2/3 от българите виждат корупция в санирането

Огромната част от българите са чували за програмата за саниране на панелни блокове. Това показват данните от проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено в периода  27 февруари - 5 март чрез пряко интервю по домовете на 1011 българи.

Близо 90% от интервюираните твърдят, че са чували за програмата. Хората са наясно с обичайните рискове на такива проекти, но като цяло са положително настроени, а партийните различия не се отразяват в толкова голяма степен на нагласите.

Не е докрай изяснен обаче въпросът за чия сметка са разходите по санирането, а това, че не всички ще могат да се възползват сега, е потенциален проблем за обществото, сочат данните.

Изключително висока декларативна запознатост по темата се установява в областните центрове и столицата – над 95% заявяват, че са чували за програмата за саниране.

В по-ниските социални слоеве закономерно расте и делът на незапознатите. В числото на заявяващите, че са чували за санирането, логично влизат и сериозни дялове отговори за престиж, но и това допълнително свидетелства за сравнително високия общ интерес към темата, посочват социолозите.

Близо 80% се съгласяват с твърдението, че санирането е добър начин за обновяване на панелните блокове, под една десета са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Делът на одобряващите закономерно изглежда по-висок сред онези, които могат да се възползват от саниране. Две трети споделят становището, че санирането само частично решава проблемите на блоковете. 13% са на обратното мнение.

Любопитното е, че делът на съгласните с това твърдение изглежда по-висок сред онези, които имат възможност да се възползват пряко. Очевидно, заедно с по-високата запознатост сред пряко подлежащите на саниране, идва и по-високо одобрение, а и по-голяма информираност за детайлите и недостатъците.

Регистрира се почти автоматично съгласие с твърдението, че санирането ще създаде възможности за корупция – 65% го споделят, 12% - не, а останалите се затрудняват да отговорят. Съгласието с това твърдение изглежда преобладаващо дори и при привържениците на ГЕРБ, сочат още данните.

Други 60% пък възприемат мнението, че програмата за саниране не е добра, защото само определени хора ще могат да се възползват. 18% са на противоположното становище и сред тях личат най-вече привържениците на ГЕРБ, макар и те в по-голямата си част да намират проблем.

Близо половината от всички запитани споделят позицията, че програмата за саниране всъщност има за цел да събере гласове за управляващите на предстоящите избори. При разбивката по партийни симпатии логично личи, че това се споделя основно от привържениците на БСП (над две трети от тях), ДПС (близо две трети от тях). Както може и да се очаква, за такъв тип по-ярки твърдения партийните симпатии се оказват по-значим фактор.

Основното послание върху което правителството акцентира при популяризирането на националната програма за саниране, е, че тя е напълно безплатна за собствениците на жилища. Въпреки този акцент, общественото мнение по този въпрос е разколебано.

Близо една трета са съгласни, пак толкова обаче са и на обратното мнение, а близо 40% не знаят. Честите критики в публичното пространство, че в действителност парите за саниране излизат от джоба на данъкоплатеца, събират над 60% подкрепа сред интервюираните. Само 14% са на обратното мнение, а една четвърт не знаят. Дори и повечето привърженици на ГЕРБ споделят това твърдение.

По въпроса за чия сметка е санирането са възможни различни интерпретации. Но общо взето се вижда, че посланието за безплатна програма още не е намерило безспорно място в общественото съзнание, коментират анализаторите.

В същото време насажданите страхове по отношение на санирането не работят сред широки кръгове и за момента биват игнорирани. Тествани са и крайни твърдения, като например слуха, че санирането е опасност човек да загуби жилището си. Под една пета от всички запитани са съгласни с това, докато близо половината са на обратното мнение.