Държавните зрелостни изпити след 12-и клас и Националното външно оценяване догодина ще се проведат в края на май, съобщи преди дни министърът на образованието и науката Меглена Кунева, позовавайки се на графика за учебната 2016/2017, качен за обсъждане на сайта на министерството.

Идеята е датата да е 26 май. Вчера от МОН съобщиха, че през следващата учебна година, е заложено обявяването на резултатите от ДЗИ да е до 15 юни 2017 г. В случай че догодина резултатите от ДЗИ се обявят на 15 юни, учениците ще имат един месец – до 15 юли (срокът за подаване на документи за кандидатстване във ВУЗ в Германия).

През това време трябва да се издадат дипломите (при добра организация на училищно равнище това може да стане за 1 седмица); да се легализират в МОН (в рамките на 5 работни дни – до 27 юни); да се подадат документите в съответните университети в Германия (в рамките на 2 седмици), според изчисленията на министерството.

По този повод Dnes.bg потърси за коментар Ели Тончева, управител на консултантска агенция за образование и езиково обучение в чужбина "Едланта".

Според нея така обявената дата за провеждане на матурите за 12 кл. - към края на май, е късно. Сегашното положение – матурите да се провеждат около 16 май, е един удачен вариант и в никакъв случай не трябва да са след 20 май, смята тя.

Това, което ще се появи като затруднение, е за тези, които искат да кандидатстват в Германия. Срокът за получаване на документите там - целият пакет за легализация, трябва физически да пристигне до 15 юли. Това е срокът за повечето университети в Германия и за повечето специалности, обясни експертът.

Досега, когато матурите бяха около 18 май, също беше доста трудно за много от кандидатите, особено тези, които са от провинцията. След провеждането на матурите има технологично време за проверка и обявяването на резултатите от тях, следва написване на дипломите, после има технологично време за това те да бъдат легализирани и изпратени по куриер до Германия, изброява тя.

"И към момента много от кандидатите успяваха в последния момент с голямо притеснение да си подадат документите навреме. Като се изместят с две седмици зрелостните изпити, времето става изключително малко и много повече ще са учениците, които няма да успеят да си подадат в срок документите", смята Тончева.

България е на второ място по брой студенти от ЕС в Германия, това означава, че там отиват да учат много от младите ни хора, а тенденцията е те да се увеличават. Причината е, че има директива от страна на германското правителство - страната да стане топ дестинация за висше образование в света.

Според директивата не е нужно езикът да се знае на високо ниво, за да се учи в страната. В някои германски университет се предлага езикова година, а все повече техни ВУЗ-ове предлагат специалности на английски език, както за магистри, така и за бакалаври – т.е. целта е увеличаване на броя на кандидатите.

Според Тончева много от младите хора няма да успеят навреме да си подадат документите за зимния семестър и ще трябва да отложат заминаването си за летния семестър. Това означава, че 8 месеца те ще чакат – нито могат да започнат работа, нито обучение.

"Не разбирам какви са мотивите за това изместване на матурите. Обществена тайна е, че след великденската ваканция 12-класниците почти не ходят на училище и не разчитат на това време за подготовката за матурите.
Сегашното положение – матурите да се провеждат около 16-18 май, е един удачен вариант за бъдещите кандидат-студенти и в никакъв случай не трябва да са след 20 май", убедена е тя.

Промяната на датите за други страни няма да е фатално. Към момента в другите предпочитани от студентите ни Великобритания, Дания, Холандия, се кандидатства с прогнозни оценки или академична справка.
Възможно е да има отражение върху тези, които започват учебната година в Дания в края на август, предположи Тончева.

От МОН допълват, че датите за провеждане на матурите са в процес на обществено обсъждане и министерството ще разгледа всички становища, за да не се създават пречки пред желанието на зрелостниците да продължат обучението си в чужбина.

Ели Тончева коментира и промяната в образователните програми и учебниците, замислена от МОН.

Добре е, когато министерството обмисля промяна в хораруима по отделните предмети да се вземат предвид и стандартите в другите европейски страни и дали, намалявайки часовете в българската програма, отново няма да се ощетят българските кандидат-студенти от гледна точка на възможността да бъдат приети в университети в Европа, каза още експертът.

Например в Дания и сега се явява проблем хорариума в общообразователните гимназии, там в университета има дисциплини, където шанс да бъдат приети имат само деца от математически гимназии, където часовете по предмета са почти два пъти повече от тези в стандартната гимназия.

Намаляването на часовете по чужд език също ще е е с негативни последици особено за по-малките градове, където децата разчитат предимно на подготовката в училище, за да научат езика, смята Тончева.

"Акцентът в програмите не трябва да бъде върху съдържанието, обема на учебните програми със спорове кой автор да отпадне или остане. Трябва да се наблегне върху развитие на умения върху боравене с информация – критично и селективно боравене с данни. Учебниците трябва така са написани, че да развиват аналитични умения и такива за самостоятелно учене. В съвременните университет се практикува работа в екип и се работа по проблем. И ако човек няма умения за аналитично учене, нищо не може да направи", обясни Тончева, която е преподавател с над 28 години стаж.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase