Нямаме студенти, нямаме и достатъчно учени

Министърът на образованието Сергей Игнатов пред Dnes.bg
230
Нямаме студенти, нямаме и достатъчно учени
Сергей Игнатов. Снимка: БГНЕС

Министърът на образованието Сергей Игнатов е само на 49 години, но с огромни амбиции да промени началното, средното и висшето образование у нас.

Основател на египтологията в България, той пое поста, след като предшественичката му Йорданка Фандъкова стана кмет на София.

Тръгва като лектор в Софийския университет, за да се издигне до ректор на НБУ.

Застъпва се за реформиране на системата за израстване в академичната кариера, определяна от него като „сталинистка“.

Защо реформата в образованието продължава повече от 20 години и виждате ли я завършена във вашия мандат? Как трябва да изглежда системата след реформата?

През последните 20 години, независимо че нямаше целенасочена реформа, във висшето образование се случиха много хубави неща. От средата на 90-те години имаме автономия на висшите училища. Имаме преход от Хумболтовия тип университет (5-годишен, само с висше образование) към тристепенната форма – бакалавър, магистър, доктор. Всичко това стана с голяма борба, но се случи.

Въведе се кредитната система – тя все още не функционира в пълния смисъл на думата, но съществува. А ще функционира, когато студентите са активни и искат да я използват. Въведоха се норми на прием в университетите с тестове за общообразователна подготовка. Изпитът вече не е веднъж годишно, а се провежда многократно.

Въведе се и развита дистанционна форма на обучение. В ход е въвеждането на електронната форма на обучение, което ще промени до голяма степен университетската среда – дори в кадрови план, защото в електронното обучение активни ще са по-младите преподаватели, които са по-близки по възраст със студентите. Премахна се някогашното недоразумение „кандидат на науките” и вече имаме докторска степен, която е равна на PhD в чуждите университети.

В България демографската криза се отразява на това, че няма студенти
Във висшето образование по отношение на организацията на процеса се случиха много хубави неща. Всичко това, което се случи, е в резултат на натиск от определени субекти, от определени играчи на образователния пазар. Не е промисъл на ръководството на министерството през тези двадесет години. То се случваше като някакво цвете, което разцъфтяваше някъде и след това общественият натиск принуждаваше средата да го възприеме.

Сега обаче ситуацията е изключително променена. Нашата страна от три години е член на ЕС. Оттук нататък механизмите, които работят, се свеждат до това, че нашите университети трябва да се конкурират с европейските. Да си представим, че сме в една държава и вече няма конкуренция само между Софийски, Търновски, Пловдивски университет. Тъкмо обратното – всеки един от тях се конкурира с европейските партньори, защото границата е отворена, цените са приблизително същите и нашите студенти, когато искат, отиват и учат там. Това ни кара да правим реформи.
 
В какво се изразява и как се извършва структурната реформа на институтите на БАН?

Това е най-тежкият въпрос, защото трябва да кажа нещо, което ясно трябва да се чуе. Ръководството на БАН не е дошло в министерството да представи, да обсъди, да съгласува своя проект за реформа. Независимо от цялото ми уважение към тази институция, принципалът на БАН е Министерството на образованието, младежта и науката. Аз зная как протича реформата от групата Bulgarian Science Problems в Yahoo.

Също така се оказва, че понякога това, което чета във вестниците, всъщност не се е случило. Трябва да станат няколко неща и те са обратното на това, което планира ръководството на БАН. Те планират една много тежка централизация. Аз казвам, че трябва да се случи обратното – широка автономия на институтите и финансова самостоятелност.

И го казвам не за да споря с тях, а защото смисълът на реформата е да се създаде една благоприятна среда за правене на изследвания. Когато въведеш централизация в условия на криза, ти трябва да дадеш в отговор нещо, да осигуриш битието на тези институти. А не да им даваш по-малко и да ги лишаваш от инициатива.

В БАН трябва да се въведе широка автономия на институтите и финансова самостоятелност.

Това не се прави в такава ситуация. Чувам, че те преструктурират и сливат отделни институти. При това свиване вече създадени колективи, които работят, ще влязат в конфликтни отношения. За реформа в БАН се говори от ноември месец 2009 г. и като стане това, което са си наумили, цяла година няма да има кой да прави научни изследвания в България, защото хората са в нервна ситуация. Една година ще бъде загубена за науката.

Какъв бюджет е необходим за осъществяване на реформата в съответните направления?

Обикновено се казва, че за да има реформа, трябва да има пари. БАН, които са тръгнали да пенсионират около 500 човека, имаха нужда от 3 млн. лв. и ние ги осигурихме. Те трябва да платят много осигуровки. Хората от БАН години наред не са излизали в полагаемия си отпуск и сега това трябва да се плати. Но не смятам, че трябва да се подсигури кой знае какъв голям бюджет, за да стане реформата на науката и образованието, тъкмо обратното. Трябва да се преструктурира системата, защото в условия на криза пари няма откъде да дойдат.

Като преструктурираш една система, може да се окаже, че когато си при стария нереформиран модел, парите липсват. А при нова структура, при която има прозрачност и движение на парите и когато има децентрализация на това движение, така че всеки от субектите да бъде активен в използването на тези средства, се оказва, че същите пари стигат. На този етап говорим за едно добро преструктуриране и за по-прозрачна система на харчене.

Това означава, че трябва да се пребори бюрокрацията в този процес. Има много силно централно управление там, а заплатите в администрацията са по-високи.

Има ли материални подбуди в стремежа към ликвидация на БАН?

Тези, които си мечтаят за ликвидация и приписват своите стремежи на други хора, тях трябва да ги попитате. Никой от правителството не иска да ликвидира БАН. Това, което иска правителството, е институтите да заработят активно, защото държавата има нужда от цялата тази активност.

Всъщност, ако ние постигнем активна работа на институтите, те ще станат по-богати не от парите, които дава държавата. Вливайки се в световния научен обмен, те вече ще работят по световни проекти. Сега много хора в България казват: „Ама те работят за чужбина и с чужди пари”. Целият свят се интернационализира – дори българската икономика е част от едни такива световни процеси. Ние искаме да укрепим институтите и да влеем живот в тях.

Продължава ли процесът на пенсиониране и освобождаване от „мъртви души”, вместо сливането на институти?

Върви проект на ръководството на БАН за сливане на институти и това, което те отчитат, и го казах пред Народното събрание, че върви процес на пенсиониране. Искам да подчертая, че аз не разбирам пенсионирането като самоцел. Учени, които са на пенсионна възраст, но са активни, могат да се върнат на работа по силата на граждански договор с пари от проекти.

Тук не става дума за прогонване на хора от едно поколение. Пенсионирането трябва да стане, защото в Европа практиката е подобна. Това се прави не защото искат да прогонят хората, а защото динамиката на живота е такава, че се отстъпва място на следващото поколение, което има перспективата да взима решения, които да се изпълнят в следващите 20-30 години. Дано на възрастните перспективата да е по-дълга от тази.

В какво ще се изразява съвместната дейност между институти и университети?

Тя и сега криво-ляво тече, но съвместната дейност аз си я представям като сключване на договори от институтите със съответните структури на университетите. Това означава, че те могат да имат общи творчески и научни планове. Могат да формират общи научни съвети. В България демографската криза се отразява на това, че няма студенти. Всъщност поради застаряване на състава няма и достатъчно учени.

Но когато те влязат в договор, да речем даден институт с някакъв факултет, и имат общи научни съвети, общи научни планове, студентите могат да ползват тази база активно. Преподавателите от университети ще могат за известно време да отидат в институти и да се занимават само с научна работа. И обратно – учените от институтите ще могат да се занимават известно време приоритетно с преподавателска дейност.

Какво да очакваме от новите закони във висшето образование?

Сега се подготвя нов закон за висшето образование, който трябва да реши няколко основни проблема. Трябва да реши въпроса с разделение на властите – академична от финансова и стопанска. Трябва да увеличи възможностите за мобилност на студентите, т.е. кредитната система в България най-после да заработи. А това означава да заработи тристепенната форма на обучение.

Някогашната пета година сега се нарича магистърска програма. Те трябва да бъдат различни – т.е. първо студентът е учил една специалност, после продължава с друга. Например с бакалавърска степен от „Масови комуникации” да отиде в магистърска програма в „Театър”. Това трябва да заработи в цялата страна. Трябва да се промени системата на акредитация на висшите училища и да се оценява системата за развитие и поддържане на качество в съответното висше училище, а не по застъпения архаичен модел.

Как се отчитат законово различията между частни и държавни университети?

Постарому – това, което е залегнало в текста, е някогашният член 36-и, че частните имат право на своя структура. Нормално е – който дава парите, определя и структурата. По същия начин и държавните – независимо от това, че искат да бъдат различни, поради това, че министерството разпределя парите и е техен принципал, те все пак да отговарят на една структура, на определени изисквания. Искаме обаче сега да е по-гъвкаво, да не са тези тежки структури.

Какви казуси възникват при приложението на Закона за научните звания?

Казусът е, че на този закон остава да живее около една седмица, поради което е създадена паника в страната по изкуствен път. Над 1500 човека тръгнаха изведнъж да придобиват звания и степни, а всъщност основният проблем, който решаваме, е, че премахваме централизацията на целия този процес.

Естествено, закрива се ВАК. Всичкото това, което се вършеше там, сега вече ще си го правят университетите и научните организации. Официална защита се свиква след вътрешно обсъждане в първично звено за катедри и департаменти след един месец. Първо се назначава научно жури по темата. Принципът е по-голямата част от журито да са външни преподаватели. Ректорът назначава журито, след като мине през департаментен, факултетен и академичен съвет.

Най-хубавото постижение е, че в момента на защитата, ако тя е успешна, ви казват: „Честито, вие сте доктор!” В сега действащата система минаваш в специализирания научен съвет и защитаваш, казват ти „Честито!” и ги черпиш. После ти пращат документите в комисия, която решава дали си защитил. Тя не те познава. Виждала те е само по снимката от документите. След това се чака два-месеца за донос – карантинен период, чак тогава президиумът се събира и решава дали да ти присъди степента.

Колко смятате, че може да изкарате на изпит по математика за кандидатстване в езиковите гимназии след 7. клас или по чужд език?

По математика едва ли ще изкарам нещо! (Смее се.) Ще ми трябва много тежка подготовка. Трябва да се върна години назад. Обаче за чужд език аз ще измисля нещо друго. Вместо да се мъча по този начин, ще отида в страната, където се говори този език, там ще постъпя да уча и ще го науча по-добре.


230
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
226
1
 
14
 
! Отговори
taina преди 9 години
pada im se na VAK. I az ako moga niakoi den, ste si go vxrna na niakoi hora v BAN. Prinudiha me da tyrsia spasenie v chujbina, zastoto sa tolkova typi i negramotni za nauka, che niamam dumi !!! Kak moje v chujbina da si dobyr specialist i da te uvajavat, a tuk da si nekadxrnik !?!? S kakvo sa po-dobri tuk ot uchenite v drugite dyrjavi, ta da obiaviavat povecheto realizirali se navxn za nekadyrnici tuk i da im spirat razvitieto !?!?
225
1
 
14
 
! Отговори
tivukova преди 9 години
Iskam da popitam ministar Ignatov, zashto laje taka horata v ochite, tai kato po nikakav nachin ne e osiguril tezi 3 mln lv za pensioniraneto (pone do datata na inervuto), a BAN si gi dava ot mizernia budjet. I iskam da go popitam naiasno li e, che v BAN se raboti na 1/2 zaplata, i koito ne e finansovo osiguren, no iska da ostane raboti na 2 miasto? A tezi v ramkite na vse pak tvorcheska vazrast, na koito im e pisnalo, izchezvat? Kade otiva naukata v BG?
224
0
 
15
 
! Отговори
Пресиян П.Костадинов преди 9 години
Работите около висшето образование у нас са много изостанали. Въобще методите по които се провеждат лекциите и семинарните занятия приличат повече на един монолог на преподавателя, който няма начало и край. Според мен това допълнително натоварва студентите. Всичко се води точно по онзи, стария тертип, където ти си г-н Никой, а преподавателят е едва ли не бог и ти зависиш от неговото благоразположение.За времето, оставено за самоподготовка преди изпити да не говорим... Промяна!!!
223
0
 
19
 
! Отговори
Жмуда преди 9 години
аз искам кредитната система да функционира, но когато отида при някоя лелка в СУ да ми признаят кредитите от чужбина и тя каже "АМА МОЛЯ ВИ СА! ТУВАЙ НАПИСАНУ НА АНГЛИЙСКИ!"...
222
0
 
14
 
! Отговори
KOODE преди 9 години
nqmame ni6to za sajelenie 20god moderen jivot v oholstvo i eto go rezultata DEGRADACIQ
221
0
 
15
 
! Отговори
Saiman преди 9 години
mi da nqma studenti nqma i ucheni to za tova sistemata za izdavane na dokumenti blokira shoto s neq rabotata maloumnici qvno i ne sa naucheni kak da rabotqt s tazi sistema posle samo se slagat zaglaviq sistemata za izdavane na dokumenti blokira mi ot maloumnici blokira
220
0
 
15
 
! Отговори
... преди 9 години
4e kak da imate kato na6ite upravnici ni dokaraha do tam,4e da se 4uvstvame po-dobre v 4ujbina ot kolkoto v sobstvenata si darjava i nai-ve4e v 4ujdite universiteti,za6toto pravitelstvoto se griji za nas vapreki,4e za tqh sme samo porednite novodo6li i nedovolni ot darjavata si
219
0
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
Най-добрата дългосрочна инвестиция е доброто образование. Останалото е шума. Проблема идва от там, че "парите" се интересуват от необразован народ, само от такъв лесно се печелят още пари и по-лесно се води стадото, когато е необразовано. Интересната дума, която търсите е само една: КОНТРОЛ.
218
2
 
15
 
! Отговори
бате Сашо преди 9 години
омръзна ми да го гледам тоя и да му слушам или чета глупостите.Той и неговите подчинени, дето само лалат и нищо не правят са поредните циркаджии в ББ правителство.Палячо до палячо, мила моя майно ле. Ходят по разни командировки, обикалят Света и като се върнат, казват ,че добре са изкарали-хапване и пийване....Така,че, не на мене тия
217
1
 
21
 
! Отговори
неграмотен преди 9 години
"Нямаме студенти, нямаме и достатъчно учени" - но пък имате тъпаци и престарели преподаватели в изобилие
216
0
 
19
 
! Отговори
Kiko преди 9 години
Нямаме средно образование - неграмотни деца - няма студенти. Трябва да се почне от началото. Където има някой малко по-добър, заминава да се учи в чужбина, тъй като и висшето образование не е на ниво. Държавата трябва да се вземе в ръце. Не опростяване на учението, а подобряване на заплащането на учителите и професорите, повече контрол на резултата от обучението и т.н.
Иначе си остават само приказките.
215
0
 
25
 
! Отговори
правата лопата преди 9 години
Студенти и кадри няма читави, защото всичко по-читаво го изгонихте от държавата! От моите съученици поне 10 познавам, които напуснаха държавата и сега работят с интелектуалния си потенциал на докторските си степени за чужди икономики, защото тук с тях държавата се отнася като с ***! Какво се чудите сега, че нямате кадри? Вие какво направихте за развитието на този си национален ресурс - кадрите??
214
1
 
20
 
! Отговори
M. Sci. преди 9 години
Ти на това "студенти" ли му казваш? 98% от т. нар. "студенти" са от т. нар. "калпав материал". От тях и копачи на полето не става - не знаят от коя страна се държи мотиката. И по-зле ще става. Учителите са зле подготвени(много от асистентите във ВУЗ-овете също), от това следва, че новите студенти са зле подготвени, част от тях ще станат зле подготвени учители(по-зле от предишните) или университетски преподаватели. Тези 2%, които са читави обикновенно след 1-ви, 2-ри курс бягат от Бандитостан(БГ)
213
0
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
Кой казва, че няма студенти? Личните ми наблюдения показват, че "куцо и саката" умствено са студенти в този или онзи измислен ВУЗ. Кой от всички пишещи тук не познава младежи със силно ограничени интелектуални възможности, които учат "више", защото мама и тате плащат? А плащат и за да си вземат изпитите. Студенти много, качествени студенти - малко. И ще стават още по-малко, защото, като начало, трябва да се обърне внимание на средното образование, което в момента бълва неграмотници.
212
3
 
18
 
! Отговори
Петя преди 9 години
Чета коментарите, чета.. и се чудя. Откъде толкова негативизъм у нас, българите. Човекът се опитва да ни спаси от ужаса на едно бъдеще на неграмотността. Неграмотност на населението и неграмотност на "учените". Предлага ни модел, който работи успешно по света - всеки университет да си изгражда кадрите сам. Още след 3 години ще видим резултата, повярвайте. За едни университети ще се избиват, а други ще опустеят много бързо.
211
1
 
20
 
! Отговори
анонимен преди 9 години
бе то какво ли имаме вече ...20 години се изрежда куцо и сакато да ги избираме обещавайки светло бъдеще...а после забравяха че съществуваме...а в тунела така и не присветна даже...та ще се оправим ама друг път...хазната се е пълнила много пъти...само че нас това не ни грее...та и с дипломите...що дипломи се купиха и продадоха за това време ...и какви учени мислиш че е излязло от тях? така че не се чуди...всичко е ясно...карай да ти мине мандата пък..
210
2
 
21
 
! Отговори
амчи как! преди 9 години
Аз предлагам да закриеме българската наука и немедленно да започнеме да се занимаваме с египтология. За справка - Заки Хауас.
209
10
 
18
 
! Отговори
Десен преди 9 години
БАН трябва да бъде незабавно закрит, всичките му имоти на подчинение на министерството а всички бански феодални старчоци - на улицата без признаване на стаж за пенсия през времето докато са си драпали макарите в БАН.
208
4
 
25
 
! Отговори
ГНевен преди 9 години
Въпреки, че вече писах под № 111, иска ми се да добавя още нещо: Този жалък в "мотивите" си министър-недоразумение, скоро преди да стане такъв се опита да стане доктор на науките, но не го огря - ВАК не го пусна. Затова той, след като седна на стола, на който е стоял Славейков, реши да си го върне и написа своя откровено отмъстителен закон, съгласно който ВАК се закрива. След като това стане, той с помощта на приятелчетата си от НБУ ще стане и доктор на науките и професор! Конфликт на интереси!
207
1
 
29
 
! Отговори
Аз преди 9 години
Господин Министър, я обяснете по-подробно как да пратя еднин непълнолетен седмокласник зад граница да учи език за по-лесно и качествено?! Или може би по-добре да емигрирам?! Това ли се опитвате да ми кажете?