Лирой Торнхил е един от хората, които са проследили от първо лице възходът на бас музиката. Още от дете звуците го пленяват. Като петгодишен слуша касетките на баща си. Когато е на 10 в живота му се появява пънка. На 11 вече танцува брейк. На 15 смело е застанал зад пулта и смесва всичко – от hip-hop до groove и funk.

Бас музиката става огромна част от живота на Торнхил, който често прекарва вечерите си в рейв клубове. Точно по време на едно такова парти той, заедно с Кийт Флинт и Максим, среща Лиъм Хаулет и става част от легендарната група The Prodigy.

Заедно с момчетата той обикаля света, свири на клавири и танцува пред милиони. На този проект посвещава цели десет години от живота си, след което напуска бандата, за да започне солова кариера като продуцент и DJ.

Вече 18 години Торнхил кара хората по цял свят да танцуват. А на 22 март ще раздвижи и българската публика в "Терминал 1“. А ето какво сподели той за музикалните си проекти Лирой пред Dnes.bg.

Само за една година успя да създадеш две изключително успешни EP-та (Wait For Me/ Breaking Out и The Calling / Vibrations). Разкажи малко повече за тях?

Много съм щастлив от последните си проекти. Сякаш музиката ми и аз вече сме в унисон. Знам точно какво искам да правя и какво искам да постигна.

Вече дори не си мисля за звукозаписни компании и сделки. Просто създавам музика, която след това пускам на хората и ги карам да се чувстват добре и мога да кажа, че това е най-страхотното нещо, от The Prodigy насам, което ми се е случвало.

Момчетата от Get Hype наистина харесаха това, което чуха и ми предложиха да издават музиката ми. И изведнъж - имах звукозаписен договор!  А сега подготвяме и трето EP и се чувствам наистина страхотно, защото няма нищо по-хубаво от това, да създаваш музика и хората да могат да я чуят.

Wait For Me всъщност е първият проект на Get Hype, който не е в стила Drum&Bass. Как се случи това?

Момчетата от Get Hype имат изключително богата култура що се отнася до електронна музика. Но обичат Drum&Bass и лейбълът им издава само така музика, да.

Не е тайна обаче, че дълго време искаха да пуснат нещо различно. Когато чуха музиката ми я харесаха много. Случи се на едно Drum&Bass парти в Русия, на което бяха дошли. Аз имам няколко трака в този жанр, а руснаците пък обичат The Prodigy и често ме канят.

Беше плашещо, защото изведнъж реших да пуска музика с по-бавно темпо от това на drum&bass-а и от тонколоните започна да звучи Wait For Me.  Половината хора в залата просто се заковаха на едно място и се втренчиха в мен, сякаш си казваха "Какво по дяволите си мисли този човек? Това не е drum&bass“. Другата половина обаче крещеше с пълно гърло текста. Плашещо е да си човекът, който има силата да промени атмосферата.

Ник от Get Hype се качи до мен на пулта и ме попита: "Какво е това?“ и аз му отговорих, че е мое. Няколко дни по-късно получих обаждането – искаха трака, както и бъдещите ми проекти, да са част от техния лейбъл.

Пътуваш изключително много. Остава ли ти достатъчно време за работа в студиото?

Някога бях в рок група, с която прекарвах по цели дни в студиото. Но нищо не се получи. Това ме научи, че когато работя, трябва да съм сигурен, че прекарвам времето си продуктивно, а не го прахосвам.

Понякога се чувстваш, че музата те облива и си готов да създаваш тонове музика. Понякога просто нямаш настроение за това, но си наясно, че трябва да свършиш нещо. За това се захващаш с малко техническа работа – като миксиране, добавяне на ефекти. Понякога дори можеш да научаваш нови неща, да се учиш от това, което са направили другите.

Така че... мога да кажа, че прекарвам прекалено много време в студиото. Но е зима, което значи, че така или иначе нямам друга работа.

На музикалната сцена си от повече от 30 години. Какво те научи цялото това време?

Ако имаш достатъчно късмет все още да работиш в музикалния бизнес след всичкото това време – продължавай напред. Това научих през всичките тези години. Трябва винаги да си старателен, защото така или иначе винаги ще продължаваш да се учиш. Това все пак е музика. Тя еволюира.

Ако си бил на сцената толкова дълго, колкото мен, знаеш какво кара хората да танцуват и какво не. Научаваш се какво иска публиката – дали желае онази нова песен, или класическите парти-стартери.

Също така времето ме научи, че за да обърнат хората внимание на новата ми, една идея по-странна музика, преди това трябва да пусна нещо, което всички са чували и обичат.

Започнал си кариерата си като танцьор. Намираш ли това за предимство сега, когато си DJ? Помага ли ти да разбереш енергията на публиката по-добре?

Музиката, която създавам, има една–единствена цел – да те накара да танцуваш. За да си добър DJ трябва първо да си бил част от публиката. Това, че започнах кариерата си като танцьор много ми помага сега, защото искам да накарам хората да се чувстват така, както аз искам да се чувствам, когато съм на парти.

Например, новите изпълнители често създават странна музика. Използват странни ефекти. И когато някой ми пусне нещо такова, аз съм откровен. Казвам му "Да, звучи добре. Но не знам как да танцувам на подобна музика в клуба“. За това трябва да мислиш първо, за хората на дансинга.

Познавам и много хора, които прекарват часове в правенето на технични тракове. Такива, които са шедьоври, но публиката не би разбрала. Те ме питат: "Какво мислиш за тези барабани тук“, а аз им отговарям: "Чудесни са, но повярвай ми, хилядите хора в залата няма да ги чуят или оценят. Те просто искат да танцуват.“

Тежи ли ти определението "бившият член на The Prodigy”. По-скоро предимство или недостатък е, че си бил част от славното минало на групата? 

Това е едно от най-страхотните неща в живота ми, гордея се с това, че бях част от групата. Ние променихме света, нали знаете. Никога не съм имал проблем с това, че хората ме свързват с The Prodigy.

Но всеки път, когато има събитие някъде, хората искат да го рекламират с лейбъла им. И ги разбирам  - това продава повече, идват повече хора.

Понякога феновете се объркват – някои мислят, че идва самата група, други, че ще пускам само техни песни и това е доста досадно. За това съм създал граници – докато името ми е по-голямо от това на The Prodigy на плаката -  всичко е наред. Ако някой посмее да пренебрегне това – веднага се отказвам. А и живеем в свят, в който винаги можеш да провериш в Google кой е дадения изпълнител и с кого е свързан.

Срещате ли се все още с момчетата?

Разбира се, всеки път когато имаме възможност. Последно се видяхме, когато дойдоха до Берлин  за да промотират новия си албум no tourists. Дори в момента работя по няколко ремикса на песни от него. Понякога ми пращат части от траковете си, различни версии, които да мога да пускам на партитата си. Така че сега съм много щастлив, че ми изпратиха доста тяхна музика, с която да си "поиграя". Надявам се до края на месеца да пусна нещо, но мисля, че ми трябва още малко време.

Не за първи път идваш в България. Какво е впечатлението ти от страната?

Бил съм в България няколко пъти. И всеки път, когато дойда си прекарвам страхотно. Дори успях да създам приятелства тук. Атмосферата тук е странна... не странна всъщност, по-скоро – различна.  Когато вървя по улиците, мога да чуя българска народна музика, която след това преминава в невероятна електронна музика. Не съм виждал много места по света, където да се случва нещо подобно.

А какво ще чуем от теб на 22-ри март?

Очаквайте много интересен микс от нова музика, много олд скуул и неща, които никой не би имал смелостта да пуска! Ще бъде страхотно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase