Отец Йоан е предстоятел на храмовете "Света Троица" и "Свети Мина" в столичния район Слатина. Той е свещеник трето поколение по линия на баща си. Преди 9 септември 1945 г. дядо му е полкови свещеник, след това е лежал в Белене, за 5 години е лишен от граждански права. Именно от дядо си помни и заръката: "Синко, не ставай никога търговец на молитви!". По повод най-светлите празници Dnes.bg разговаря с отец Йоан за вярата на българина, за духовното безгрижие, за насилието в Европа.

Отец Йоан, около Великден всички говорят за Бог, църква, чудеса, Благодатен огън. Но вярва ли българинът?

Съвременният българин не е убеден християнин. Едва ли нашите предци са били такива. А много велики духовници са излезли от българския род – просияли са, почитат се от целия православен свят и не само от него. Например - Свети Йоан Рилски, Свети Теодосий Търновски, Свети Паисий Хилендарски, Патриарх Евтимий. Школата на исихастите въвежда умната молитва – безмълвието. Но как да го обясним това на съвременния човек. Той ще си каже: Тези не са в ред! Винаги в моменти на духовен упадък на обществото има разтърсване на установените норми. Големият Йордан Радичков казва, че сме страдали повече телесно, отколкото духовно. 

Кой е най-големият грях на нашия съвременник ?

Бездушието. Съвременните проблеми са много и са плод на него. Ние ставаме все по-нечувствителни, нямаме духовни сетива за тези около нас, дори за самите нас. И безверието, но то е следствие на първото. Твърде много се грижим за телата си, които са земни хижи, а душата, която е безсмъртната частица от Бога, сме я занемарили докрай. Изходът от това нещо е вярата. Църквата повече от 2000 години препоръчва своите чудотворни лекарства за душите на вярващите, но те не се ползват. Мигът на смъртта идва изведнъж и никой не знае кога е неговият час - това е физическата смърт. Духовната смърт обаче е по-дълга. Всеки е податлив на грях, у човека има нещо хищническо, което трябва да се култивира.

Проф. Тотю Коев казваше, че Православието не означава автоматичен билет за Рая. Билетът за Рая се придобива с добри дела и добро отношение към околните. Как ще обичаме Бога, когото не сме видели, ако не обичаме себеподобните, неговото творение. Обичаме Твореца, но не обичаме творенията му. Това важи не само за човеците, но и за цялата планета.

Казахте лековете на църквата, кои са те?

Лековете на църквата срещу бездушието са молитвата, постът, словото. Постът е духовно-нравствено упражнение, в което се калява волята. Телесно може да постим, но ако няма духовна промяна, стойност няма. Другият момент е сеенето на словото. Тук голяма роля имаме и ние, свещениците. Покойният руски патриарх Алексий Втори беше казал, че крайно време е православните духовници да станат мисионери в собствените си страни. Днес има свещеници в България, които са мисионери, малко са, но ги има. А и Христос е казал: "Дръж се мое малко стадо". Молитвата също е много важна, тя е духовно упражнение, както правим фитнес за телата си, така трябва да правим и фитнес за душите си.

Дали човек ще се обърне към Бога, зависи от него самия. Вярата е дълбоко в сърцето - нито можем да я измерим, нито да я определим. Виждаме я по делата, Христос каза по делата ще ги познаете. Другото е куха стомна, която дрънчи.

Църквата може да се намеси в съвременните проблеми, стига обществото да я допусне. Но управляващите като че ли не са наясно каква роля играе тя в обществото - църквата е обединител и е духовната нишка с предците ни.

Кои са болките, с които идват миряните?

Динамично е обществото, много са проблемите на времето ни. Много хора идват с просби за здраве. Идват и такива, които искат благословение за колите си, например. Хубаво е, че в църквата идват млади хора, майки, които представят децата си пред Господа. Добродетелите трябва да се култивират още в малките. Все повече деца са с проблеми от ранна възраст, а това е следствие на разрухата в домовете.

Ние, родителите, сме в голям дълг към тях. За съжаление след промените има няколко поколения, които са доста изтървани, но нещата не са непоправими. Личат си деца, които са посещавали неделно училище, поведението им в живота и църквата е различно.

Сред младите има тенденция да не се венчават. Бракът е обезсмислен с подписването на правен договор, а Бог благослови брака в Кана Галилейска. Това е нещо съществено, защото християнското семейство е една малка домашна църква, там се култивират ценностите, които до голяма степен липсват на младите хора, а след това и на децата им.

Насилието в Европа, кои са причините и къде е ролята на църквата?

Материализмът, бездушието, неверието – това са причините за случващото се в Европа. Ние като че ли не сме подготвени за това, което става. Присъствах на беседа с протойерей Александър Новопашин, от 20 години той е предстоятел на храм "Свети Александър Невски" в Новосибирск и духовен надзорник на целия район. Освен служението си, се занимава с кинорежисура. Правил е филми за сектите в Русия, Европа. По думите му проблемът в Европа не е ислямът, а движения на псевдоислямска основа, радикализирали се мюсюлмани. Причината да се допусне този терор е духовното безгрижие на европейците. В Холандия, например, някои катедрали са превърнати във фитнес зали, други имат обществени функции. Това не е редно, храмът е място за духовен фитнес, не за физически.

Другият проблем е непознаване на проблемите на хората, които идват на континента. Техният начин на мислене е абсолютно различен от европейския – особено на хората от Африка, пък дори и на мюсюлманите. Те имат други морални ценности.

В Русия също имат много сериозни проблеми. Но факт е, че руската църква има възможности. Те имат кораб "Свети Андрей Първозвани“ - с църква, болница, лазарет, който пътува по река Об, и кръщава хиляди хора. Имат влак, композиция от 12 вагона – храм, офталмология, хирургия, екип от духовници, лекари. БПЦ също помага, но е ограничена във възможностите си. Ето в нашия храм "Света Троица" искаме да направим енорийски център, преди имахме кухня за социално слаби.

След 2000-та година непрекъснато се появяват теории и дати за края на света. Различни изследователи приемат, че надигащото се насилие, войните са белег за последните дни. Какво казва църквата?

Никой не знае кога ще е свършекът на света. За това се говори в последната книга на Новия завет - "Апокалипсиса" или "Откровението на Йоан". Но нищо конкретно няма, терор и инквизиция е имало в Европа и през Средновековието. Колко видни личности са изгорели на клада. Религиозният фанатизъм не е полезен. Това не е християнството!

Словото казва, че за Бог една година е като 1000 и 1000 години е като една. Бог е над времето. Времето е величина, която ние, човеците, си я налагаме, за да се ориентираме. 

Какво е пожеланието Ви към миряните и нашите читатели за Великден? 

Да преживеят празника духовно. Много често на тези светли празници българинът повече се чуди какъв козунак ще си направи, какви яйца ще боядиса. Те имат своя символ и място в празника. Но болшинството от българите вече не са православно вярващи, станаха традиционалисти – гледат повече на външната страна, но често липсва съдържание.

Нека хората да се веселят и духовно да съпреживеят празника. Това е добро пред Бога, защото човешкият живот без празници е като море без острови. Но не мислете какво ще ядете и ще пиете. По-добре се погрижете за душите си. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase