежения и конфликти, по-ожесточена конкуренция за природните ресурси и изменението на климата жънат хаос в социално-икономическите системи и увреждат екологичните системи, пише в доклада.
"Много от целите за устойчиво развитие не са на път и ще бъдат постигнати само ако хранително-вкусовите системи се трансформират правилно, за да издържат на продължаващите глобални трудности, които подкопават продоволствената сигурност и изхранването поради нарастващите структурни неравенства, а също и регионалните неравенства", каза генералният директор на ФАО Ку Донгю на събитието за пускане на доклада.

Двигатели на производителността на системите за хранително-вкусовата промишленост

Докладът идентифицира 18 взаимосвързани социално-икономически и екологични сили, наречени движещи сили, и анализира как те си взаимодействат и оформят различните дейности, протичащи в хранително-вкусовите системи, включително земеделие, обработка и консумация на храни.

Бедността и неравенствата, геополитическата нестабилност, недостигът и влошаването на ресурсите и изменението на климата са някои от ключовите двигатели и начинът, по който те се управляват, ще определи как ще изглежда бъдещето на храните.

Ако хранително-вкусовата промишленост остане в сегашния си път, доказателствата сочат към бъдеще, характеризиращо се с постоянна продоволствена несигурност, деградиращи ресурси и неустойчив икономически растеж, предупреждава докладът.

Четири бъдещи сценария

Докладът илюстрира четири бъдещи сценария за хранително-вкусови системи, които водят до различни резултати по отношение на продоволствената сигурност, храненето и цялостната устойчивост: "Още от същото", което предвижда продължаване на объркване чрез реагиране на събития и кризи; "Коригирано бъдеще", където някои движения към устойчиви системи за хранително-вкусовата промишленост се извършват с бавни, несигурни темпове; "Състезание до дъното", който описва свят в безпорядък в най-лошата му версия; и "Размяна за устойчивост", където краткосрочният растеж на брутния вътрешен продукт се разменя за приобщаване и устойчивост на селскостопанските, социално-икономическите и екологичните системи.

"Стратегическото предвиждане ни помага на всички нас и в частност на правителствата, като анализира краткосрочните и дългосрочните тенденции и вижда възможни алтернативни бъдещи сценарии. Като разглеждаме най-лошите сценарии, можем да предвидим възможни негативни пътища и да предприемем мерки, за да ги избегнем", обясни Ку.

Тригери за трансформация

За да се увеличат шансовете за създаване на по-устойчиво бъдеще за хранително-вкусовите системи, докладът подчертава спешната необходимост от промяна на курса. За да се постигне това, той предлага четири ключови "тригера за трансформация" – подобрено управление, критични и информирани потребители, по-добро разпределение на доходите и богатството и иновативни технологии и подходи.

"Много малко страни с ниски и средни доходи, може би нито една, няма да имат възможността да постигнат хегемонна власт и статут на империи, които много страни с високи доходи използваха, за да облагодетелстват своето благоденствие. Бъдещите модели на глобално развитие зависят от разрешаването на ключови въпроси: институции, предоставящи решения за споделяне на "глобалните блага"; разпределението на политическа власт и богатство; и разрешаването на обширните неравенства, присъстващи в днешните икономики", се твърди в доклада.

Докладът предлага, че в сценарий, при който светът избира по-устойчиво бъдеще, глобалните предизвикателства ще бъдат преодолявани чрез "по-ефективно участие и ново, многостепенно управление", където правителствата, потребителите, бизнеса и академичните среди си взаимодействат с различни функции, но като цяло сближаващи се цели.

"За да осигурим достъп до достатъчно и питателна храна, достойни работни места, възможности за доходи и екологични услуги, наред с други, се изисква от нас да бъдем по-умни при идентифицирането на стимулите, необходими за ускоряване на процесите на трансформация", коментира Ку.

Ролята на потребителите и на инвестициите

Потребителите ще трябва да бъдат по-отговорни участници, тъй като те "държат силата да задействат трансформиращи процеси, като насочват търсенето към по-екологични и социално отговорни и питателни продукти".

За по-добро разпределение на доходите и богатството докладът призовава за по-големи инвестиции в социални резултати и увеличаване на социалния капитал, за да се измъкнат хората от бедността, а не само от глада. Той също така препоръчва по-богатите страни да са готови да поемат повече от разходите за тази трансформация.
Трансформацията ще бъде подпомогната и от по-нататъшното развитие на иновативни технологии и подходи, за които авторите на доклада предлагат да се даде приоритет на научните изследвания и разработки и че тези постижения трябва да бъдат достъпни за най-уязвимите групи.

Предстои нелек път

Този вид всеобхватна трансформация обаче ще има своята цена и ще има компромиси, които правителствата, политиците и потребителите ще трябва да разгледат и балансират, като същевременно се справят със съпротивата срещу промяната на парадигмата.

Държавите и социалните групи, които могат да поемат разходите, свързани с необходимите трансформации, трябва да осигурят облекчение на онези, които вече са засегнати от отрицателните ефекти на неустойчивото развитие.

"Ще трябва да се направят избори за компромис с противопоставящи се цели, като увеличаване на непосредственото потребление и благосъстояние срещу инвестиране, за да се осигури по-добро бъдеще за настоящите и следващите поколения, или решаване как да се начислят разходите за неустойчиво развитие на по-богатите общества към предимство на по-бедните", каза генералният директор на ФАО в предговора на доклада.

Все още не е късно, но са необходими спешни действия

До 2050 г. в света ще има 10 милиарда души, които трябва да се изхранват и това ще бъде безпрецедентно предизвикателство, ако не бъдат направени значителни опити за обръщане на настоящите тенденции. Докладът изтъква, че светът е "изключително много извън пътя" за постигане на целите за устойчиво развитие, включително целите за хранително-вкусовата промишленост. Но въпреки че има причини да бъдем песимисти, докладът е предпазливо оптимистичен, че ако правителствата, потребителите, бизнеса, академичните среди и международната общност действат сега, все още е възможно да се постигне дългосрочна устойчива промяна. /БТА/


87
Още по темата: гладООНхрана
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
68
0
 
1
 
! Отговори
Абе преди 1 месец
Нема страшно-Сорос работи върху намаляване на населението чрез войни, кризи, болести и ваксини. Путин може да му помогне с ядрено оръжие. И проблемът се решава, включително и затоплянето.
67
1
 
2
 
! Отговори
Кико преди 1 месец
Путин се грижи за намаляването на населението!
66
1
 
5
 
! Отговори
Реалиста преди 1 месец
Ако се върната откраднатите държавни имоти,фабрики,заводи и предприятия посредством фалшивата и нагодена ,,приватизация",България ще има ресурсът да оцелее минимум 50 години във рецесия.Но едва ли мазните комунисти зад граница биха върнали и стотинка във найка Бъкгария за да и оцелеят чедата.И фактът че Костя Копейкин споменава добруването на България когато беше наистина силна икономически,без да споменава кои са точно крадците на народната държавност,го поставя веднага във поза ,,партер".
65
2
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Изхранването в глобалния свят зависи от "законите" , създадени да обслужват поддържане на максимални печалби от бившите колонизатри, САЩ и Канада. става дума за разпоредби за използването а семена например, което доведе и у нас до заместване на местни сортове с чужди. Всяка земя си има своите особесности и растеният и сортовете , разтящи там от време, биха били най-доброто, също за основа а селекция. Но не се позволява. А в студени и тъмни страни използват хиникали за зреене и повичаване на обем
64
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Кога да чакаме облъчването с климатичния локдаун и предстоящите мерки и ограничения? Това скедва, нали? Указания от СИФ имате ли вече?
63
3
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Путин взе нещата в свои ръце, над 100 хиляди руснаци прати по дяволите и още толкова украинци, така че ...
62
2
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Нормално , след като от 1965 година от 3,5 млрд, само за 60 години стана 8 млрд. Индия, Китай, Африка се плодят като хамстери. Но, Земята си има механизми да се справя сама като планета.
61
1
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Чакаме новата пандемия значи...скоро, нали?
60
0
 
10
 
! Отговори
тъй де.... преди 1 месец
Амииии......време е за нов Ковид!
59
0
 
8
 
! Отговори
Особено преди 1 месец
Чиновниците в ООН много папат. Земята не може да ги изхрани.
58
5
 
11
 
! Отговори
Комунист преди 1 месец
Защо толкова дълго времв хора като Гейтс Сорос и тн не са избити?Като не премахваш проблема кка да стане номера.Какво е това Майкръсофт пълен монополист кой ги допуска изобщо
57
1
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Ха, сетихте се. Ами вместо да помагате с храни за да увеличавате размножаването и усилвате проблема, помагайте с противозачатъчни.
56
1
 
9
 
! Отговори
ООД _а преди 1 месец
ами измислете крокодилски или папагалски грип разпространяващ се много бързо и да е смъртоносен ,,,, задължително !
55
12
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
премахнете, русия, северна корея и китай, и живота ще продължи нормално
54
9
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До 56...Русия може с лекота да изхрани 1-2 милиарда.."))))))=И как ще ги изхрани като Русия не е сред големите износители на месо, мляко сирена в света.Малките държави като Нидерландия, Нова Зеландия, Белгия, Парагвай, са пред тях, да не говорим за големите САЩ, Бразилия, Австралия, Германия и др.Само с жито и кукуруз не става.
53
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Проблемът не е в пренаселеноста, а в работата и технологийте в селското стопанство. Холандия е най-големият износител на пилешко месо в света и 6 та по износ на сирена, а територията й е 35% от българската.
52
2
 
7
 
! Отговори
Дръпнатите преди 1 месец
Кво ни го казвате на нас, кастрирайте индийските манговги и всички китайци и след 50 години ще има храна в излишък.
51
1
 
12
 
! Отговори
Не бе преди 1 месец
Земята има всичко, но трябва да се работи, не да се чака на другите !
50
2
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Русия разполага с изобилие от продоволствия и плодородни земи. Русия може с лекота да изхрани 1-2 милиарда. Проблемът на Русия е не изхранването, а малобройното население, оптималният вариант за Русия е 1.5 милиарда население.
49
0
 
5
 
! Отговори
До Българина /40/ преди 1 месец
Бъди по-точен. 20-25% от населението на България изхранва останалите 75-80%. Децата, трудовите пенсионери и хората с тежка форма на инвалидност сме длъжни да ги храним, но какво да кажем за останалите? От 2-3 години насам децата на тези - останалите, са вече около 50-52% от подрастващите под 10-годишна възраст. Какво ще стане след още десетина години? Не можем да ги изхраним, пък и не сме длъжни. А те вече от години безочливо грабят храните, произведени от старците по селата.