"Здравният министър няма да уплаши ромите с кухи закани", коментира "Сега". Най-точната дума, с която могат да се окачествят взаимоотношенията на "Бърза помощ" с компактното население на ромските махали, е война. Почти всеки ден спешен екип бива нападнат, бит, руган или поне заплашван. Петър Москов за пръв път шумно повдигна въпроса и вече седмица настоява местните власти да опитат да укротят ромите - да се срещнат с местните босове и да ги убедят да възпират хората си. В тази битка той обаче е по-сам и уязвим и от заплашван спешен медик. И съответно - заплахите му няма да трогнат никого. Със сигурност Москов е наясно, че правото на спешна медицинска помощ е гарантирано от редица закони, начело с конституцията. Кметовете засега не показват особено въодушевление да преговарят с ромските лидери и да осигуряват сигурността на екипите, макар че на първо време това е нелошо решение. След толкова години проекти, програми и усвоени международни милиони държавата така и не е направила нищо, с което да приближи поне на милиметър ромските гета до останалата част от обществото.

Проблемът е в ниския социален статус, здравна култура и тоталното обществено самоизключване на маса български граждани, коментира "Монитор". Ако ги погледнем откъм техния здравноосигурителен статус, това са 1,5 млн. души. Толкова към днешна дата са здравнонеосигурените у нас. Това не са само роми, а предимно българи, повечето от които заети в сивия сектор, имат дребен и среден собствен бизнес, които следва да се самоосигуряват и много малка част по-имотни, които обаче не желаят да плащат, защото нямат доверие в здравната система. Всички те тичат в спешното отделение и звънят за линейка, защото знаят, че спешната помощ у нас е безплатна и безотказна. От тях, а не само от циганите трябва да се започне, да им се намалят правата за оказване дори на спешна помощ, да им се наложат санкции и ако се лекуват дори по спешност, да им се изискват направените разходи после със съдия-изпълнител. Само така нашенецът ще се научи да бъде социален индивид в обществото ни със своите отговорности.

"Медицина само за богатите", коментира "Дума". Здравният министър Петър Москов като истински реформатор реши да трупа дивиденти на гърба на най-безпомощната част от българското население - ромите. Москов буквално заяви, че здравето е продукт и то за социално равните, тоест за богатите. Всички останали са някакви случайни лузъри, които не би трябвало да имат отношение към здравната система, а и към медицината изобщо.

Сигурността на екипите на "Бърза помощ" в рисковите за нападения райони все пак ще бъде осигурявана от МВР, отбелязва "Сега". За това се разбраха здравният и вътрешният министър Петър Москов и Веселин Вучков. Заради огромния брой нападения над спешни екипи - 227 за по-малко от година, Москов настоя кметовете да осигурят сигурността на медиците в ромските махали. Той дори обяви, че от вчера линейките няма да ходят на адреси, където вече е регистрирано нападение, освен ако не им е гарантирана сигурността.

"Правозащитниците да се качат в линейките", коментира в "Труд" политологът Огнян Минчев. По думите му здравеопазването се срутва отвътре, разпада се поради несъвместимост на принципите, върху които е изградено, с практиките на всекидневното си съществуване. "Бърза помощ" е на "фронтовата линия" срещу едно бедно и болно общество, ограбвано от своите елити.

Защо приемаме, че ако българи бият лекарите - е просто грешка, а когато това правят роми - е задължително "скотско" действие, коментира "Труд". Политическата класа, която непрекъснато корумпира тези общности през лидерите им, се отблагодарява за властта си, като е оставила десетки хиляди български граждани на волята и милостта на местните феодали.

Държавата просто отсъства от тези места и дори някой да иска да действа по законен и цивилизован начин, никой няма да му позволи. Философията на демокрацията се състои в това, че проблемите се решават по законен начин - чрез политики, воля за провеждането им и при равенство на всички представители на обществото.

"В търговското правораздаване нищо не е случайно, просто бизнес", коментира "Сега". Нищо случайно няма в т.нар. случайно разпределение на делата в България. Поредното доказателство ни беше поднесено в края на миналата седмица от френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан с историята за фалита на две френски дъщерни компании, чрез което на практика дружествата се присвояват от български фирми с помощта на Софийския градски съд. В това дело могат да се открият повечето от язвите в системата, заради които тя гние под благосклонния поглед на Висшия съдебен съвет през последните десетилетия. Като се започне от съмненията, че съдията докладчик Румяна Ченалова не е избрана случайно, мине се през решенията й по казуса, които много юристи определят като спорни, избора й на синдик, толеранса й към ищците и бавенето, когато стане дума за ответника. На случайното разпределение на делата няма как да се гледа като на панацея. Макар че то беше въведено в закона точно с идеята да сложи край на нарочно избраните "правилни" съдии и прокурори. Проблемът са именно те, т.нар. гнили ябълки по думите на френския посланик. Докато има такива, резултатът винаги ще е същият, дори разпределението да е безупречно.

Цялостна проверка на всички системи за случайно разпределение на делата в съдилищата и прокуратурите ще извърши Висшия съдебен съвет, съобщава "Стандарт". От кадровия орган на Темида са взели решение да проверят основно доработената версия на системата за случайно разпределение на делата Law Choice, която по график трябва да бъде въведена в съдилищата от 1 януари 2015 година. Тази система се използва в около 95% от органите на съдебната власт в страната. "Ще си свършим работата, за да се закрие веднъж завинаги темата за "неслучайното" разпределение на делата", заяви представляващият ВСС Соня Найденова.

Държавата може да поеме таксите на студенти в приоритетни и защитени професии. Това е една от идеите за промени, с които да бъдат привлечени кадри в дефицитни специалности. Става въпрос за бъдещите инженери, педагози, както и студенти в малки специалности, които обаче са нужни на държавата. Това обяви в интервю пред "Стандарт" проф. Николай Денков, заместник-министър на образованието.

Премиерът Бойко Борисов лансира идеята трасето на тръбата за "Южен поток" да бъде дадено на концесия, отбелязва "24 часа". Той призова по този проект депутатите да излязат с обща позиция. Премиерът предложи от всяка парламентарна група да се излъчи по един представител и заедно да обсъдят дали проектът да се даде на концесия, или да се измисли друг финансов модел.

Единственият възможен вариант "Южен поток" да е на печалба, е, ако тръбата е пълна 100% с газ от "Газпром", коментира Делян Добрев, бивш енергиен министър, пред "Труд". А това е нарушение на европейските правила. Драгомир Стойнев, бивш енергиен министър, БСП: Европейската комисия бърка за "Южен поток". Това, да защитаваш националния интерес, не означава, че си в противоречие с европейската практика. Мартин Димитров, депутат, Реформаторски блок: Дори при идеални условия ползи няма. Лютви Местан, председател на ДПС: Основният проблем на "Южен поток" е, че България не можа да изработи ясна позиция по този въпрос.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase