Искров дава оставка след решение по казуса КТБ

Управителят на БНБ Иван Искров обяви, че ще подаде оставка веднага след като бъде намерено решение за КТБ и бъде сформирано стабилно управляващо мнозинство.

Той планира да проведе консултации с всички парламентално представени партии, ще се оттегли и ще даде възможност да бъде избран друг управител на БНБ. Според него не е необходимо сега да се дестабилизира една от малкото работещи институции в страната и затова не подава оставката си веднага.

Искров заяви, че не е чиновник, както твърди Вежди Рашидов. Бил съм тук, носил съм отговорност, поканен съм да оглавя централната банка и нямам никакво основание да се притеснявам от свършените задачи през годините, каза Искров.

До 31 октомври квесторите на КТБ трябва да внесат окончателните финансови отчети, съобщи управителят на БНБ пред временната комисия по бюджет и финанси, сформирана по-рано днес. По думите му, ако има забавяне, ще е в рамките на дни.

При положение, че документите покажат отрицателен капитал на поставената под особен надзор банка, БНБ е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, а след това да подаде и искане за начало на процедура по несъстоятелност на банката. 20 дни по-късно започва и изплащането на гарантираните влогове в банката, според настоящото законодателство.

Той посочи, че е мит, че БНБ не желае да бъде намерено пазарно решение и да бъде отворена КТБ и дори по-рано през деня е имало среща с "ключови акционери" в банката.

Управителят на централната банка припомни, че заключенията в доклада на одиторите са, че са необходими допълнителни провизии в размер на 4,22 млрд. лева, за да може банката да отвори врати.

За Искров КТБ не е изолиран случай в исторически план, но според него никога не е имало такъв натиск срещу централната банка никъде по света. В същото време обаче банката е изолиран случай за българската банкова система.

"От юни досега, с подкрепата на българското правителство и търговските банки, полагаме огромни усилия, за да неутрализираме негативния ефект от поставянето на КТБ и ТБ „Виктория“ под особен надзор", коментира още Искров.

Фондът за гарантиране на влоговете е предприел няколко стъпки за набиране на средства за изпащане на гарантираните влогове в КТБ и техническото обезпечаване на операциите по изплащане на средствата на гражданите, обясни председателят на Фонда Росен Николов пред депутатите.

На първо място Фондът е започнал равномерно да ликвидира портфейла си от Държавни ценни книжа. Основно операциите са на външните пазари, за да не се поставя под натиск вътрешният пазар. Институцията е постигнала и споразумение с търговските банки за отпускане на ликвидност срещу книжа, за да не се налага спешна продажба на книжа.

Друг начин за набиране на средства е издаване на облигационна емисия с държавна гаранция, както и частично финансиране от държавния бюджет или синдикиран заем от глобални финансови институции, обясни Николов.

Фондът е извършил и техническа подготовка за изплащане на влоговете, като са извършени три стрес теста на системата.

Извън случая с КТБ е сключено стендбай споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за кредитна линия при фалит на банки. Според Николов Фондът е достатъчно обезпечен и има средства, които покриват 5,2% от гарантираните влогове в България. Средно за ЕС това съотношение е 0,8 на сто.

Да отговори на въпросите, свързани с банковия надзор в страната, в комисията беше изслушан и подуправителят на БНБ Цветан Гунев, който е в отпуск заради водено срещу него съдебно дело.

Гунев беше категоричен, че цялостна проверка "на място" с физическите документи в КТБ е правена през пролетта на 2013 година и тя е показала, че банката е в добро състояние. Централната банка е била планирала нова проверка през септември 2014 година. От създаването на банката е имало поне 10 физически проверки на документацията, като за последните пет години са извършени две цялостни оценки и две, свързани със законодателството срещу пране на пари.

На базата на оценката от последната физическа проверка през 2013 година и текущия контрол, който се извършва всеки месец, е дадено и разрешението за покупката на ТБ „Виктория“. Одитите за 2013 година на банката са обхванали 73% от кредитния портфейл на банката на стойност 3 млрд. лева. Документите за обезпеченията са изчезнали, каза още Гунев.

Според депутата от БСП Лява България Румен Гечев "има нещо дълбоко нередно с банковия надзор", защото 20 кредитополучателя държат 30% от кредитния портфейл на банката. Този факт, както и неестествената динамика на КТБ, е трябвало да предизвикат допълнителни проверки на БНБ. Гечев обърна внимание още, че липсва реакция и на финансовото разузнаване на ДАНС.

Подуправителят на БНБ Димитър Костов направи коментар и по отношение на сключени цесии с активи на банката. Според проучванията на централната банка те са законни, обект са на търговското право и БНБ не може да ги забрани или разреши, защото така би играла ролята на съд. Един от квесторите в КТБ – Станислав Лютов, уточни, че са поискани прихващания на стойност между 500 и 600 млн. лева. Сред подадените заявления има такива на общински и държавни дружества. Дори всички тези искания да бъдат осчетоводени, те са в полза на банката, защото ще намалят дефицита от 4,22 млрд. лева, обясниха още от БНБ.

БНБ постави КТБ и ТБ “Виктория” под специален надзор съответно на 20 и 22 юни 2014 г. Откакто двете банки са затворени, вложителите нямат достъп до средствата си.

Още новини за КТБ четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.