Колегата от Investor.bg Мариян Йорданов е бил един от онези стотици шофьори, попаднали в снежния капан на "Тракия" преди два дни. Какво е видял, почувствал и как е реагирал? Нека прочетем написаното от него в социалната мрежа Facebook.

Тръгнахме от София в 13:13 ч. Магистралата беше доста претъпкана с коли. Гамените с 200 не можеше да хвърчат, защото и двете платна бяха пълни и се движеха със 140 за лявата и 100 за средната.

От два дни бабата на Таня ни казваше да не тръгваме, а баща й да тръгнем по-рано, преди бурята. Разбира се приехме го за бабини диветини. По пътя продължиха да ни звънят и да ни питат докъде сме стигнали.

На 106-ия км. се случи катастрофа. Жена ми каза: "Кола изхвърча от пътя". Аз викам: "Къде, виждам някакъв прахоляк в нивата, сигурно трактор оре". В следващата секунда се видя, че това не е трактор, а лека кола. Около 200 коли спряха, включително от отсрещното платно на магистралата...

Прегазихме съборената ограда (циментовото колче беше отрязано) и влязохме в нивата. Отляво един човек лежеше в нивата, отпуснат и леко превит, не мърдаше, помислих го за умрял. Продължих напред. Колата беше по капак (после жена ми ми каза, че се е въртяла няколко пъти). От колата излезе млада жена (около 40 г.), започна да вика: "Даниел, Даниел", с чужд акцент. Обикаляше колата като луда и пищеше. Не го намери. С ужас го видя 30 метра по-назад, излетял от колата. Вече бях до колата.

Няколкото души преди мен отваряха вратите на обърната кола. Вътре висяха на коланите шофьора (възрастен) и друг човек на задните седалки. С разкървавени носове, зъби, но добре. Сами си откопчаха коланите. Аз си мислех, че не трябва да мърдат, защото може да имат травми. Даже им казах на английски да не мърдат. Но после се зачудих кога може да гръмне колата и дали не е по-добре да се бяга. Всички в колата бяха добре, явно коланите ги бяха спасили.

Тръгнах да се връщам. Детето (тинейджър), което беше излетяло от колата (явно без колан, седяло на задната седалка) се беше свестило, седеше и една млада жена от спрелите коли го галеше, за да го успокои.

Като се уверих, че нищо не мога да направя и че са се обадили на 112, се върнах и продължихме по магистралата, разстроени, в гробно мълчание, прекъсвано от време на време от гробовно говорене.

Изводът, слагайте коланите и отзад. Добре, че колата не го е смачкала при въртенето. Но пък коланите не са добре при челен удар. Добре, че са излетели в нивата, а не в дърво, стена, ТИР. По асфалта и тревата след него имаше следа от спирачки. Какво е станало, дали са били засечени (2 пъти ни изпревариха, бяха белгийска кола, явно гастербайтери) или не. Дали спирачката е довела до преобръщанията? Дали трябва да се натиска спирачка когато виждаш, че ще вървиш по нива? Дали щеше да се въртят ако не бяха натиснали спирачка? Мисля си, че не трябва да се натиска спирачка, и волана прав, но не знам. Много неща не знам, оказва се. Включително и дали хората да се вадят, или да стоят там от обърната кола...

Наближихме Стара Загора. Обади се тъста и каза, че "Тракия" е с ограничение на движението при Карнобат. Ядосах се: "Какво значи ограничение на движението, да влезе в api.bg да каже 1 към 1. Пак ще трябва всичко да върша и да вляза в интернет". Последва паркинг, отбих и влязох в api.bg. Пишеше, че АМ "Тракия" е затворена при Карнобат поради снегопочистване, обходен маршрут през Карнобат-Айтос. Помислих си: "Идиотско, щом на магистралата има много сняг, какво ли ще е по на север и под билата на Стара планина, защо ни карат на север. Да мина ли през Елхово и Средец".

Възникна и въпросът да се върнем ли, но имахме резервация за 31-ви в Бургас, приятели ни чакаха и не вярвах да е толкова зле.

Приближихме Ямболско и ясно виждах, че напред и небето е много тъмно. Затова и реших да не минавам през Елхово, натам излеждаше по-черно.

Към Карнобат като чели не беше зле. До Петолъчката си беше добре. После почна да се вижда сняг и навявания, но си карахме с 40. Между Венец и Карнобат имаше закъсал ТИР на едно от изкачванията в посока Венец. N-ти предупредителен знак.

Стигнахме Карнобат, някои се опитаха да перкат към магистралата, но аз не. Видях много идващи оттам и май те се връщаха, видели че е затворено. Пък и имахме по спешна работа, да ходим до тоалетна.

На първата бензиностанция нямаше автогаз, но аз имах за още 150 км., достатъчно до Бургас. Пред тоалетната опашка от 5-10 души. Заговорихме се. Другите пътуваха за Варна, казаха че "ще минем през Ришкия проход, той винаги се чисти". Казах им, че в api.bg пише че АМ "Хемус" е затворена при Неофит Рилски и че Рижкия проход е затворен за автомобили над 12 т. Отвън мина верижен транспортьор на Гражданска защита. N-ти предупредителен знак. Пак се замислих да спра в някой ресторант или хотел и да чакам.

Тръгнахме напред. Верижният транспортьор го настигнахме, зави наляво към Ришкия проход, една пряка преди главната отбивка, казах си: "Явно към Ришкия проход е зле, а напред е добре, смело напред". На следващата отбивка полиция забраняваше наляво към Ришкия проход. Продължихме дружно напред главно коли с А, но също и софийски, варненски, сливенски.

Имаше бензиностанция с газ, но си казах: "Няма да спираме, че ще ни изпреварят стотици коли и после?"

Скоростта на колоната падна до 10 км. в час, често се и спираше. Навявания та дрънка. Отсрещното платно (северното) се запълваше много бързо със сняг от навяването, но се движехме. Много бавно стигнахме до Айтос. Добре, добре, добре. Даже след Айтос дигнахме до 40 км. в час. Рядко имаше идиоти да изпреварват в лявата лента. Но и аз се направих на такъв и изпреварвах...

Няколко навявания от 0,4 м. ги минах с мръсна газ, казах на жена ми: "Само напред и нагоре с прав волан, никакъв страх". Нали съм със зимни гуми, с 4 по 4, и нали закъсвах два пъти в калта тази година, та съм си взел поуки...

В обобщение, слагайте коланите и когато видите черни облаци на хоризонта, по-добре спрете на някоя бензиностанция, кръчма, хотел, магазин, заредете се с газ, бензин, храна, вода и изчакайте да видите, кой път ще оцелее.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase