Финт по френски: Как Париж засенчи МИ6 в пускането на сестрите?

Освобождаването на медицинските ни сестри е подготвено от МИ6
4 авг 2017 20:26, Боряна Павлова
23
Финт по френски: Как Париж засенчи МИ6 в пускането на сестрите?
Снимка: архив Reuters

В нощта на 23 срещу 24 юли 2007 г. вратите на резиденцията на британския посланик в Триполи се отварят, за да пропуснат един от най-изненадващите гости, които тази стара сграда на крайбрежната улица “Шат" в либийската столица помни. Нервен, с леки тикове на лявото око, д-р Здравко Георгиев пристъпва прага, за да остане на британска територия докъм 2:30 ч сутринта.

След излизането му от затвора това е първата нощ, която докторът ще прекара извън територията на българското посолство и скромната стая на последния етаж, която се е превърнала в негов дом. Вече трета година той е на свобода, но отказва да напусне Либия без съпругата си Кристияна Вълчева. Тя и останалите четири български медицински сестри заедно с палестинеца Ашраф ал Хаджудж са в затвора "Джудейда" в Триполи, където очакват неясната си съдба, след като са били два пъти осъдени на смърт за умишлено заразяване на повече от 400 деца от Бенгази с вируса на СПИН.

Часове по-късно всички ще се видят на летището в Триполи и ще бъдат качени на френски държавен самолет, за да се завърнат в България. Момент, за който са мечтали и сънували, споменавали са в молитвите си безброй пъти от онзи фатален ден през февруари 1999 г., когато бяха арестувани.

Прибирайки се в родината, българските медици бяха по-скоро пестеливи на благодарности, освен към жената, която ги отведе онази нощ от Триполи – тогавашната съпруга на президента на Франция Никола Саркози - Сесилия.

Но зад френския хепиенд се крие дълга британска следа, защото черновата на целия план за преговорите по разрешаването на драмата с медиците всъщност е написана от специалните служби на кралица Елизабет Втора, пише "168 часа".

На 11 септември 2001 г. в лоби бара на един малък хотел в Брюксел българският външен министър Соломон Паси подава ръка на гладко обръснат светъл мъж. Сър Марк Алън – шеф на "Глобални операции" в британското външно разузнаване МИ6, е пристигнал с влак от Лондон заради проблема, който българите имат в Либия. Ако от двете страна на Ламанша има някой, който може да се оправи с либийците, това е той - човекът, успял да откаже Кадафи от програмата му за оръжия за масово поразяване. През следващите години той ще направлява със съвети правителството, президента и специалните служби на България.

Денят на срещата на британския разузнавач и българския министър ще остане в историята. Но по съвсем друга причина. Докато обсъждат важни детайли по казуса в Либия, погледите и на двамата се заковават върху екрана на телевизора, където вървят кадрите със самолети, забиващи се в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк. В следващите минути телефоните и на двамата зазвъняват истерично.

Въпреки това срещата за Либия продължава. След това двамата ще се срещат още няколко пъти. Ще вечерят в Панорамата на Японския хотел в София, а в Лондон, край Темза Марк Алън дори ще заведе Паси в кабинета на директора на МИ6 - Ричард Диърлав. Шефът на "Глобални операции" ще продължи да пътува до София като гост и на следващото българско правителство, на президента Георги Първанов и директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров.

Мистър Кей, както дискретно го наричаха хората, които знаеха какво прави този човек в Либия, обикновено не даваше вид на много активен и въодушевен от каузата на медиците. Избягваше да демонстрира съпричастност както повечето чужди наблюдатели в залата на съда и ако въобще минеше край решетките, зад които българите седяха, само им кимваше с британска сдържана учтивост.

Един слънчев ден същият този мистър Кей се обади на човека, с когото контактуваше от българска страна, и двамата се видяха в едно кафене в Триполи. Представителят на британското разузнаване носеше със себе си лист с недълъг текст. Това беше черновата на плана за споразумение с либийците, който години по-късно щеше да послужи за основа на т.нар. Четиристранен формат за преговори и фактически щеше да доведе до освобождаването на българите. Още тогава в този първи и най-ранен вариант бе включена точка за създаване на общ фонд, в който България трябваше да участва с парите от либийския дълг.

"Смятаме, че това така или иначе са несъбираеми вземания, освен това са пари, които навремето комунистическият режим в София е изкарал, продавайки оръжие на режима на Кадафи, и е напълно обосновано да се откажете от тях", обясни в онзи ден с усмивка мистър Кей.

Така бяха положени основите на бъдещото българо-британско сътрудничество по казуса с медиците. Затова и не беше никак случайно, че България в един момент се оказа съвносител, наред с Великобритания, на резолюция за Либия в ООН. На 12 септември 2003 г. Съветът за сигурност на ООН, от който по това време България бе част, свали санкциите срещу Либия.

През 2004 г. сър Марк Алън е на поредната си визита в България. Среща се с президента Първанов в закрит обект в Банкя, стопанисван от българската разузнавателната служба. Преди да напусне МИ6, за да стане консултант на "Бритиш петролиум" за Близкия изток, британският разузнавач ще е създал предпоставките за контакта на ген. Кирчо Киров с шефовете на либийските тайни служби Муса Куса и Абдала Сануси. А вероятно ще се окаже и човекът, повлиял върху решението на българския държавен глава да отиде в Либия и лично да разговаря с Кадафи.

Поканата за Първанов идва една нощ на 22 март 2005 г., докато ген. Киров е в Либия по покана на Сануси – вездесъщият ръководител на либийската държавна сигурност и баджанак на полк. Кадафи. Британското разузнаване има ярка роля в цялата история, но далеч не е единствената специална агенция, която е въвлечена в сагата. Над 20 различни разузнавателни служби по света участваха с различна помощ по случая с медиците, признава по-късно ген. Киров. Всяка от тези централи има своя принос към каузата. От посолството в Триполи, където е резидентурата на българското разузнаване, София няма реален поглед върху обстановката и настроенията в специфичния район на Бенгази. Затова се погрижва египетското разузнаване под ръководството на ген. Омар Сюлейман. Египтяните помагат с информация и анализи за ситуацията в източната част на Либия, която те познават най-добре. Алжирците пък изпращат на българските си колеги интерпретация на шериатското право и прилагането му, особено в частта за кръвнината. Марк Алън препоръчва една доверена адвокатска кантора в Аман, която прави анализ на силните и слабите страни в мотивите на либийския съд.

Изненадващо дори Мосад се включва в играта.

"Израелските колеги ни посочиха и създадоха условия за контакт с лица, които имат информационни възможности и лостове за влияние и създаване на благоприятна психологическа нагласа за решаването на казуса", признава след края на драмата ген. Киров.

Самият той разбира, че всичко ще приключи през лятото на 2007 г. след един среднощен разговор със Сейф ал Ислам Кадафи в края на февруари във Виена. Тогава синът на Кадафи казва още, че работи за разделянето на случая "Меграхи" от този на медиците.

Обвиненият за атентата над Локърби либийски гражданин Абделбасет ал Меграхи дълго време е спряган като евентуална разменна монета. Първият сондаж от Либия идва от фондация "Кадафи", чийто директор Салех Абдусалам се интересува дискретно дали българският външен министър Соломон Паси не може да постави въпроса пред британците. Връщане на Меграхи в Либия срещу освобождаване на българските сестри. Сделката изглежда проста. Въпросът е поставен, но отговорът на британския външен министър е категоричен: Забравете за това!

Либийците обаче не се отказват и темата продължава да е актуална почти до окончателното решаване на българския казус. Факт е, че в крайна сметка Кадафи успя да изпълни обещанието си и да върне в Либия Меграхи.

Още в края на февруари 2005 г. на една конфиденциална среща в Кайро шефът на фондация "Кадафи" излага визията на Либия за решаване на случая с медиците, включително и сумата, която ще е необходима за окончателното приключване на случая.

Едно от важните послания е, че сметката на фонда “Бенгази” ще бъде анонимна и либийската държава също ще се включи активно в усилията за набирането на средствата за заразените деца. Това е ключов момент, защото по-късно ще се окаже, че цялото международно участие, включително мистериозната поява на Катар в схемата е само параван и либийската държава ще плати сама обезщетенията на децата в Бенгази. Няколко месеца след срещата в Кайро всички детайли по споразумението ще станат част от преговорен процес, станал известен като Четиристранния формат.

Първата подобна среща е на 7 ноември 2005 г. в Лондон зад една огромна четириъгълна маса във Форин офис в Лондон. Зад всяка от страните на масата седят представителите на съответната страна във формата - Либия, България, Европейският съюз и САЩ. Срещата е конфиденциална и до края на преговорите всички сбирки и участващите в тях лица са пазени в тайна.

Британците играят ролята на домакини, а ключовата фигура по време на тази първа среща е посланик Антъни Лейдън, който е изкарал успешен мандат в Триполи. Американците пращат Джонатан Шварц, човекът, преговарял с либийците по случая "Локърби". Естествено,той не е изненадан да види на срещата в Лондон двама стари познайници от онова време. Абделати Обейди - зам. външен министър, и Мохамед Зуей, който по това време е посланик на джамахирията в Лондон, вече са достатъчно калени в подобни битки. Те са сред най-обиграните преговарящи, които Кадафи има подръка. Към техния отбор е включен и директорът на фондация "Кадафи" Салех Абдусалам - човекът, който знае всички детайли от началото на българския казус. Той води със себе си и юрист от Върховната касационна прокуратура в Триполи.

Българската делегация е най-малобройна - зам. външният министър Феим Чаушев и Петко Дойков – шеф на дирекция "Близък изток и Африка" в МВнР. Втората среща на преговарящите е в британското посолство във Виена на 23 ноември 2005 г. Там към българския екип вече се присъединява и главният прокурор Борис Велчев. Преди това той е имал вече една дискретна мисия в Либия и е навътре в детайлите.

Преговарящите се събират още два пъти под домакинството на британския посланик в Триполи, веднъж в София и накрая в Брюксел, където фондация "Кадафи" води и представители на семействата от Бенгази.

След втората среща в либийската столица към преговарящите са се присъединили вече и французите, и германците. Това е моментът, в който в Елисейския дворец в Париж си дават сметка, че нещата са почти готови и започват да дебнат подходящия момент за тяхната акция.

Никой от партньорите обаче не предполага каква изненада готви президентът Саркози.


23
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
17
0
 
0
 
! Отговори
Ала_Бала преди 1 година
.. техни работници. Тази две страни не го подкрепяха да се премахне ембаргото, защото печелеха от неговото заобикаляне. Либия е плащала скъпо за много стоки внасяни въпреки ембаргото. Нещата се промениха, когато Иван Костов назначи нов посланик, но беше вече късно, съдебната машина се беше задвижила. До колкото си спомням, някой подсъдими либийци участвали в онези тъмни сделки изчезнаха ( там така става ). Никой либиец не вярваше, че това е диверсия извършена от българките.
16
0
 
2
 
! Отговори
Ала_Бала преди 1 година
и тогавашния посланик в Триполи - Кръстьо Илов не е обърнал никакво внимание на случая, даже е заявил доста срамни неща за тези нещастни жени. Агентите ни висяха около пристанището и брояха корабите, ядяха големи кебапчета от 3 меса в българския клуб и пиеха марково уиски внесено по дипломатически път. Пълно безхаберие. Да не говорим за непознаването на обстановката от хубавото Наде и опитите да се въздейства на Кадафи чрез Египет и Тунис. По това време Кадафи беше скаран стях и дане изгони ..
15
0
 
1
 
! Отговори
Ала_Бала преди 1 година
По същество зад ареста на нашите мед. сестри се крие една корупция при вноса за биопродикти ( лекарства ) през Египет, произведени от западни фирми от кръв купена на безценица от Субсахарска Африка. Участват медицински отговорни лица от Бенгази. Продуктите са заразени, защото контрола е занижен и кръвта е от райони с голяма болестност от ХИВ. Заразата се разпространява, властта търси външен враг и намери беззащитните бългаски мед. сестри - тогава бяхме скарани с Русия, не бяхме и в НАТО и ..
14
0
 
3
 
! Отговори
Тео преди 1 година
Няма вечни приятели,има вечни интереси.Та така и с българските медици.Заради тези хора,които са били предупредени какво се готви,сме платили всички ние скъпо и прескъпо.Операцията,която се афишира като успех е реално един голям провал за България.Два милиарда долара и то на стойността им от 89-а година плюс затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй заради хора,които са били предупредени. Тези оживяха.Не бих казал същото за нескопосаната операция на Борисов в Ирак с двамата тираджии.
13
0
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
По онова време, един журналист попита Иван Костов за неговото мнение за присъдата над сестрите, а той високомерно отговори „Ами ако са виновни?“ Дали този запис се пази, интересен би бил на фона на статията.
12
0
 
0
 
! Отговори
ази преди 1 година
Важен е крайния резултат
11
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Аз виждам как сме прекарани със задърженията на Либия към България......
задърженията = да се чете "задълженията"
10
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Аз виждам как сме прекарани със задърженията на Либия за България,а тези медицински лица са едни нещастници,попаданали в грешното време на грешното място.
Сега разбирам защо някои хора в България не са държали на тези медицински и други лица,не заради тях самите,а заради загубите на България от подобна сделка.
9
3
 
7
 
! Отговори
Шаран-БГ преди 1 година
Френците са същите хитреци-тарикати, каквито са си останали след ерата на Наполеон. Голям народ, голяма държава, голямо самочувствие без особено покритие. По милостта на САЩ стават страна-съпобедителка над Третия Райх след края на ВСВ. На практика от 1936 година до 1945 -та френските политици тотално се омаскаряват !. Очите им измива друг голям умник - Шарл де Гол. Не се учудвам, ако Саркози е "обрал каймака"!?
8
0
 
3
 
! Отговори
Абе Василев преди 1 година
Мноо ги разбираш нещата бе компетентен я вземи напиши 1 книга най- добре или най- добре ходи си лягай и недей зна много много
7
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Атомна централа за Кадафи срещу освобождаването на българските медици. Конфиденциални документи показват, че това е сделката сключена през 2007 между Франция и полковник Кадафи. Шаркози целуваше Кадафи .

А тия просто бяха набедени от ЦРУ за да настроят населението и света срещу некотролируемият Кадафи .Не беше вече пионка на янките и си го убиха!
6
0
 
18
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Ако всичко това е вярно,има достатъчно материал за многосериен филм.Американците биха го направили веднага,акйо се касаеше за техни хора.До тук историята е много интересна,но защо нищо не знаем за тайните ходове на Саркози?Самото освобождаване на сестрите е обвито в мистерия и всички се чудим как така изведнъж тази фина жена Сесилия успя да изкара сестрите и да ги качи на самолета.Тук ни се губят подробностите,а не е лошо да ги знаем.
5
0
 
10
 
! Отговори
Изненадващо дори Мос преди 1 година
Мосад службата за която се носят най-много легенди ! Бог знае може и да са истини !!!
4
9
 
9
 
! Отговори
ФИНТ -ПО БЪЛГАРСКИ преди 1 година
.....или как Гоце ...КАРАШЕ СЕСТРИТЕ ДА СИ ПРИЗНАЯТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ , КОЕТО НЕ СА ИЗВЪРШИЛИ!!!

НАЛИ Е ПАК ФИНТ,бе......??!
3
10
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Либия си получи заслуженото.
2
1
 
20
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
ако не беше саргози още да си висят в либия.
1
3
 
37
 
! Отговори
2 МЛРД ДОЛАРА преди 1 година
доставки за ЛИБИЯ от НРБ били комунистически пари. Да сме се откажели от тях. Как не се посвениха сините крадци след ПРЕВРАТА да си сложат в джобовете тези КОМУНИСТЧЕСКИ ПАРИ и като ПЪПКАТА с 2 имота на РИВИЕРАТА, а гламавия хахо , сложен за Президент само с 1 на Халхидики. ПАСИто мина от ТРАБАНТ на С класа и е първа АМЕРКАНСКА ПОДЛОГА тук