Всеки пети българин - на село, копае, гледа животни

Най-малко земеделци има в Люксембург и Великобритания
23
Всеки пети българин - на село, копае, гледа животни
Снимка: Булфото, архив

Почти всеки пети работещ българин или около 20 процента от активните българи на възраст 15-64 г., е бил зает с някакъв вид дейност в селското стопанство. Това показват данни на Евростат за дела на земеделските производители и фермери в ЕС спрямо общата заетост в Евросъюза през миналата година.

По този показател страната ни се нарежда на втора позиция след Румъния, където над 26 процента от работещите са били заети със селско стопанство, при среден показател за ЕС около 5 на сто.

Най-малко с фермерство и земеделски труд се занимават жителите на Великобритания и Люксембург - около 1 процент от общата заетост на населението.

По данни на НСИ общият брой на работната сила у нас през миналата година е варирал около 3,3 милиона души, което статистически показва, че близо 600 хиляди българи по някакъв начин са били ангажирани с фермерство или друг вид земеделска работа.

От тези близо 600 хиляди души, работещи някакъв вид селскостопанска дейност - около 35 процента са били на възраст 15-39 г., около 60 процента са били на възраст 40-64 г. и едва 5 процента са били над 65 години, показват данните на Евростат.

Според същия анализ - 43 процента от работещите селскостопанска работа у нас са били с начално или основно образование, 50 процента - със средно образование и едва 7 процента - с висше образование.

Според анализа на Евростат - около 43 процента от заетите у нас в селското стопанство са работили на пълна трудова заетост някакъв вид самостоятелна дейност, други 34 процента са работили в семейни фирми, а останалите 23 процента са били наемани на непълно работно време.

Около 20 млн. души са работили в селското стопанство в ЕС-28 през 2016 г., което представлява около 4,4 процента от общата трудова заетост в Евросъюза.

Повече от три четвърти - 73 на сто от селскостопанската работна сила в ЕС е била съсредоточена в седем страни: Румъния, Полша, Италия, Франция, Испания, България и Германия.

Най-висока трудова заетост в селското стопанство е регистрирана в Румъния - 26 на сто, България - близо 20 на сто, Гърция и Полша - по 11 на сто.

Най-ниски дялове заетост в селското стопанство - под 2 процента - са регистрирани в Германия /1,4 на сто/, Швеция /1,3 на сто/, Белгия /1,2 на сто/, Великобритания - 1 процент и Люксембург - 0.8 процента.

Най-висок процент млади хора под 40-годишна възраст в селскостопанската работна сила са регистрирани в Люксембург - 50 процента и Дания - 45 процента.

Най-висок процент хора на възраст 65 години и повече са били селскостопански работници в шест държави-членки, като най-висок дял е регистриран в Португалия - 42 процента и Ирландия - 22 процента.

Около 40 процента от хората, работещи в селското стопанство в ЕС са били с ниско образование. Поне средно образование са имали около 50 на сто от работещите селскостопанска работа в ЕС. Само 10 на сто от работещите в селското стопанство жители на ЕС са имали висше образование, отчита европейската статистика.

Според анализа на Евростат е много трудно да се намери инструмент, който да предоставя добра информация за доходите на земеделските стопани. Според EU-SILC през 2016 г. средният еквивалентен нетен доход в ЕС-28 е бил около 15 000 евро на човек за селските райони /при 17 000 евро за градските райони/.

За страната ни този показател е бил 2 500 евро или близо шест пъти по-малък. Най-нисък е този среден нетен показател в Румъния - 1 676 евро или около 9 пъти по-нисък от средноевропейския.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


23
Още по темата: селофермериземеделие
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
19
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Това че всеки 5ти е ходил като малък да помага на баба и дядо в двора на село да берат доматите, веднага го правите на стъкмистика, че всеки 5ти се занимава със земеделие.
18
1
 
4
 
! Отговори
маке преди 6 години
я не ядем нищо дека лично не съм го застрелял и заклал тия треволяци не ми ги фалете
17
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Преди време прочетох в интернет материал за производител на марули в Ню Йорк. Имаше и клипче. На една вертикална стена без почва, без естествена светлина. Всичко на основата на химически разтвор. В затворено малко пространство. Произвежда стотици килограма годишно и ги продава на ресторантите.
16
0
 
9
 
! Отговори
Питър преди 6 години
До Анонимен 16Точно така е! Това е добрата новина. Завръщане към природата и истинския живот. Стига с тези пластмасови измислени екзистенции
15
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Статистиката има и друга страна. Показва европейците колко са се отдалечили от естественото, от природата. Както домати, както кокошки, така и хора могат да се отглеждат интензивно и селектирано. Има документални филми за опита на Хитлер в това направление. Специални домове за разплод в Швеция.
14
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
"Земеделец" номер 12 не е земеделец.
13
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Пак изкривена статистика, тук пишат само за официално работещите в сектора. А всички останали, и аз в това число, които имат работа, но доходите не стигат и си отглеждат в къщи зеленчуци и три-четири плодови дръвчета къде се нареждат?
12
2
 
14
 
! Отговори
Земеделец преди 6 години
До Анонимен 3С други думи мизерия и борба за оцеляване иначе сме в ЕС.Ами не!Заплатите ни са добри, но си работим малко земя за да си добиваме храната и да си знаем, че в нея няма оцветители, подобрители, набухватели, консерванти, стабилизатори и т.н.И кокошки гледаме.Ревльовците около нас хем получават по-малки заплати(800-1000лв), хем ги мързи и дават по 150 -200лв за цигари, кафета, купуват си консерви и зимнина, а ние си ги правим.
11
2
 
16
 
! Отговори
Земеделец преди 6 години
Ако не те мързи и в червата с два декара можеш да си осигуриш картофи, домати, краставици, чушки, фасул(зелен и сух), тиквички, грах,тикви, царевица и лук за цялата година.Общия труд на едно 4 членно семейство за годината не надхвърля 100 часа.По 25 часа на човек годишно се падат, което е нищо.Говоря за копане и зариване на ръка иначе и толкова няма да се съберат ако се ползва механизация.У дома така правим и картофа хартисва вупреки, че гледаме и прасе с него.
10
2
 
23
 
! Отговори
РБК37 преди 6 години
У наше село от 1000 жители ,навярно 10 човека работят земя,гледат животни ...останалото мързи и чакат на соц помощи и програми за мързеливци .
9
5
 
9
 
! Отговори
марко преди 6 години
Бибитко и той сади картофи и маже филии с мас , затова талията му прилича на македонска мома
8
2
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
По публикацията работи: Камелия ЦветановаА целия екип ни убеждава, че всичко е по градовете и да се натъпчем в Софето!!Сега истината, че градовете оцеляват чрез селата.Камелия Цветанова не знам КОЙ ще търсиш да оцеляваш. Плевела с Деси еБанова, очаваме Никол да обяви, че е Борисова. Каква мешавица настана от лъжи, които се оплетохте.
7
2
 
19
 
! Отговори
Бенито преди 6 години
По лошо ще става.По хубаво няма да е.Продължават с тегленето на заеми.Кой ще ги връща????
6
1
 
23
 
! Отговори
Pesho преди 6 години
За съжаление живота на село не е опция заради ***.
5
13
 
17
 
! Отговори
Помньо до № 4 преди 6 години
Мнооого сЪ извинявам ама при "светлия социализъм" с подобна "дейност" наречена "самозадоволяване" беше заета поне 70 % от работната ръка, иначе казано без тая "работа" соцЪ щеше да се разпадне още 1960 година - поради глад и мизерия на населението, не че 50 % от него не ходеха с галошите, мантите, каскетите и не мизеруваха...ама нейсе...Които е живял тогава-помни, които не е не му пожелавам...
4
1
 
18
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Другите 5 са роми и крадат от първите 5.
3
5
 
25
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
С други думи мизерия и борба за оцеляване иначе сме в ЕС.
2
2
 
26
 
! Отговори
Бивш IT преди 6 години
Аз послушах вожда слънце и се преквалифицирах - паса овце и садя картофи!
1
1
 
38
 
! Отговори
Ставри преди 6 години
Добре се вижда , че %- та на заетост в селското стоп. е най- голям там , където доходите са най- ниски. Хората,за да оцелеят са принудени да водят борба със земята, което не е лошо , ако е за разнообразие на труда , а не от недоимък.Най- бедните страни с най- голям физически труд.