Геополитическото разделение във все по-голяма степен определя и релсите, по които се движи политическият живот у нас, посочват от Института "Иван Хаджийски" в традиционния си месечен политически анализ под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев.

През април БСП и "Атака" застанаха твърдо на проруската писта. БСП се обяви категорично против санкциите, АБВ дори предложи референдум за отмяната им. От другата страна стоят министрите на външните работи и обраната, както и президентът. Премиерът Бойко Борисов прави опити да балансира в някакъв своеобразен негов "германски" вариант (германската позиция по казуса Украйна се стреми към подобни баланси).

Отново наблюдаваме засилване на говоренето за реформи, включително и от парламентарната трибуна при откриване на новата сесия на НС. Същевременно за първи път се чуват по-сериозни констатации, че реформите са забавени и не вървят, посочват анализаторите.

Здравната реформа е оспорвана сериозно. Пенсионната реформа е белязана от огромната активност на министър Ивайло Калфин. Неговата инициатива е и с най-висока управленска цена – залог за участието на АБВ в управлението, което я оставя донякъде във висящо положение. Образователната реформа провокира несъгласия между министър Танев и излъчилия го РБ, от една страна, и между министъра и президентството, което излезе с различни от неговите виждания на специално заседание на своя Съвет по образование.

Най-сериозен интерес и движение, и то във всички посоки, предизвика съдебната реформа. Многобройните и разнопосочни комбинации във връзка с нея носят белега на импровизация и не внушават убеждението, че мнозинството има ясен план и ясна воля за провеждане на реформата, изтъкват от "Иван Хаджийски".

РБ е изправен пред два "технологични" проблема, за пореден път застрашаващи единството му. Предложението на Меглена Кунева за общи листи на Реформаторския блок маркира предизборен кръстопът и дава силна позиция на ДБГ във вътрешния диалог с ДСБ. Вторият проблем е отношението към евентуални промени в изборното законодателство, засягащи прага за преференция - инструмент от който РБ вече имат горчив опит.

Конгресът на БСП потвърди линията на председателя Миков – и геополитически, и организационно, въпреки несъгласието на част от партийните среди. Чу се най-радикалната лява реторика след времето на Виденов, и най-откровените становища за Русия и САЩ поне оттогава. БСП преутвърди и левия курс на Миков, коментират от Института.

Според тях активизацията на АБВ пък цели да покаже ключовото значение на партията в управленската формула и да я превърне в паралелен център на послания и политики. В същото време разпадането на партийната организация в Пловдив демонстрира разликата между намерения и възможности. 

Събитията, които наблюдаваме в ДПС, са безпрецедентни. Никога преди това открито не са говорили за фашизъм и неонацизъм в българския парламент, се посочва в анализа. Партията се опитва активно да задейства "закона за скачените съдове" с ПФ, като превърне конфликта с тях в централен за политическия живот. С фактическия ултиматум към ГЕРБ, че няма да подкрепя никоя тяхна инициатива до оставане на ПФ в управлението, ДПС подтиква Борисов да се самоопредели, но също и му внушава да потърси "голямото разбирателство" с тях за възможни по-сериозни конституционни промени и преконфигурация на българската политика.

"Атака" постепенно изпада в криза. Анти-ДПС, антитурското и антициганско говорене са останали назад в миналото, а и вече са монополизирани от ПФ. Руската карта все по-активно се изземва от БСП. А в ситуация на високо международно напрежение и несигурност, социалната проблематика трудно може да бъде убедително защитена като приоритетна, изтъкват от Института.

Проблемът с КТБ се задълбочава (казусът с ТВ7, решението за несъстоятелността и обжалването, алтернативната гледна точка на ГЕРБ, атаките срещу Искров, "скритият доклад" до Орешарски, обвиненията на прокуратурата срещу бивш подуправител на БНБ, одитът на Сметната палата, и т.н.).

Според анализа международното напрежение се запазва, без да се разраства видимо. Създава се впечатлението, че големите световни играчи "преброяват" съюзниците си и търсят нови.

Погрешен обаче би бил изводът за геополитическо разведряване - ситуацията по-скоро напомня за "затишие пред буря".

Ключово значение за отношенията ЕС – Русия придобива въпросът за удължаването на санкциите, който ще се решава през юни. Това е и срокът, в който може да се очаква възобновяване на военните действия. Новата война в Украйна продължава да бъде на хоризонта, но цената й става все по-висока и Европа изглежда все по-малко склонна да я заплати.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase