Сбогуваме се с Борис Карадимчев

Поклонението пред именития композитор Борис Карадимчев е от 11:00 часа в църквата "Св.Седмочисленици", съобщиха от Министерството на културата. Маестрото почина внезапно на 12 април на 81-годишна възраст.

"Напусна ни един забележителен български творец. Неговото дарование, обаяние и присъствие в културния ни живот отреждат достойното му място сред изтъкнатите личности, с изключителен принос за българската култура. Проф. Борис Карадимчев отдаде сили и талант за утвърждаване на авторитета и престижа на българското музикално изкуство. Неговите творчески постижения, получавайки широка известност и признание, го нареждат сред вдъхновените популяризатори на българското музикално творчество", се посочва в некролога от МК.

"Тази загуба е много болезнена за всеки един от нас, защото България се прощава с един от най-талантливите и най-обичаните си композитори, в чиито песни и филмови мелодии поколения разпознават живота си, с лъчезарен и позитивен човек, чиято отдаденост на музиката беше пословична, с педагог, който откри дарбата в много деца и им даде шанса да се развиват. След него "Хората и улиците" в "Нашият град" ще бъдат обгърнати в "Бяла тишина", но вярвам, че творчеството на Борис Карадимчев е направило всички ни поне малко по-добри. И въпреки че "Момчето си отива", неговият "Оркестър без име" ще звучи винаги, а децата, чийто талант той откри в "Пим-Пам", ще радват с гласа си българските и световните сцени и ще рисуват красиви музикални картини", посочи премиерът Пламен Орешарски.

"Изключителен е приносът на композитора Борис Карадимчев в националното ни филмово изкуство. Той е автор на оригиналната музика на почти 200 анимационни, документални и игрални филма. Неговият талант се въплъти музикално в емблематични за българската кинокласика филми като "Началото на една ваканция", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Шведските крале", "Краят на песента", "Гневно пътуване", "Необходимият грешник", "Момчето си отива", "Деца играят вън", "Като песен", "Селянинът с колелото", "Сватбите на Йоан Асен", "Не си отивай!", "Матриархат", "От нищо нещо", "Оркестър без име", "Куче в чекмедже", "Равновесие", "Бон шанс, инспекторе!" и много други. И с това остава завинаги в националната ни душа като емоция и духовно послание, препредавани от поколение на поколение", посочват от Съюза на българските филмови дейци.