Само 2 пъти за 5 години съм се возил с автобус от Смолян до София. Тогава още не бях ориентиран в социалните мрежи, а и те не бяха това, което са днес. В рейсовете вземат скъпо и се движат бавно. Това разказва Георги, който е студент и изчислява, че поне 100 пъти си е намирал транспорт до родния град чрез групи за пътувания във Facebook и сайтове.

"През социалната мрежа се организираме, понякога съвсем спонтанно, като гледаме обявени свободни места в автомобили за след няколко часа или на следващия ден. Други пък търсят превоз сред приятелите си", обяснява пред "24 часа" младежът, който учи медицина.

Принципът е да си поделят разходите за гориво. В правилата на повечето групи е посочено, че тези, които предлагат превоз срещу заплащане, трябва да искат толкова пари, колкото да си поделят разходите, но не и да са на печалба. В двете посоки пътят обикновено му излиза по-малко от 20 лева. Цената на билета за автобус до София в едната посока е 25 лв., за студенти е с 2 лв. по-евтино.

На Георги му се е случвало да пътува със съвсем непознати и да се запознаят в колата, но никога не е имал проблем нито с надеждността на автомобила, нито със сигурността си. Стоянките за автобуси на автогарата в Смолян са все по-пусти.

"Създадох групата за пътуване във Facebook още когато бях студентка във II курс. Нямах кола, а 25 лв. за автобус ми се виждаше непосилно. Постепенно групата растеше и сега има 6707 участници", разказва Елена Бадева, която вече е завършила, но продължава да поддържа страницата си в интернет.

Тя не приема за нормални цените на транспортните фирми. Наскоро пътувала в Турция от Адана до Невшехир в областта Кападокия, разстояние, по-голямо от Смолян до София. Цената на билета в автобуса била 40 лири, но имало климатик, колани за пътниците, безплатна вода и дребни сладки.

"Нашите превозвачи се оплакват от цената на горивата, но в Турция са по-високи", казва Бадева. Досега тя не е получавала заплахи от транспортни фирми, но индиректно чрез нейни познати й казвали да не се занимава с подобна дейност.

Бадева държи създадената от нея група да е затворена и не приема хора без снимки и без никакви приятели. Поставя и условие да се пише на кирилица, без нецензурни думи и обидни изрази, както и за точност и коректност от страна на предлагащите и приемащите да пътуват.

В друга от групите за пътуване: Смолян - Пловдив - София, има 3532-ма участници. Тя се е определила като "Група за позитивни хора, търсещи евтин, удобен и бърз превоз в приятна компания". В нея на 2 часа някой обявява закъде ще пътува и колко места има. В Девин групата е с над 2000 участници, рудоземската е с 1056 души.

В Доспат пък групите са 3, а тези за пътуващи към и от Златоград са 5 с над 2000 участници. В социалната мрежа се откриват групи за пътуване до Мадан, Баните, Борино, Триград, Смилян, Старцево и още много села в Родопите.

"Автобусът спира на всяка спирка. Само до Пловдив се движи с 40 мин по-бавно. След това до София още се забавя и в крайна сметка стигаш с час и половина по-бавно. Времето е пари. А е и по-комфортно с лек автомобил", казва Ани Младенова от Смолян.

"Като няма социален транспорт, какъвто е железопътният, ние ще направим социален автомобилния", казва тя. Младенова си спомня, че дори майка й по соцвреме е получавала награда като многодетна да пътува безплатно с влак два пъти в годината, но си заминала от този свят, без да се е възползвала нито веднъж. Тя смята, че липсата на жп транспорт е вид дискриминация спрямо живеещите в Родопите, тъй като не ползват влак, а плащат солидарно с всички български граждани инвестициите в други райони и огромните загуби на БДЖ.

Хората в Родопите предпочитат предвижването с коли вместо с автобуси. Реално транспортните фирми имат просто нарисуван бизнес за регион като Смолянския - без конкуренцията на речен и жп достъп. На практика обаче не е така. Много студенти пътуват ежедневно със споделено пътуване.

Много са и пенсионерите, които избират по-евтиния вариант заради прегледи в по-големите болници в Пловдив и София. И кметове на села участват в споделените пътувания. Често служебните им коли возят възрастни хора при пътуванията си към по-големите градове. При тях проблемите са не само парите за транспорта, а и връзките, които трябва да направят. Не от всички села има обществен транспорт до общинския център или удобна връзка, за да се качат навреме в автобус за големия град и да могат да си спазят часовете за преглед, обясняват селски кметове.

"До няколко години общественият транспорт реално ще спре да съществува при сегашната ситуация. Освен договорките по Facebook има и много автомобили, които крадат пътници около автогарите и за нас няма работа. Многократно сме сезирали ДАИ и КАТ. Наскоро се принудих да продам 2 автобуса, тъй като няма закъде да пътуват В крайна сметка аз съм теглил кредити преди, за да закупя тия автобуси, но ситуацията се промени коренно", казва Иво Топчиев, собственик на транспортна фирма.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase