Шофьорът на ученически микробус, който спаси 13 деца, но почина зад волана, е разказвал забавни вицове точно преди да се качи на возилото. Румен Архипов бил с шефа си Иван Иванов пред двете училища, от които трябвало да вземат децата във фаталния ден.

"Чакахме децата да излязат. Бяхме се подпрели на оградата и Румен ми разказваше виц - спомня си Иванов. - Планувахме дори да направим голям банкет за Коледа, защото имахме тежка година. Натоварихме двете бусчета с децата. Аз потеглих и още не се бяхме прибрали, когато отговорничката за курсовете ми звънна и ми каза, че мой бус е катастрофирал в Слокощица. Осъзнах веднага, че Румен е на тази линия и отвърнах, че това е пълна глупост. Не е възможно. Извиних се предварително, но казах, че вероятно някоя руса шофьорка го е ударила.", разказва Иванов пред "168 часа".

Без да се замисля, Иван тръгва към мястото на ицидента заедно с детето си. Изобщо не подозира, че ще стане свидетел на шокираща гледка. "Ако знаех на какво ще се натъкна, нямаше да взема детето с мен - разказва шефът на Румен. - Когато отидох, видях един бял автобус, препречил пътя и си казах: това не е моят, объркали са се.

Впоследствие видях превозното средство на Румен на тротоара. Имаше 2 патрулни, 4 коли на ДАИ, на криминална полиция и 2 линейки. Гледам автобусът здрав, обаче няма шофьор и деца. Тогава разбрах, че Румен е в линейката и се борят за живота му. Изживях страшен шок. Свлякох се на земята. Все едно някой ми откъсна краката. Хората ми дадоха лекарства и ме поляха с вода, продължава разказа си.

На 15 октомври след края на първа смяна учениците се качват в микробуса на "чичо Румен", както наричали шофьора, за да ги откара по домовете им в Слокощица - на около 5 км от града.

13-те деца, които карал, са на възраст от 9 до 14 г. Три от тях учат в началното училище "Св. Кл. Охридски", останалите са от Природо-математическата гимназия в Кюстендил. И двете са в една сграда.

Малко преди селото пътят прави остър завой, а от едната страна е скат. Точно в този момент водачът усеща, че му прилошава. Успява да премине опасния участък и със сетни сили, докато бусът навлиза в селото, дръпнал ръчната спирачка. С двата си крака той натиснал и педала на спирачката.

Първоначалният оглед на буса показал, че Архипов е успял и да изключи двигателя. Отклонява автомобила към здрава бетонна ограда на къща, пред която има и кофа за боклук. Следва удар в оградата, омекотен преди това от варела.

Аутопсията на 54-годишния шофьор показала, че е получил инфаркт заради хронични увреждания на сърцето.

Заради геройството си Румен Архипов ще бъде награден посмъртно. Кметът на Кюстендил Петър Паунов предложил мъжът да бъде обявен за почетен гражданин на града.

Румен Архипов е известен в Кюстендил като човек, който обичал децата и с желание се грижел за тях, въпреки че това не влизало в задълженията му.

Когато валяло, той не ги оставял на спирката, а всяко карал до дома му. "Една вечер отново имаше курс до Слокощица - спомня си Иван Иванов. - Едно от децата беше на разведени родители, но нито дядото, нито майката го чакаше и нямаше кой да го прибере.

Тогава Румен взе детето у дома си, докато някой го потърси."Малчуганите обожавали "чичо Румен", както го наричали, защото той винаги се шегувал с тях.

"Малките го обичаха, защото той им създаваше приятна атмосфера - споделя учителката Вяра Клинчарска. - Шегуваше се с тях и ги приемаше много топло. Сутрин ставаше по-рано и затопляше автобусчето, за да не им е студено."

С децата бил повече от грижовен и всичко го наричаха "чичо Румен", затова на лентата на венеца от децата и ръководството на училището написахме "Поклон, чичо Румен - нашият герой."

Близките на Румен Архипов все още не могат да проумеят как той е получил инфаркт, при положение че е водел здравословен начин на живот "Алкохол изобщо не употребяваше, също и цигари.

Когато тръгнехме на почивка, вземахме един от автобусите и пътувахме всички заедно, а той ни возеше. Ако на някой колега жената е омесила баница или питка, всички сме при тях. Нямаше шефове и подчинени. Например не бяхме ходили в Трън. Събрахме се всички семейства, организирахме се и си прекарахме прекрасно. Бяхме на река Ерма на ждрелото. Уцелихме събора на киселото мляко. Румката го бяхме сложили отговорник на скарата. Той винаги разказваше вицове, разказват колегите му.

54-годишният шофьор обожавал цветята, а задният му двор бил пълен с гардении. "Беше си направил беседка и водопадче - споделя Иванов. - И навсякъде растения. Беше мераклия за тези неща. Страшен веселяк." Един веселяк с голямо сърце, който дори в последния си миг не допусна никой да пострада.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase