Младите четат, но не това, което искат институциите

Или как да направим книгите в училище по-забавни
Обновена: 29 май 2015 17:46 | 29 май 2015 08:09, Петя Славова
26
Младите четат, но не това, което искат институциите
Марин Бодаков. Снимка: Булфото

С идеята - четенето в училище да бъде интересно за децата, а не затормозяващо, се захвана инициативата "Забавното лятно четене" на сайта Az-deteto.bg. Кампанията, която върви вече пета година събра специалисти в Американския център на Столичната библиотека.

Началото на срещата даде журналистът и тв водещ Радинела Бусерска, която цитира тревожната статистика, според която повече от 40% от децата не разбират текста, който четат и че също толкова деца предпочитат да четат списания вместо книги. Именно тя обяви дискусията на тема: "Четене с разбиране – път към развитие на образователни умения".

Според представител на МОН Красимира Александрова промените, които се случват в посока децата да четат, разбирайки текста, са малки, но сигурни. Тя обясни, че сред добрите примери за четене на текст с разбиране, е форматът за външно оценяване по български език и литература.

Писателката на детски книги Весела Фламбурари опонира на държавния служител с тезата, че децата в малките класове първо трябва да се научат, че действително могат да изпитат удоволствие от четенето и след това чак да се обърнат към четене за образование. "Защото художественият текст създава емоции, дава универсална представа за живота и той е много по-добрия учител в началото за децата, който може да създаде отношения на игра между четящ и слушащ". Тя поиска също така текстовете във въпросните учебници да бъдат прегледани и сменени, а Министерството на образованието да има отношение към подбора на тези текстове.

Красимира Александрова припомни, че този проблем не бил от днес и, че държавата искала да промени начина на преподаване по литература, но самите учители се възпротивили и поискали да продължат да преподават по вече съществуващата методика. Също така от министерството се опитали да включат нови творби от световната литература, емблематични за едно поколение, показващи определена школа, но и тези нововъведения били изцяло отхвърлени. Причините може да са свързани със застаряващата професия, каквато е учителството, отбеляза Александрова и припомни, че обществото се е опълчило на идеята да отпадне "Майце си" от учебния процес, а в същото време е питало: "Защо пак тази баба Илийца!"

Все пак представителят на министерството обясни, че не може да се прехвърля цялата отговорност върху държавата, а трябва да се разчита на цялото общество. "Ако в едно семейство детето на вижда четива във всичките му форми, тогава как очакваме това да го направи само и единствено училището".

"Министерството флиртува с популистките нагласи в нашето общество", обясни пред Dnes.bg писателят Марин Бодаков, който е посланик на "Забавното лятно четене" в отговор на твърдението на г-жа Александрова, че според проучванията учителите не искат промяна в учебните планове. "Това е типичен случай на заучена безпомощност", добави той.

"Повярвайте ми, не знам коя нишка да извлека от това гигантско кълбо проблеми с четенето и писането, с които всеки ден се сблъсквам като баща, като преподавател, като писател, като вестникар.Това, което ми додея, е винаги постоянно някой да казва по време на поредния дебат: "Този проблем не е от днес", "По този проблем тепърва ще говорим", "Не му е сега времето". А кога е времето!".

Марин Бодаков изтъкна, че се чувства като форматен интелектуалец, който участва два пъти годишно в кампании в подкрепа на четенето - веднъж около 24 май и веднъж в навечерието на Деня на будителите. И след поредната кампания всичко пак започва отначало. И ако се е ангажирал със "Забавното лятно четене", то това е, защото тази кампания продължава през годините и не се явява PR на конкретна персона или институция. "Миналата година по време на връчването на наградите видях едно уплашено дете, което е чело твърде много, за да забрави за страха си, да се изолира, да намери своя утопия. Четенето, обаче може да е път да се свържеш с другите. И това момченце видя, че четенето и писането може да носи приятели. Затова съм част от тази кампания".

Писателят изреди няколко тревожни проблема в образованието, сред които обучението по литература, което на практика се превръща в обучение по национална история, че и по география. "Ако ние учим децата как да четат, нека ги учим как да изпитват удоволствие именно от литературата, а не да пропагандираме идеологически знания през литературата", обясни той...

Нещо, което трябва да се промени в училище е и преходът между 4-и и 5-и клас, обясни Бодаков. "В основното образование голяма част от нашите деца имат шанс да попаднат на смислен преподавател, който познава изключително добре интересите на всяко едно дете. От там насетне образованието се деиндивидуализира. Освен това, на тази възраст децата преживяват тежка хормонална буря и, респективно, тежки проблеми с дисциплината. Затова по-неопитните преподаватели предпочитат през повечето време да изпитват, за да има ред в клас, вместо да преподават и да ги научат, че литературата може да бъде начин те да общуват със себе си".

Според писателя в момента преподавателите препускат през учебния материал. "Тук си задавам въпроса, който се питат и много будни деца – защо аз уча всичко това, за да се харесам на учителя ли?"

За съжаление, когато настъпи началото на същинската дискусия, представителите на институциите вече си бяха тръгнали. "Явно тук останахме само автентично заинтересованите от драмата" - отсече Бодаков. Той все пак подчерта, че не се чувства песимист: "Младите четат много повече, откогато и да било, но не четат това, което искаме ние. Въпросът е как да съчетаем четенето, образуващо обществото, с четенето за удоволствие - и възможно ли е изобщо да ги съчетаем".

Успоредно със спора, любопитни практики от Германия представи Андреа Белафи от "Goethe Institut", като "метър на четенето" , изобразяващ коя книга за коя възраст е подходяща. Елизабета Георгиев от библиотеката в Димитровград, Република Сърбия пък сподели как деца вдъхновяват връстниците си да посещават библиотеки чрез телевизионно предаване.

Според Мария Янкова, Експерт "Образование" в УНИЦЕФ-България, интересът към книгите трябва да се възпитава у децата още отпреди раждането.

Сред гостите бе и доц. Милена Цветкова от СУ, която направи презентация по темата "Алгоритъм на четенето". Тя определи четенето като най-трудната за възприемане културна практика като подреди шест негови фази: възприемане, разбиране, осмисляне, интерпретиране и формиране. Според нея е важно да се осъвремени четенето в крак с модерните технологии.

Кампанията се провежда с корпоративното съдействие на ЧЕЗ България и институционалното партньорство на Министерство на образованието и науката, Българска библиотечно-информационна асоциация, Фондация „Глобални библиотеки – България“, UNICEF, „Заедно в час“, издателство „Ентусиаст“ и книжарници Сиела. Проектът се съфинансира от Столична програма „Култура“ на Столична община за 2015 г.


26
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
21
0
 
0
 
! Отговори
Гост преди 5 години
Отн.: За съжаление, когато настъпи началото на същинската дискусия, представителите на институциите вече си бяха тръгнали.
Което означава какво:
- Дискусията е била толкова скучна и отвлечена, че даже и представителите не са се сдържали да не си тръгнат
- Представителите смятат, че това не е техен проблем, и че литературата се случва само на другите,
- И да останат и да не останат, и каквито и бележки да са имали по литература, винаги могат да си купят от някой изпаднал доцент някаква дисертация
20
0
 
4
 
! Отговори
. преди 5 години
Пак да напомним на "циника"-никой не е против ученето, против "логиката",но да учиш некачествени произведения за сметка на пълнокръвни такива и есенцията на обучението да се състои в наизустяване на нечия чужда интепретация върху чуждите думи и идеи-това е безсмислено.
Няма да откриваме ние топлата вода. Хората са го отдавна измислили- писане на повече собствен текст и излагане на повече собствени мисли,защита на лични позиции,четене на произведения и обсъждането им със собствена интерпретация.
19
1
 
2
 
! Отговори
Мей-мей преди 5 години
Трябва да се наблегне на световно значими автори.Чета от 4годишна и имам завидна библиотека събирана три поколения,но и аз не разбирам този култ към "Под игото" Не го харесвам и това е!Същевреминно,деца 2-3-4 клас да четат "Малкия принц"също е безсмислено-те не го разбират,и за винаги се лишават от удоволствието да го прочетата на подходяща възраст.
18
0
 
3
 
! Отговори
Таня преди 5 години
Аз не отричам логиката, погледни какво съм писала. Имаме богатство на езика - едно нещо може да се предаде с различни думи - синоними. А преподавателите използват едни и същи думи. Аз лично имах съученички, които какваха същото като преподавателите, но с други думи, но не учителите си знаеха само своето.
17
2
 
2
 
! Отговори
циника преди 5 години
та Таня, защо се учудваш,че литературният фундамент от Древността до днес представлява реализация на стройна етична, естетична и философска концепция на както вече казах универсалният човешки ум. И какво чудно има тогава, че и разбирането, разкриването и опознаването на тази концепция се постига с един също така универсален инструмент, какъвто е човешката логика. Аз винаги съм казвал,че най-важният предмет, с който трябва да започваме училище от първи клас е Логика.Това е големият ключ.
16
2
 
1
 
! Отговори
циника преди 5 години
Таня: "И кой точно определя какво е искал да каже даден автор?"

Таня, ти как си представяш раждането на едно голямо произведение?Като хаотични подскоци на мисълта,осъществени в безразборно, бясно щракане върху пишеща машина? Виж,човешкият ум е универсален.Любов,омраза,доброта,щедрост,агресия,отчаяние,въодушевление и пр. Хората сме по-скоро еднакви,отколкото различни.
15
2
 
3
 
! Отговори
циника преди 5 години
14, слава богу, един човек, който се придържа стриктно към законите на логиката и на анализа ще преодолее съпротивата на хиляди други, чиято претенция изтича през ситото на "аз съм достатъчно умен и моето мнение е ценно, само защото е ...мое". Случвало се е хиляди пъти - христоматийните примери са Бруно или Галилей,изправени пред количествения валяк на тълпата. Така че не е достатъчно едно мнение да е "мое". Нужно е зад това мнение да стои познание, да стои експертност.
14
0
 
2
 
! Отговори
Таня преди 5 години
И кой точно определя какво е искал да каже даден автор? И на всичкото отгоре преподавателят да речем можеше да каже някой анализ по-различно, използвайки синоними на думите. Аз не говоря, че се запазил смисъла, а че буквално дума по дума е повторено същото
13
0
 
4
 
! Отговори
,,, преди 5 години
До циника
Слава Богу не един човек определя кое е смислено и кое- не.
Цитираните в пост № 1 не са малки деца, нито за всеки голям човек. Клише е да се смята, че те са задължителни и достатъчни, също.
Не ви знам и какво ще добавяте- и Данте, и Шекспир се изучават.
12
2
 
1
 
! Отговори
циника преди 5 години
10, Таня, ако трябва да ти отговоря честно, на мен ми говори, че не си наясно с развитието на познавателния процес като цяло. Анализът е модел на обективно мислене и няма нищо по-естествено Епопея на забравените да бъде дисектирана по сходен начин, както и по-рано. Или ти смяташ, че аналитичната работа е като ветропоказател - сменя се на всеки 5 години според личните ни предпочитания?
11
3
 
0
 
! Отговори
циника преди 5 години
забравих да спомена Софокъл - той задава парадигмата на драматичното изкуство.
10
3
 
0
 
! Отговори
циника преди 5 години
9: "изграждане на образи, описание на събития, емоции и израз на авторовото отношение към сюжета"

Клишета до клишета, при това изразени с неумел, нерафиниран и откровено тромав език. А това на свой ред дискредитира мнението ти.
Единственото смислено мнение е на ком. 1. Бих заменил Аристотел с Платон и бих добавил Данте и Шекспир. Това е фундамента - останалите големи автори го доразвиват.
9
1
 
5
 
! Отговори
Таня преди 5 години
Естествено, че учителите няма да искат да се въведе нещо ново - те няма да могат да се оправят, те си знаят само заученото за старите материали когато те самите са били студенти. Когато бях ученичка бях взела Епопея на забравените от библиотека и в нея имаше записки с молив от предишни ученици.И когато преподавателят питаше за някое произведение аз отговарях от записките и той беше много въодушевен от отговорите - какво ви говори това, всичко е едно и също заучено.
8
3
 
11
 
! Отговори
11 преди 5 години
Базисни знания трябва да има, но те не са еквивалент на остаряла и далечна за децата литература. Ученикът може да получи такива знания и с по- съвременни и близки до него произведения. Често има и доста по- качествени такива от наивното "Под игото" и сродни му. Съжалявам, но книгата дори не е добра, като изграждане на образи, описание на събития, емоции и израз на авторовото отношение към сюжета.
Базисни знания ще се придобият,когато в училище децата започнат да обсъжат и съставят свои текстове
7
4
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Тази статия е типичен пример защо хората не искат да четата - дълга, скучна и безмислена.
А иначе няма как да им е интересно на децата като ги карат да четат Под игото и други подобни глупости. Под игото трябва да се изучава по история, не по литература. Ако искат да ги накарат да четат, да учат нещо актуално и интересно за тях - например Хари Потър. Основния проблем за това обаче, е че учителките са прекалено консервативни и зависещи от написани от разни "професори" материали...
6
1
 
9
 
! Отговори
родител преди 5 години
Омръзна ми от разни организации,фондации,които само смучат пари покрай образованието.Разбира се,че трябва да има базисни задължителни знания над които да се надгражда.Без тях на какво ще ги научим?Не било интересно се повтаря като рефрен.Не може всичко да е интересно.Най-голямата беда идва от родителите,които мятат детето в у-ще и искат от учителите да го научат..Въпросът:"Какво прави родителя,за да създаде желание за четене,учене не се задава.За родителите не се говори-само се иска от у-щето.
5
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Напротив господа - има един определен минимум от книги, които следва да бъдат прочетени от учениците. Ако в учебния материал залегнат книги, които учениците "харесват", в крайна сметка ще изучават полюции като Здрач.
4
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
всъщност наистина си измиват ръцете всички - и е ясно и от коментарите кой се интересува от това детето му наистина да учи с удоволствие, защото да не се лъжем - ако нещо не му доставя удоволствие - само се прави, че учи. Та и ние все се правим...
3
9
 
5
 
! Отговори
Ястреб Великолепни преди 5 години
Българинът е като чукчата - книги не чете, само ги пише!
2
1
 
2
 
! Отговори
Забавно преди 5 години
И аз искам да ми е забавно като работя и си върша домашната работа, башкЪ при плащане на данъци.х Ама няма, следователно ще правя само това, което ми е забавно.