Космическият туризъм ще навлиза много бързо - както сега хората пътуват за Гърция, така ще се редят на опашка и за Космоса, прогнозира в интервю за БТА проф. д.т.н. инж. Петър Гецов - директор на Института за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките /БАН/. Това е предизвикателство, което ще "взриви" хората, смята той.

В отговор на въпрос проф. Гецов каза, че трябва да сме оптимисти за излъчването на трети български космонавт. Една от възможностите да имаме трети космонавт зависи от държавно решение и икономическото състояние на страната, като този път трябва да мине през Европейската космическа агенция, изрази мнение професорът. Според него в този случай България трябва да излъчи много интересна програма или експеримент и да настоява да го осъществи наш учен, специалист или пилот, което би струвало около 20 милиона.

По думите му само един килограм, изведен в Космоса, струва 15-20 хиляди долара, а една минута на борда на Международната космическа станция - около 50 хиляди долара. Става въпрос за сериозни неща и всеки, който иска да участва, трябва изцяло да се посвети на тази цел и мечта, подчерта той.

Друг начин българин да лети в Космоса е космическият туризъм, при който почти липсват изисквания. Поне няколко десетки хора от България се хвалят, че са се записали по една или друга програма, посочи проф. Петър Гецов.

Според него възможностите на България да излъчи трети космонавт стават все по-големи, особено след присъединяването на страната ни към Европейската космическа агенция през този месец. Това ще струва на страната ни членски внос от 1,3 млн. евро на година, припомни професорът.

Малко хора знаят, че 90 на сто от тези пари се връщат в България, което ще е сериозна "инжекция" за научните изследвания и малкия бизнес - основно в областта на високите технологии, софтуера и изследванията в космоса, коментира проф. Гецов.

Българска апаратура за измерване на радиация ще има на нов марсоход

 На марсоход, който ще бъде изстрелян след две години, ще има българска апаратура за измерване на радиацията. Марсоходът е част от проекта на Европейската космическа агенция "Екзо Марс", разказа проф. Петър Гецов.

По думите му космическите ни специалисти работят през последните години по повече от 50 проекта. През миналата година българска апаратура е монтирана и на борда на Международната космическа станция, където ще работи до края на съществуването й. Повече от 10 са проектите по различни рамкови програми. По един от тях са събрани всички български данни с тези на други европейски  страни за изследване на магнитосферата и йоносферата.

По думите на проф. Гецов наскоро е завършил проект с Европейската комисия, свързан със земното наблюдение. За трети път спечелихме проект, който в продължение на 15 години разглежда земното покритие на България, разказа той. По думите му с реализирането му се виждат тенденции, свързани с горите, водите и цялото земно покритие на страната, което може да бъде от полза за подобряване на екологията и околната среда.

В дългосрочен план нашите изследвания показват, че все още не сме застрашени от някакви огромни катаклизми, каза проф. Гецов, запитан какво показват данните, събрани до момента от космическото наблюдение на земната повърхност на България.

Планетата Земя има компенсационни възможности, но нещата ще се  влошават, ако не се съобразяваме с парниковия ефект, не отиваме към "зелени" технологии или продължаваме да изчерпваме земните ресурси със същото темпо, коментира той.

Водният баланс на България е много променлив, коментира професорът и изрази мнение, че грижата за водните басейни и глобалното им наблюдение трябва да е една от основните задачи, защото е свързано с много неприятности. С нашите технологии можем да прогнозираме какъв е обемът на водните басейни, ако евентуално се скъса стената, къде ще се насочат водите и след колко време ще достигнат населено място. Този риск мениджмънт е абсолютно задължителен за България, коментира Гецов.

 "Бумът" на роботите в областта на авиационните услуги ще продължава

 В института на БАН са разработени три лаборатории, едната от които е за използването на безпилотни самолети. С безпилотните роботи може да има непрекъснато наблюдение в условията на критична ситуация, което значително би подобрило възможностите и би повишило надеждността на хората, отбеляза специалистът.

Проектът за безпилотните самолети е завършен и в момента се въвежда. Тези високотехнологични роботи са сравнително евтини и могат да се използват във всички области на живота - за риск мениджмънт, за наблюдение на посеви, за наблюдение на реки, за охрана, за сигурност, отбеляза проф. Гецов.

По думите му този "бум" на роботите в областта на авиационните услуги ще продължава. Настъпва нов период на технически новости, които идват преди всичко от космическите изследвания - навигация, комуникация и всякакви технологии, целта на които е подобряване на качеството на живот на хората, добави той.

България има както ноу хау по отношение на датчиците за изследване на състоянието на космическата плазма, така и по отношение на космическата оранжерия - първи с света сме отгледали на борда на космическа станция жито от зърно до зърно, отбеляза проф. Гецов.

Страната ни е силна и в областта на космическата медицина, с наша апаратура работят американци, руснаци и всички екипажи на борда на Международната космическа станция, добави директорът на Института за космически изследвания и технологии към БАН.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase