Също така те може да отиват и за преподавателите, които са включени в екипите за връщане на отпаднали ученици в клас, за заплата на социален работник, на помощник на учителя в проблемните паралелки, или за допълнителни часове по български, ако за голям процент от децата този език не е майчин.
Целта е по този начин преподавателите да бъдат по-мотивирани да работят с тези деца и да се направи опит да се намали броят на отпадащите ученици.
"Добрата икономическа база винаги е предпоставка за по-качествена услуга, по-качествено образование или по-качествено здравеопазване. Не винаги обаче това се отнася за грамотността", посочи в студиото на "България сутрин" журналистът Нора Стоичкова.
Тя допълни още, че по този начин ще бъдат разрешени някои материални проблеми, но имайки предвид факта, че обазователната система в България е недофинансирана, насочвайки средства към места, които имат нужда, на практика ще се финансира образование там, където дори няма база то да разцъфти и да се развие.
"Тези, които имат нужда от обгрижване са децата на родителите, които имат достатъчно висок образователен ценз, защото много често, грижейки се за всякакви малцинства, ние изпускаме главното - масата от децата, които учат в училища в окаяно състояние", категорична беше Нора Стоичкова.
Пред Bulgaria ON AIR журналистът Мирослава Кортенска пък уточни, че в страната ни твърде голяма част от децата не посещават училище и след положени огромни усилия само 20 хил. от тях са били върнати.
"На фона на огромната неграмотност и социалната бедност, тези мерки ще спомогнат за нормализирането на образователната ни среда. Няма как да има образовани хора, ако средата е неграмотна", каза още Мирослава Кортенска.
Промените в наредбата за финансиране на училищата и детските градини предвиждат повече средства да има и за училищата в отдалечени общини в региони като Северозапада, Родопите, Странджа-Сакар, както и за такива в малки погранични райони.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase