Христо Господинов преподава история и география, учител е от три години. Преди това е бил в държавния, в частния сектор. В училище попада случайно – решава да смени работата в администрацията, открива обява за преподавател в столично училище, което работи по билингвална програма, минава 3 интервюта и в крайна сметка е одобрен.

Наред с двата основни предмета води политически науки, преподава и публична реч, дебати, икономика – на ученици от 6 до 12 клас. За качеството на работата му говори фактът, че негов ученик е приет в Кеймбридж и е един от деветимата с най-висок резултат миналата година в света по Модерна история. За сравнение колко е тежък изпитът –  тази година само 52-ма души в света са се осмелили да се явят на него.

Имал съм две предложения за работа в чужбина, избрах България, признава той пред Bulgaria ON AIR. За българското образование, ролята на учителя, учениците, буксуващата реформа в образованието - ето част от размислите на 31-годишния учител пред Dnes.bg.

За ползата от билингвалното обучение и езиците

Билингвалното обучение е богатство, защото в днешния свят английският вече се приема като равностоен на българския и не е преимущество. Това, че знаем един език, не означава, че можем да мислим на него. Билингвалната система дава възможност на учениците да мислят на два езика, а това води до по-голяма гъвкавост в мисленето.

Да мислиш на чужд език, ти дава пълна свобода да разбираш отсрещната страна. Може да се помисли моделът да бъде въведен във всички училища, дори поетапно.

Как изглежда класната му стая по време на час

Класната ми стая никога не е подредена в редици, по двама на чин. Съвременното образование не е това, което аз съм завършил преди 15 години. Често пъти пречупвам моето преподаване през това, което съм минал и се опитвам да го подобря. От днешна гледна точка виждам много грешки, много неща, които да се променят, за да отговарят на съвремието.

Децата на 21 век не могат да седят в права линия, да гледат преподавателя, застанал пред тях, и да попиват като гъби. Ако това е работило преди, днес не работи. Ако целта е да ги тъпчем със знания, с които да победим машините, е обречена кауза. Идеята е децата да се учат да мислят, да разсъждават, да работят в екип, да проявят креативност.

Акцентът при мен не е върху учителя. Фокусът е разпределен равномерно между тях и учителя. Преподавателят има менторска роля – напътства учениците, ориентира ги, дава им насока, по която те се движат. Класната стая трябва да е динамична, много отворена и приемаща. Не трябва да има чувство на страхопочитание, напротив стаята трябва да е място, където децата да се отпуснат и да дадат всичко най-добро от себе си.

Четат ли учениците?

Мисля, че успявам да ги мотивирам. При най-малките се опитвам така да пречупя нещата, че те да се въвлечени в процеса. Идеята ми е да създам динамична среда, от която самите ученици да са част. Един ден се замислих какво е това нещо, което децата правят постоянно – това е играта.

Затова обърнах процеса – взех стратегическа игра, на която много от тях играят – за развитие на цивилизацията, и реших това да се случва в час по история.

Разделих ги на отбори, зададох определени критерии, които да следват. От тях поисках да направят 3D проект, за да проявят креативност. Направиха ги - къщите, хората, обстановката в градовете, и започнаха да се интересуват, да четат. Така ще запомнят много повече историята, отколкото ако я предам по сух, академичен начин.

Когато има ден за игри в училище, отговарят и на въпроси от урока - как да нападнат един град, как да завладеят територия, как да се защитят. В час играем и ковентираме детайли от учебното съдържание в процеса на играта. Чувал съм как се уговарят да се събират извън клас, за да мислят стратегии за час по история. По този начин разсъждават не само върху историята, а четат, анализират, виждат процеса в развитие. Наред с това са мотивирани да работят за време, да са гъвкави.

"Да убием ли краля, или да не го убием?“

За да направя часовете по история още по-интересни – учениците преминават през дебати – разделят се на отбори и дебатират по исторически казуси от позиция на времето – от днешна перспектива или от различни гледни точки. За да ги проведат обаче, те трябва да се подготвят. Правихме дебат за Френската революция – "Да убием ли краля, или да не го убием". Разделиха се на отбори и защитаваха две различни мнения, това се случи пред жури, което до последния момент не знаеше темата. Децата трябваше да го убедят в своята правота. Идеята е, че така учениците ще бъдат подготвени за в бъдеще, ако участват в подобни дебати, или ще трябва да защитават позициите си. Някой от тях ще се занимават с политика, бизнес, ще имат събеседник, когото да убедят в тезата си.

Интересното беше, че за разлика от оригиналния дебат във Франция отборът при нас, който беше за спасяването на краля, спечели.

В часовете по география децата сами изработват икономически проекти, туристически пакети за Америка, Европа. И тук работим за време, работим и за критерии – какво трябва да съдържа проекта и какво – не. Това създава в тях работни умения, навици. Когато изработват проекти за инвестиции – проверяват се данъци и такси във всяка държава, по която работят.

Последно правихме платформа за студенти, които имат лимитиран бюджет, но искат да обиколят Европа. Идеята беше не да отидат на Айфеловата кула, която всички знаят, а да видят скритата Европа, неща, които убягват на обикновения турист. И за да го направят, трябваше да се заровят малко по-дълбоко в държавата и региона. Ето така лесно и хубаво се учи география. Имат и критерии – примерно 10 дни да е пътешествието, да намерят компания, която дава под наем велосипеди, жп компании, да сравнят цените, да намерят места за хапване. Идеи има много – въпросът е да оставим учениците да развият креативността си.

Учителят е такъв 24 часа в денонощието

Будил съм се в 2 - 3 часа посред нощта, за да измисля интересни неща за учениците си. Когато гориш в професията си и имаш хъс, тогава се случват нещата. Учителите трябва да бъдат оставени да намерят своята идентичност и те на свой ред да оставят учениците да покажат тяхната идентичност.

На учителите трябва да им се даде свобода да правят нови неща - да разместят класните стаи или да анонсират ден на кафето, да имат урок извън училище.

Бюрокрацията е голям проблем при нас. Колегите ми са затворени в рамка, включително и аз. Вторачването в нещата утежнява процеса. Ако днес не съм предал един урок, какво фатално се е случило - преструктурира се учебното съдържание и се продължава нататък.

Искаме децата ни да са конкурентоспособни, креативни, да мислят. Но за да се случи, трябва да се променят много неща в образованието. Да! Трябва да има стандарти и критерии, рамки в обучението. Днешните обаче отговарят на един друг, остарял стандарт, и когато учителят се сблъсква твърде често с него му идва в повече. Ролята на преподавателя отдавна е променена от това, което е била през 19 -20 век.

Образованието не трябва да подтиска учениците и да ги затваря в рамка. Това, че ученикът не е добър по история, география или друг предмет, не означава, че трябва да се отпише като слаб и ненадежден. Трябва да се намери начин да се приобщи в процеса.

Ако има разминаване в мнението на учителя и ученика, това не означава, че аз съм прав. В такъв момент започваме да дебатираме в клас, за да излезе истината. Това е една от грешките в образователната система – да кажеш на ученика, че тезата му не е вярна.

Грешка на образованието е, че се опитва да направи децата като машини - казваме им какво да правят и как да мислят. Но от такива хора нямаме нужда.

Опитвам се да накарам моите ученици да мислят и да са креативни, защото бизнесът търси това. Децата са различни, учителят трябва да види това и да работи върху силните им страни. Имам ученичка, която е много добър художник. Тя може никога да не се занимава с история, но много грешно е да я карам да зубри предмета. Много по-добре възприема нещата, когато рисува. На нея й давам задачи да рисува неща, свързани с исторически теми. Това печели доверие и създава връзка учител – ученик.

Притеснява ме и всеки ден се сблъсквам с мисленето, че ако нещо е много модерно, се казва, че няма как да стане, защото излиза извън рамката. Но това означава, че рамката не е достатъчно гъвкава.

Искам да възпитам в моите ученици – когато има проблем, да не му обръщат гръб, да го погледнат в очите, да признаят, че той съществува и да търсят решение.

Реформата в образованието

Образованието ни не може да продължи да се развива по този начин. Нужна е промяна! Ако не се промени възможно най-бързо, вървим към лош край. Обикновено в тежки кризи големите нации се обединяват около няколко приоритета, за да ги решат. При нас това не се случва.

В момента на никого не е угодна реформа в образованието. На първо място - в нея не трябва да се търси политически дивидент, а национален. Промяната ще донесе обществен дивидент, но след 15-20 години.

Ако се погледне демографската картина, статистиките за възрастта на учителите – и двете са плашещи. От погледа на 31-годишен човек мога да кажа, че са страшни.

Защо няма промяна? Ние нямаме навик да решаваме проблемите, българинът изчаква до последно. И България ще продължи да губи ценни кадри заради това, че проблемите не се решават навреме.

У нас липсва чувството на общността. Нашенецът казва: "държавата ще оправи всичко", но какво прави всеки един от нас - знаем си привилегиите, но си забравяме задълженията. У нас има дефицит на хора, които искат и могат да работят в екип, дефицит на хора с морални ценности. Промяната в държавата и в мисленето като нация обаче минава през образованието.

От добрите системи на образование в света и Европа трябва да вземем това, което е добро, да го пречупим през нашата призма. Това изисква много мислене и работа!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase