Бойко Борисов пак е №1, напоследък Радев и Нинова губят доверие

ГЕРБ има доверието на 25.1% от избирателите, пред БСП (19.3%)
129
Бойко Борисов пак е №1, напоследък Радев и Нинова губят доверие
Снимка: Олег Попов, Dnes.bg

Половин година след предсрочните избори за 44- то Народно събрание съотношението на силите между основните парламентарни партии остава без съществени промени, сочат данните от проучване на "Алфа рисърч".

През септември ГЕРБ се радва на доверието на 25.1% от избирателите, което е електорална преднина от 6% пред БСП (19.3%).

Така че при нови избори днес, двете партии биха разполагали с приблизително настоящия си брой депутати, пресмятат анализаторите.

Премиерът Бойко Борисов запазва 32% одобрение, но в сравнение с юни нараства и делът на критиците му - от 35% на 39%.

Въпреки активното настъпателното поведение на червената шефка Корнелия Нинова по редица въпроси, БСП не съумява да уплътни опозиционната си роля, което коства 3% от личния рейтинг на лидера й (от 27% до 24%), както и лек ръст в негативните оценки, посочват социолозите.

Доверието в Обединените патриоти също спада в сравнение с юни  - от 7.2% на 5.9%.

Военният министър Красимир Каракачанов обаче запазва високия си партиен рейтинг от 29% одобрение. Вицепремиерът Валери Симеонов повишава с 1% привържениците си до 14 на сто, но генерира и сериозен ръст на неодобрението.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров остава на 5% одобрение и с едни от най-високите нива на неодобрение.

През септември правителството запазва положителните си оценки почти без промяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен ръст в дела на неговите противници: от 33% до 38%. Твърдо зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ (49%).

Доста по-различна е картината сред избирателите на коалиционния партньор "Обединени патриоти" – едва 13% от тях изказват одобрение за работата на кабинета, срещу 41% неодобрение.

Половината от министрите, предимно ангажирани с оценявани като успешни ресори, имат положителен индекс за дейността си. Във второ поредно проучване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев. Той се ползва с доверието на 19,4% от анкетираните.

Следван е от военния министър Красимир Каракачанов - 16,1%, спортния Красен Кралев – 13,3%.

След тях с по-ниски, но преобладаващо положителни оценки са министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова 13,2%, финансовият Владислав Горанов – 9,8%, външният Екатерина Захариева – 9%, министърът на туризма Николина Ангелкова – 9%.

Тройката в дъното на таблицата попълват министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе съпътствана от скандали със силен обществен отзвук: екоминистъра Нено Димов – 1,6%, икономическия Емил Караниколов – 1,8%, правосъдния Цецка Цачева 3,8%.

"Липсата на адекватни политики в най-критично оценяваните ресори от дейността на кабинета е потенциален риск за неговата стабилност, но към момента този риск отстъпва на заден план пред притесненията от ескалацията на напрежението в света", коментират от  "Алфа рисърч".

В съотношение 38% към 62% анкетираните възприемат ситуацията в България като спокойна и стабилна, докато във външно-политически план тревогите са много по-високи – 20%:79%.

Като резултат, въпреки критиките, цялостното желание за нормализиране на ситуацията у нас доминира над  стремежа към засилване на политическата конфронтация и заради това  61% от българите искат настоящото правителство да изкара пълния си четиригодишен мандат, вместо да се стигне до нови избори.

Оценката за дейността на институциите потвърждава констатациите от предишни проучвания: преобладаващо доверие към президента и доминиращо недоверие към законодателната и съдебна власти.

Президентът Румен Радев продължава да се ползва с одобрението на мнозинството от българските граждани (54% срещу 13% неодобрение). След месеци на постепенен ръст обаче, мониторингът на обществените нагласи регистрира първи негативни индикации: от юни до септември положителните оценки за дейността му спадат от 57% на 54%, като следващите месеци ще покажат какъв ще бъде развоя в персоналния му рейтинг.

Подкрепата си за президента започват да оттеглят предимно десни избиратели, дали му кредит на доверие при встъпването в длъжност.

Първите действия на парламента за есенния политически сезон задълбочават критиката към неговата работа.

Положителните оценки за 44-то НС спадат от 15% до 12%, а отрицателните нарастват от 39% до 44%. Малко по-високо е доверието към неговия председател Димитър Главчев - 17% положителни срещу 33% отрицателни оценки.

Установеният преди месеци положителен тренд в оценката за работата на полицията също спира развитието си.

Въпреки, че остава с по-висок кредит на доверие от съда и прокуратурата, одобрението за работата й спада от 26% на 22%, срещу 38% отрицателни оценки.

Както и в предишни месеци, дейността на правосъдната система е съпътствана с най-висока обществена критика. Тя преобладава както за работата на съда (10% положителни срещу 58% отрицателни оценки), така и за тази на обвинението в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров (9% положителни срещу 49% отрицателни оценки).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


129
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари