Рекорден брой двойки има тази година на матурата по БЕЛ при 12 клас - 4189. Според МОН това са най-слабите резултати, откакто се провеждат матури. Малко по-добре са резултатите по български език и литература при 7 клас, но оценката на министерството и тук е, че резултатите са доста по-лоши от предходните.

Според Николай Николов, дългогодишен преподавател по български език литература в Първа АЕГ и говорител на учителската стачка през 2007 г., лошите оценки са индикатор за качеството на системата, а не за учениците.

Резултатите от матурите по БЕЛ в никакъв случай не говорят за качествата на децата, а за образователната система. В момента нашата образователна система напомня на човек, болен от хепатит, който се лекува с аспирин, заяви пред Dnes.bg Николов.

"Децата ни са умни, доказателство за това са медалите, спечелени на олимпиади у нас и в чужбина. А същевременно на така нареченото външно оценяване за 7 кл. и ДЗИ непрекъснато се коментира, че всяка година са все по-ниски резултатите", допълни българистът. Според него образователната ни системата експлоатира учениците, тя е изконно сгрешена и матурата го доказа по безспорен начин.

В навечерието на изпитите коментарите бяха предимно за преписването, какви мерки ще се вземат, за умните камери, с които ще следят хайдуците. Внушението беше, че едва ли не учениците отиват на тази матура основно да преписват, а матурата съществува, за да се купуват камери и техника, за да се следят преестъпниците-преписвачи, анализира Николов. "Защо МОН не купи ротвайлери, за да ги пусне по коридорите, или да монтира картечни вишки в двора на училището, за да пази дисциплината. Дисциплината била най-важното, а преписването е истинският бич Божи според МОН“ иронизира той.
 
По думите му основният въпрос е: "Тази матура необходима ли е и какво точно оценява тя – грамотността на учениците или неграмотността на системата."

Според преподавателя тази година в първия модул за 7 клас имаше умишлено избягване на граматични въпроси.

„Много често се казва, че децата ни са неграмотни – не могат да четат и пишат, но това е въпрос на фонетика. Излиза, че на основата на морфология, семантика, лексикология, стилистика и т.н. са грамотни, а фонетично са неграмотни. А въпросът с граматиката е много важен – начинът, по който се преподава тази дисциплина, ще ги накара да разбират или да не разбират какво им се говори или какво четат", обясни българистът.

Николов смята, че подготовката по граматика трябва да се промени методологично.

В 98% от европейските държави матурите са върху роден език, национална литература и математика. При нас моделът се копира, без да бъде разбран от учениците и учителите защо се прави по този начин. Защото математиката е език, вид чуждоезиково обучение. Имаме език на физиката, език на биологията, на химията – това са чужди езици, обясни той.

Проблемът според него е, че и учители, и ученици не са наясно какво общо има граматиката и литературата с тези предмети.

"Не разбират защо трябва да се учат граматическите, фундаментални дисциплини – фонетика, морфология, синтаксис, лексикология, стилистика и т.н. Задължителни са семантика и семиотика, а днес те са подценени. Учители и ученици не се наясно какво е граматическо декодиране и какво е естетическо декодиране на текста. Неслучайно още Вазов написа „Език свещен на моите деди“. Никой не обяснява на учениците защо е необходимо да се работи с езика. Затова учениците нямат мотивация и го учат с нежелание", убеден е българистът

"Правил съм опит - оказа се, че от 50 деца нито едно не е в състояние да ми обясни защо се учи граматика, извън абстрактното обяснение, "за да станем културни и грамотни“, разказа Николов.

Другият момент, по който трябва да се работи, е четенето с разбиране, боравенето с езика. Акцентът от години пада върху преразказването. А децата първо трябва да се научат да разказват и тогава те ще могат да преразказват. Всеки ученик може да се научи да разказва – това е свързано дори и с лично творчество. Но отново се опира до методологичната безпомощност на учителите и закостенялостта на системата, смята той.

Малките не разбират за какво са им нужни граматическите дисциплини, те не са се научили да разказват и затова преразказването им е хаотично. При 12 клас нещата са засилени – при тях подсъзнателната реакция и липсата на мотивация води до още по-впечатляващите ниски резултати, оцени Николов.

Това, което е заложено в долните гласове, в горните класове вече е материализирано – безразличието към българския език и литературата, неумението да се борави с езика, неразбиране защо им е нужен този език, обобщи той.

"Мой колега от езикова гимназия при опит да мотивира учениците си да учат английски, получи отговор: „Не се притеснявайте, ние ще вървим сервитьорки“. А друг преподавател от квартално софийско училище се похвали на учителски съвет: „9-класниците ми вече могат да четат“, разказа Николов. Това беше малко преди учителската стачка през 2008 г. и това бяха първите лястовички на това, което ще се случи в българското образование, разказа преподавателят.

Основният проблем според него е качеството на педагогическия персонал и оттук трябва да започне промяната в родното образование.

Над 30% от учителите вече ги няма, след няколко години още 30% по естествени причини няма да ги има. Мнозина от тези, които са останали, не знаят как да си вършат работата, а системата не е в състояние да ги научи как да преподават. Докато една образователна система не инвестира в модерни учители, които да практикуват модерно образование, децата няма да влизат с удоволствие в класната стая, а предметите няма да им бъдат интересни и резултатите от каквото и да оценяване ще бъдат изключително ниски, убеден е педагогът.

За да станат учителите модерни, са им нужни педагогически и методологически дисциплини, които в момента са в "девета глуха в университетите“, а трябва да бъдат водещи. Пълни глупости са, че уроците по български и литература са безинтересни и че никой ученик не се интересува от тях. Нещата опират до онзи, който ще направи интересен урока – учителят, а той се изгражда.

"Идеята да създаваме учители чрез неправителствени организации за по месец и половина работа са пълни глупости. Това е престъпление спрямо нацията“, убеден е Николов. В университета учителят се изгражда 5 години.

Учебните програми според него не са толкова страшни. „И най-примитивните учебни програми, ако се прилагат както трябва, ще обусловят качествено обучение. Във времето на соца образователната система беше стабилна, защото се спазваха елементарните педагогически и  методологически изисквания. Преподаването не е хаотичен процес с прозрения оттук и оттам - да вземем танганайския опит. Имаме огромни традиции в българското образование", смята преподавателят.

За да има истинска реформа трябва да се почне от бюджета – минимум 4% от него трябва да се отдели за образование. Другото е регламентирането на учителския труд в закона за образование – работата на учителя, изготвянето на план на урока, комуникативни средства при преподаването, педагогически инструментариум, за да бъде поднесен урокът по интересен начин, каза още Николай Николов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase