Срещаме ви с един от столетниците на България. Миналата седмица дядо Георги от пловдивското село Бенковски навърши 105 години. Как изглежда животът през погледа на човек, преживял цели две войни?
Дни след рождения си ден дядо Георги ни посреща с усмивка. Въпреки преклонната си възраст, той е запазил в себе си желанието за живот. Прекарал празника с най-любимите си хора, разказва той пред Bulgaria ON AIR.
През годините е работил какво ли не. Дълго време е бил овчар. В казармата станал готвач. Но най-емблематични са спомените му от фронта.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
В кондиция е дядката! По телевизията го показаха! И е много далеч от така нареченото ,,здравословно хранене''! Сланината зимъс направо я смила като си помага със зелева чорба! Ако я караше на ябълки и овес само, не до 105, ами до 55 няма да изкара!
Този негов живот е наказание само незнам кой го е наказал дали Бог или Сатаната! Живота е докато си млад след това започват мъките. След като навършите 60 години започват болежките и ходенето по мъките на докторите. Вместо да ви лекуват болежките докторетата и фармацефтиката ви доунищожават. Всички лекарства са предназначени не за лекуване а за мъчене и пълнене на гушките на аптекарите и фармацевтите. Покажете ми едно лекарство което да ви е излекувало? Те не лекуват те ви правят зависими от тях
БЕЗ ДА ЗАСЯГАМ дядо Георги /да е жив и здрав/, но се опитвам да си представя живота на 105 години. Връстниците ти, тези с които си живял, вече ги няма. Децата ти, ако са живи, са в преклонна възраст и не могат да ти помагат. Имаш внуци, които са големи, имат семейства и живеят някъде. Техните деца израстват с компютри и смарфони и хич не им е грижа за теб.Животът на 105 е обречен на самота.
Не си много прав,защото умните и богати хора развиват дейностите си в градът,но живеят в къщи извън него.В моят Пловдив всички тузари живеят в пловдивските села до него.А що се отнася до динамичната среда, да прав сте,толкова е динамична, че ми идва да грабна пушката.
Може и да е така,но затова пък хората в градовете трудно ще докарват и 70 г.Особенно след като се пенсионира,какво ще прави в панелката? Бездействието ще го убие за 2-3 години най-много.И ако животът не е строене на къща и ядене,хората в градовете какво правят? Овъртяли са се със всякъкви заеми и кредити-жилища, покъщина,коли,телефони и пр.тоест вече не са свободни хора.А като ти останат 100 лв за месец, какви културни мероприятия ще посещаваме?
Така,както е тръгнало,да не преживее още една...някои държави всячески се чудят как да започнат нова световна война,за да забогатеят още повече тия 1%,които притежават световното богатство
ПОВЕЧЕТО СТОЛЕТНИЦИ са живяли като овчари и пастири- далеч от ежедневното напрежение на големите градове. Чиста природа и натурална храна- това дава селото. В големия град това го няма, но защо ли всички искат да дойдат да живеят в София? Изглежда човешкия живот не е само ядене и строене на къща. На човек са му нужни ежедневни срещи и общуване с други хора, нужна му е динамика и събития около него, нужна му е градската среда, където има културни и други развлечения.
Браво на дядото,но средната продължителност на мъжете в България е 71 години(според националния статистически институт) ,а пенсионирането става вече на 65г., след няколко години ще е 67г. Тоест цял живот плащаме за няколко гоинки пенсия нещо не излизат сметките къде потъват тези пари .