Зелени вълни ще бъдат пуснати по 20 ключови булеварда в столицата. Светофарите на кръстовищата ще се регулират така, че да осигурят по-бързо преминаване на колите на градския транспорт, отбелязва "Монитор". За целта на уредбите ще бъдат монтирани специални устройства, а датчици ще се монтират и на 750 автобуса, тролеи и трамваи. Столична община вече пусна поръчката за избор на изпълнител на проекта. Фирмата победител ще получи около 8 млн лв. и ще трябва да е готова с изграждането на системата до началото на есента.

Сред кръстовищата са площад „Орлов мост” и по протежение на булевардите „България”, „Васил Левски”, „Евлоги и Христо Георгиеви”, „Прага”, „Цар Борис III”,„Черни връх” , „Др. Цанков”, „Яворов”, „Дондуков”, „Н. Петков” , „А. Малинов”, „А. Сахаров”, „Н. Габровски”, „Гоце Делчев”, „Т. Каблешков”.

Метеорологичните условия позволиха опрашването на черешите да продължи по-дълго, а влагата допринесе за по-едрите плодове. Това съобщава за "Новинар" проф. Димитър Домозетов от Института по земеделие в Кюстендил. Заради меката зима и проливните дъждове черешите обаче са застрашени от ранно гниене, допълни той.

Докато на места хората едвам спасяват продукцията си, в Добричка област валежите са по-малко, около 7-8 литра на кв. м, и са като дар Божи за областта, тъй като по думите на доц. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт там е било прекалено сухо преди това.

Всеки седми българин се е възползвал от възможностите на "Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" по реализираните над 4000 проекта, информира под глава "Аз-Буки", позовавайки се на Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието. През 2013 г. 62 000 заети лица са включени в
обучения за професионална квалификация и ключови компетенции, сочи статистиката.

Осем нови гранични пункта трябва да бъдат разкрити до 2017 г. Това предвижда стратегия за интегрирано управление на границите в следващите три години, която предлага вицепремиерът Цветлин Йовчев, информира под глава "24 часа".
 
В интервю за "Новинар" генералът от резерва Петър Василев коментира обясненията на Министерството на правосъдието за бягствата на Николай Николов-Шатката и гватемалеца Хосе Луис от софийския затвор.

По думите му единственото доказано нещо е, че в 20.30 часа, когато се прави вечерната проверка, двамата бегълци са напуснали затвора. "Всичко останало е догадки, хипотези, може би, ама надали, твърде вероятно и т.н.", смята Василев.

"Без спешни промени здравната система ще рухне", алармира от страниците на "24 часа" Румяна Тодорова, управител на здравната каса. "Парите свършват. Тази година проблемите, очертани през 2013 г., са се задълбочили и отпускането на пари не е достатъчно. Има организационна криза в здравето на всички нива.
Ако не се преразгледа из основи нормативната база и говорим само за финансиране, ще рухне системата. Този хаос води и до по-големи разходи. Системата трябва да се подреди - структурно, като начин на финансиране и като законова база", призовава Тодорова.
 
Микробиолозите алармираха, че в скорошните месеци се очаква завишен брой на туларемия, лаймска болест, марсилска треска от кърлежи и всякакви други гадинки. В интервю за "Монитор" Ангел Кунчев, главен здравен инспектор, разяснява: "Действително кърлежите вече започнаха да се размножават много в резултат на  твърде влажното време. Плъхове и мишки също има повече от други години особено по частните мазета, тъй като хората не всякога могат да отделят пари за специализирана фирма за изтребването им и пръскане срещу тях. Статистиката показва, че през 2013 г. имаме над 1000 случая на заболявания, причинени от кърлежови ухапвания - лаймска болест и марсилска треска.

За радост, смъртността от тях е сравнително ниска - между 1 и 2 процента от общата заболеваемост. Тежки случаи се наблюдават най-вече при хора в напреднала възраст или с други заболявания. Независимо от това и лаймската болест, и марсилската треска дават тежки последици. При лаймската болест обаче има една особеност. Ако тя не се лекува навреме и правилно, може да удари различни органи, а оттам да даде усложнения, които се откриват чак пет-шест години след заразяването. Хваната навреме, скоро след ухапването от кърлеж, тя е напълно лечима и не оставя последствия.

Марсилската треска също е лечима, но при нея температурата и специфичният обрив са по-ясно изразени и тя се открива навреме особено в районите, където колегите лекари вече са имали пациенти с нея. Тя се среща най-вече по поречието на Марица и Южното Черноморие. За разлика от нея при лаймската болест
понякога се появява зачервяване, на което човек рядко обръща внимание в самото начало."

"И нашите комари могат да пренасят нилска треска", алармира от страниците на "Телеграф" проф. д-р Тодор Кантарджийски, директор на НЦЗПБ. Предишните години заразата се е появявала в Северна Гърция и Сърбия, а в 1997-1998 г. има и регистрирани случаи на енцефалит в съседна Румъния.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase