Система в разпад: Може ли да останем без прогноза за времето?

Не само ниските заплати са проблем в БАН, оборудването им е архаично
17 ное 2016 09:45,
77
Система в разпад: Може ли да останем без прогноза за времето?
Снимка: Bulphoto

"Ако продължим така, системата ще започне да се разрушава", коментира директорът на НИМХ към БАН. Вчера учените от академията излязоха на протест заради ниското заплащане. За първи в историята на БАН, създадена през 1869 г., се организира Общо събрание на открито за бюджета на академията за 2017 г. и за заплатите, които са с 200 лева по-ниски от средната работна заплата в страната.

Още по темата

"Ситуацията в БАН като цяла е много тежка. Смята се, че тези пари, които се дават на БАН, са за наука. Само че не е така. Има много оперативни дейности, за които се плаща с тях. В момента 1300 души работят в общо 1100 пункта за измерване на водите в цялата страна. Част от тях работят денонощно. Отделно, в реките има съоръжения за измерване на водата, скоростта, с която тече", обясни пред Нова тв проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

На сайта на Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН даже се появи протестен надпис: "Инвестицията в науката гарантира бъдеще за България".

От БАН твърдят, че дългогодишната политика на финансови рестрикции застрашава работата на учените ни. Според тях предложениятa за 2017 г. бюджет не осигурява издръжка на изследователските структури и не може дори да покрие разходите за възнаграждение.

"57% от хората които работят в НИМХ получават минималната работна заплата от 420 лв. Това означава, че от чистачите до директора на метеорологична станция получават една и съща заплата", възмути се проф. Брънзов.

По думите му млад сцепиалист започва работа в синоптичния център със заплата от около 500 лева, а това не ги мотивира и не след дълго се стига до овакантяване на работното място.

"Миналата година 9 млади специалисти, на които разчитахме, напуснаха. Ресурсът, с който разполагаме е най-малкият на единица площ. Румъния, Сърбия и Македония имат по-голям ресурс, а те не разполагат с море. Ние, от НИМХ обслужваме и Черноморието. Не ни трябват само заплати, но и поддържане на тези уреди, които са доста стари – произведени са в бившия СССР", оплака се проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. И обясни начина, по който се определя бюджетът на НИМХ. Похвали се, че институтът кандидатства по всички програми и печели важни международни проекти.

По думите му, обаче, ако не се вземе отношение относно бюджета на НИМХ, скоро пунктовете в страна ще започнат да се самозакриват.

"Ако продължим така, системата ще започне да се разрушава, без някой да може да я спаси. А метеорология и хидрология без измервания не може. Тези прогнози за времето и реките са свързани с живота и здравето на хората. Те не могат да спрат и няма да го позволим, защото ние сме отговорни хора", коментира още проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


77
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
58
1
 
4
 
! Отговори
До Въпрос /№66/ преди 7 години
Много добре им припомни. 240 преподавателски часа за една година, толкова е натовареността на преподавателя в университет. Ако има по 4 часа дневно, тоест да работи само по половин ден, за 60 работни дена /което се равнява на 3 месеца/ ще е изчерпал задълженията си на преподавател. През останалото време нека да твори наука, ако може. Но ако не може, по-добре да си стои в БАН, абониран за заплата, която не го обвързва със задължението да работи.Относно отчетите в БАН - знаем как се натъкмяват!
57
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До ШопНемаш грижа, стига да поемеш сметката за доставка и експлоатациата на автоматичните станции.Хочеш?Едва ли...
56
3
 
7
 
! Отговори
Работещ, но не в БАН преди 7 години
Институт за Космически Изследвания и Технологии, Българска Академия на Науките, ръководител секция проф. Лъчезар Филипов тича и гони извънземни... И обяснява на глупавички журналистки как те си зареждат летящите чинии у нас... И никой не го е махнал защото в БАН е пълно с такива кукуриговци. И не е само в БАН, в Софийския също е пълно с говорещи си с извънземните (и то не на три ракии, просто си ги виждат хората). Сигурно и в други научни хранилки са се намърдали такива откачалници
55
5
 
5
 
! Отговори
Работещ, но не в БАН преди 7 години
В МОСВ не могат ли да се назначат няколко климатолога? Какво точно правят в БАН? Освен да дрънкат за извънземните по интервюта. Онзи професор, който от време на време дава интервюта е ярък пример за това с какво се занимават. Потърсете си статиите как извънземните кацали в Родопите и там си зареждали летящите чинии и чичката от Българска Академия на Науките ходи със служебната кола да ги чака да кацнат и да ги изследва
54
2
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До Шоп Термометърът ще ти го покаже сега, но метеорологията и климатологията са наука и имат прогнозен характер .И тук става дума за замерване, изчисления и дългосрочни прогнози, които са крайно нужни във всичко!!! На почивка да отидеш, пак гледаш какво ще е времето следващата седмица. Да не говорим за различните отрасли на икономика и селско стопанство. Но на теб ти трябва ***, а не термометър.
53
8
 
6
 
! Отговори
Чоко преди 7 години
Айде бе, ние няма да плащаме заплати на някакви кибици да мерят нивото на водата в река. Кви са тия смешки ?
52
3
 
9
 
! Отговори
Шоп преди 7 години
Ти, който ползваш прогнозата за времето на телефона си, знаеш ли, че сайтовете, които я дават вземат данните от БАН?-----------Ако БАН съществува само за да мери температурата и влажността на въздуха, то трябва немедлено да се закрие, за да не яде народни пари. Една МТО служба с 50 станции може да свърши същата работа. Да запише показанията на термометъра може и човек с основно образование и курс. А пък сега има автоматични МТО станции, които ще свършат работа по-добре от всеки баняджия
51
5
 
6
 
! Отговори
Шоп преди 7 години
Още си спомням малоумния шеф на БАН, полуруснак, който проповядваше за някакви контакти с извънземен разум. Такива глупости всеки квартален *** може да ми наговори ако го черпя една ракия.
50
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До Питащ / пост 38Ужасявам се, че само 5 / ПЕТ / посетители са се възмутили от писанките. Даже има и един одобряващ!--------Баце, ти си т*п като слонски гъс...Защо някой да се възмущава от "зидарския" ти диалект, като толкова ясно си личи, че някой се е напъвал да направи провокация?Извода: 1. Нямаш акъл да направиш провокация 2. Презрително отношение към работническата класа Следователно е и два лева за баничка не заслужаваш, мри.
49
2
 
4
 
! Отговори
въпрос преди 7 години
Защо при пълен хорариум да не може човек да преподава и да прави наука? Времето стига и за някаква частна инициатива (дали като консултант, дали с дребен бизнес). Един университетски преподавател на трудов договор, не на граждански, има 240 учебни часа за академична година, това е общо за двата семестъра. За пръв път чувам на университетски преподавател да му е проблем времето за да прави наука. Обикновено парите са кът, не времето в този бранш. А какво правят в БАН цяла година?
48
1
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Колкото до университетите - там основно е преподаването. А при стандартна натовареност не можеш да преподаваш и да правиш наука. По света в университетите има чисто научно-изследователски позиции, в България - не. Къде тогава да работят учените, които не искат да преподават? Не всеки учен става или е длъжен да става за преподаване, и не всеки може да съчетае наука с преподаване. По света, научно-изследователските позиции са си чисто научни - вършиш си работата и не те занимават с глупости.
47
1
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
@59 Кой ви каза, че учените в БАН не показват на какво са способни? Всяка година всеки институт прави отчет и се вижда кой колко и какво е работил. Има институти с голяма производителност, стотици статии и хиляди цитати. Но това никой не го обяснява на хората. Всички данни са официални, няма нищо скрито покрито. Но политиците водят кампания срещу БАН за да разпродадат цялата инфраструктура и да изгонят и малкото останали.И за какви говорите. Взимаме минимални заплати за десетилетия квалификация
46
1
 
6
 
! Отговори
Не си наясно, Диана преди 7 години
В топ листата на най-добрите в света, университетите всяка година менят местата си. Колкото повече пари отделят за научно-изследователска дейност, толкова по-нагоре в класацията отиват.Да не ми излизат с аргумента, че времето им щяло да се разкъсва между лекциите - щом най-добрите в света успяват да се организират, значи е възможно да се постигне.Но е по-лесно да си в БАН на сигурна заплата, за която може и да не работиш, а от лекции да печелиш допълнително на хонорар!
45
6
 
6
 
! Отговори
Стефан д-р Чолаков преди 7 години
до 55: Да, вярвам на "глупостите" които съм написал. Хората в БАН не са учени, лениви са, нямат познания и нямат дух на учени с който могат да запалят някаква искра в душите на студентите. Като цялата ни останала държава са. Ръждясали. Изостанали. За закриване. За да може нещо ново да израстне на освободеното от тях място (и не, под "нещо ново" нямам в предвид чалгарско и консуматорско ново).
44
6
 
5
 
! Отговори
До 53 преди 7 години
Абсолютно вярно е, което пишеш.Но при нас, нещата са бамбашка.Работата е там, че 3 800 височайши учени се държат така, като че ли те са най-знаещите и можещите в държавата и че тя е длъжна да им дава много пари. Чак тогава те щели да покажат на какво са способни!Но много хора разпознават в лицата им свои бивши калпави състуденти-връзкари.Други с право правят изчислението, че при имоти за 5 милиарда, на всеки един учен се пада имот за малко по-малко от милион и половина, плюс 1-2 помощника!
43
4
 
5
 
! Отговори
Решения има,но всеки преди 7 години
иска готови пари!Може да има ведомствени научни институти. Има ги по цял свят, имаше ги и у нас по времето на социализма. Което министерство има нужда от научни разработки, ще си осигури ресурс.Към някои университети може да има и научни центрове, както ги има в стотици висши училища от топ листата на най-добрите в света. Такива ВУЗ-ове се финансират и от държавата, а имат и собствени доходи.В БАН могат да останат научно-информационните центрове и хората да си плащат, ако искат да ги ползват.
42
10
 
6
 
! Отговори
М.М преди 7 години
Румъния разполага с море.Бъдещето принадлежи на функционалните професии, неслучайно Япония започна да закрива специалностите, които бълват най-много "дървени философи". Не ми е жал за БАН, колко пъти горещените през лятото са скачали над 40 градуса, но на официалните прогнози по медиите рядко надхвърлят 39 градуса. Явно техните термометри крайното число е 39, няма от 40 нагоре.
41
2
 
9
 
! Отговори
Свободен българин преди 7 години
До Стефан д-р Чолаков - Вярваш ли на г-лу-постите, които си написал? Или толкова ти е акъла?
40
15
 
9
 
! Отговори
Стефан д-р Чолаков преди 7 години
И какво ще се промени ако се закрие БАН ? Нищо. Дори не умеят да преподават на студентите, да запалят децата с нещо. Остарели, уморени мрънкалници. Да ги съкращават всичките ! По-добре без тях. И без българските метеорологични станции все някак ще има горе-долу вярна прогноза за времето.
39
3
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
За да правиш наука трябват средства. Това навсякъде по света е известно. Наука не може да се прави с 2 кламера и 3 листа, няма как да имаш ядрена енергетика, ако не си готов да инвестираш в съоражения, няма как да имаш метеорология, ако не инвестираш в измервателни станции, няма как да имаш съвременна наука, ако не инвестираш във високопроизводителни компютърни центрове, няма как да имаш интердисциплинарна международна наука, без пари за командировки. И нямакак да имаш учени, без заплати.