Приказките, и то фолколорните, са най-добрият начин децата да бъдат подготвени за трудностите в живота. Това каза в интервю специалистът по детска литература проф. Светлана Стойчева, пише БТА.

Според нея вълшебните приказки, макар и да изглежда на пръв поглед парадоксално, защото са изградени на основата на измислицата, могат да подготвят децата за реалните препятствия на XXI век.

Антрополози и психоаналитици (най-популярни у нас са Владимир Проп и Бруно Бетелхайм) са доказали способността на приказките да подкрепят (дори подтикват, подстрекават, ускоряват) психическото развитие на децата, като изнасят вътрешни проблеми - конфликти, страхове, каквито абсолютно всеки, включително и детето има, посочи проф. Стойчева.

Няма човешки проблем, който фолклорните приказки да не засягат, каза тя. Тяхната силна страна обаче се крие не само в изнасянето на тази проблематика, но и в предлагането на решения.

Уроците на вълшебната фолклорна приказка

Традиционната вълшебна приказка се характеризира с регулирана целенасочена структура, която позволява на детето да "влезе" в нея, да "премине" по пътя на централния приказен герой заедно с него и да "излезе", преодолявайки страховете и тревогите си, психически възмъжавайки ведно с него (за приказния герой това е ознаменувано с финалната царска сватба). Как се случва това?

"Обещанието" за добрия край е особено важно - то вдъхва смелост у детето да тръгне по нелекия път на приказния герой (какъвто в края на краищата е и животът).

 Особено важна част е приказното препятствие, което да бъде прието, а не да се заобикаля. е неговото приемане (а не заобикаляне). Тези, които се опитват да го заобиколят поради високомерие, подценяване, страх, приказката показва, че никога не могат да стигнат до своята цел (да си спомним, че бащата изпраща и тримата си сина да открият кой краде златната ябълка).

Начинът, по който работи страшната приказка

Най-важното, според проф. Стойчева, е, че при всички надвиснали ужасии във вид на вещици, страшни вълци, великани, змейове, приказният герой не просто оцелява, но и ги побеждава, а с това побеждава и ужаса, и ужасяването. "Това е най-окуражителната вест на приказката - че малкият герой Давид ще победи Голиат (добре познатата метафора от християнската митология).

Всъщност, колкото страшното в приказката е по-голямо, толкова катарзисът като отдъхване на душата ще бъде по-голям и очакван поради гарантирания щастлив финал, каза Стойчева. В този случай страшното по-скоро може да бъде чистилище на страховете, още повече, че то не е техен първоизточник, а по-скоро техен проявител (говорим за вътрешните страхове).

Според специалиста, е добре да се разграничава кога страшното в приказките може да стопи страха и кога може да ужаси. Да не забравяме, че приказките все пак, първоначално, не са създадени за деца. Освен това, за кое точно "ужасно" става дума.

Ако "ужасното" за възрастния, четящ приказка на детето си, е жестокото наказание на антагониста в приказките (особено в натурализирания му вид: разкъсване, изгаряне или, както е във "Вълкът и седемте козлета", натъпкване на корема на вълка с камъни), то за детето това ознаменува не просто победеното, но и изличеното зло.

"Детски" ли са детските приказки на Шарл Перо?

"Самият Шарл Перо не е написал тези приказки за деца. В предисловието към оригиналното издание (също появило се за първи път на български в началото на 90-те години на XX век) ясно е посочено предназначението на тези приказки - това са приказки за млади госпожици, за да бъдат предпазени от някои "неблагоразумия" в наивното си неведение, коментира проф. Светлана Стойчева.

Затова "Червената шапчица" в неговия вариант завършва с изяждането на момичето и без спасението му накрая. "Спасението", което авторът предлага, е да се вслушат "младите госпожички" в поуката от неговата история - важна класицистична добавка към приказките му.

Отклоненията от нормата на вълшебната фолклорна приказка са много повече от дадения пример. До голяма степен те са "поправени" (както е възстановен и щастливият финал на "Червената шапчица") в приказките на Братя Грим: всички сюжети на Перо са преразказани и от Братя Грим, но техните варианти са по-близки до фолклора, обясни проф. Стойчева.

Тя вметна, че от своя страна приказките на Братя Грим също съдържат неподходящи сюжети за деца с кървави сцени, като отново напомни първоначалната непредназначеност на фолклорните приказки за детска аудитория и нуждата от специален подбор.

Може би най-страшната приказка на Шарл Перо е "Синята брада". "Неслучайно "Синята брада"е сюжет, към който огромно любопитство изпитва литературата и поражда доста интерпретации (достатъчно е да припомня "Синята брада" на Кърт Вонегът"). Това красноречиво доказва, че това "не е приказка за деца", коментира специалистът по детска литература.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase