Две момчета. Голи до кръста, с надписи по телата им. "Levski hooligan", ACAB (абревиатура на All Cops Are Bastards, в превод "всички ченгета са копелета"), SW 1999 (Sofia West - "София Запад", най-крайната фракция фенове на Левски).

Всеки нормален човек ще се съгласи, че тази снимка е тъжна, но нека не бъдем крайни.

Било трагично за Левски, това ли е бъдещето, как животът на тези деца бил начертан - бомбички, наркотици и арести.

Първо, Левски може да се похвали с над милион фенове. От всички социални слоеве. Разбира се, една снимка на професор по трибуните няма да предизвика интерес. А и никой няма да седне да прави заключения от сорта "Трагедия, професорите ли са публиката на Левски?". А бъдете сигурни, такива има дори и в ултрас трибуната - сектор Б. Както има банкери, както има безработни, както има и наркомани.

Да се върнем на децата. Те не са виновни. На първо място са виновни родителите им, но няма как да влезем в тяхната глава и да ги съдим. Всъщност, ние обичаме да съдим и да сочим с пръст. По една снимка.

А дали се замисляме, че в цялата тази случка вина имаме и ние? Като общество. Въобще при нас може ли да се говори за общество? С какво точно сме показали през годините демокрация, че искаме да се борим за по-добър живот, коя национална кауза ни е обединила в нещо? С какво сме по-различни от стадото, в което се превърнахме през комунизма? Дори сме стигнали до момента, когато някой ни каже "Добър ден" да го мислим за луд. Всеки се е затворил в собствената си черупка и раздава морални присъди. Най-вече в социалните мрежи, защото там всички искаме да изглеждаме интелигентни, родени със сребърни лъжички и расли с кралски маниери. Не сме...

Гледайки пречупения кръст съм убеден, че това е възгледът на бащата. Но никой не си задава въпроса защо има хора, които проповядват ценности, които нямат нищо общо с хуманизма. Колкото и да не искаме да си го признаваме - живеем в години, в които от определени държави, обединения, съюзи та до обикновени шарлатани, които се титуловат лайфкоучове, се надпреварват да ни обясняват как да живеем. Превърнали сме се в консуматори, при това от тези, най-низките. Някои продават тела и души за един телефон, но иначе и те сочат с пръст и се правят на моралисти.

Когато започнем да мислим, да изискваме и да даваме - подобни кадри ще изчезнат. Или почти. Основният стълб за растежа ни като народ и държава е образованието. Върху което всеки се упражнява през последните десетилетия. Наскоро разговарях с един зам.-директор на едно от големите столични училища. Неговата констатация беше стряскаща - с всяка следваща година випуските свалят нивото, а една от основните причини са родителите. Голяма част от тях дори не се интересуват какво става в училището. Ходят на родителски срещи само да се скарат с някой преподавател, че е повишил тон на отрочето му. А то расте със съзнанието на ненаказуемост, безотговорност и в среда, която те дърпа към блатото.

Нека не генерализираме от две деца какво е бъдещето на Левски. Защото вчера на стадиона имаше още хиляди деца, но и те не са интересни за публиката. Защото няма нищо скандално.

Не са и бъдещето на България. Защото то не зависи от тях. Зависи от всички нас. Тази снимка не е по-страшна от такава, в която наш родител рови по кофите. И тях ги има, нали сте ги виждали? Тази снимка не е по-страшна от мутра, заобиколена от тунинговани момичета, на които им е останало само едно тяло. Тяло за продан. Тази снимка не е по-страшна от полицай, който брои тайничко подкупа, който им даваме всекидневно по пътищата. Не е по-страшна и от кмет, който си брои подкупа. 

Страшното е, че единственото, което правим е да сочим с пръст, който сме го омазнили от купата с пуканки. Страшното е, че тези деца и бащите им ги обединява единствено футболен клуб. Страшното е, че това не е филм...

Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) ще извърши проверка на случая с децата на футболната среща Левски – Славия за Купата на България. Освен това ще бъдат сигнализирани и останалите институции – Български футболен съюз и полицията. ДАЗД ще провери как са допуснати тези момчета в този вид на пистата по време на футболен мач и дали са придружавани от родители.

В публичното пространство и в социалните мрежи се разпространява кадър с две момчета на видима възраст под 10 години, голи до кръста, които стоят на пистата на стадион "Васил Левски". Надписите по телата им гласят "Levski hooligan", ACAB (абревиатура на All Cops Are Bastards - всички ченгета са гадняри), SW 1999 (Sofia West - на най-влиятелната фракция в агитката на "Левски" - "София Запад"). Моментът на снимката улавя едното момче с победоносно вдигнати ръце, а другото, изглежда, прави нацистки поздрав.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase