Да си сляп не е присъда! Вдъхновяващите Ралица, Анита и Ники

Ако прогледнеш с душата си, невидимото става истинско
Обновена: 18 мар 2019 11:19 | 18 мар 2019 10:50, Камелия Цветанова
5

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Недоволство, протести, палатков лагер. Така хората с увреждания показаха, че ги има.

Само че докато едни разчитат на помощта на държавата, малка група хора с увреждания взимат нещата в ръцете си и разчитат на изцяло на себе си. Те не чакат социални помощи, интеграционни добавки, а работят, така както всеки българин в трудоспособна възраст.

Това са Ралица, Анита, Николай. И тримата са незрящи. 

Хората с увреждане като тяхното са десетки хиляди в България. Процентът на безработни сред тези в трудово активна възраст гони 90%. За да се промени тази статистика преди години Евгени Митев създава фондация "Синергия".

Идеята за нея взима назаем от Германия. Той вижда първо това, което те умеят, а не това, което им липсва – зрението.

Анита и Ралица работят в администрацията на Фондацията. Наети са след интервю за работа. Обичайна практика в страната ни. И двете са висококвалифицирани. Ралица има две бакалавърски степени и една магистърска. Анита е завършила една бакалавърска и две магистърски. Говорят английски, използват компютър точно толкова добре, колкото и зрящите. Имат специален софтуер за говоряща програма, с чиято помощ правят всичко онова, което зрящите с очите си. 

Според Евгени Митев между зрящите и незрящите в България има пропаст и се опитва да постави устойчив мост, който да свързва двата й края.

Такъв е проектът "HI-Touch" - студио за масажи, което работи само с незрящ персонал.

Там се срещнахме с Николай Николов. Той е загубил зрението си при ицидент. Когато това се е случило е бил на 44 години. Признава, че му е било много трудно.

"Година и половина живях само в една стая, не смеех да изляза", спомня си Николай.

Въпреки всичко намира сили да се пребори и преди година е  завършил курс за масажисти за хора с нарушено зрение.

От целия курс обаче само той е намерил работа.

"Никой не смята, че ще се справиш с работата си, като чуят че си незрящ и си мислят, че не можеш да работиш, а специално за масажите не е нужно кой знае колко зрение", споделя той.

И все пак дори и работодателите да не гледат с добро око на хората с увреждания и да не им дават шанс за реализация, според него обществото вече доста се е променили и повечето хора са позитивно настроени към незрящите.

"Клиентите знаят, че сме незрящи, те идват специално при нас и заради това, понякога дори предлагат да помогнат, да подадат маслото или чаршафа", каза Николай.

И докато той прави масажите, Ралица и Анита поемат цялата организация на работния процес.

Двете имат една съдба. Зрението им е буквално изгорено от голяма доза кислород в кувьоза още първите дни след раждането им. Те обаче виждат с душите си.

"За мен не е важно как изглеждаш. Представата ми за теб е в душата ми. Глас, енергия", казва Ралица.

Ходила е на 30 интервюта преди да си намери тази работа във фондацията.

Анита си спомня, че поне 15 пъти е отговаряла на обяви за различни позиции.

"Хората казват - супер, много готино, завършила си три образования, само дето как точно ще работиш за нас, как ще се справиш с дейностите, а аз им обяснявам, че мога да работя с компютър и съм квалифицирана, просто трябва да се опита, да се даде шанс, но това не се прави", споделя тя.

И въпреки трите си висши образования досега не са попадали на работодател, който да ги наеме.

Освен Евгени Митев, който знае, че те са отговори, дисциплинирани, трудоспособни и пълноценни членове на обществото, както всички зрящи.

Не им е било лесно и да завършат университета.

"Трудно беше с намирането на учебна литература, трябваше да си я сканираме сами и да я четем с говорещата програма, трудно се стига и до университета, няма и релефно обозначаване на залите, трябваше да броим вратите, за да знаем къде ни е лекцията", разказва Ралица.

Тя, както и Николай, нямат куче водач. Притесненията им са, че едва ли биха се справили с грижите около него. Разчитат единствено на белия бастун.

За разлика от тях Анита винаги е придружена от Лъки – нейните очи на четири лапи. Чакала е половин година, за да го получи.

Оказва се, че това дори е кратък срок. Понякога незрящият може да чака и година и половина.

"Зависи от това дали ще се намери куче подходящо на психологическия портрет на човека, размери и т.н.
Аз и кучето ми изглеждаме добре един до друг, трябва да се напаснем, това са моите очи, а вече почти няма нужда да казвам какво искам от Лъки, той ми чете мислите", казва Анита.

Въпреки че много разчита на своето куче водач, то не е прието добре навсякъде.

По закон кучетата като Лъки са служебни и трябва да имат достъп до всички места.  Уви – само на хартия. 

"В такситата не ме пускат, имала съм проблем в ресторант, в някои учреждения са ме връщали, има проблем в хотелите, защото в момента, в който тръгвам да си резервирам, се започват дълги обяснения, че то е водач, а от хотела ми казват - ние имаме правила за  домашни любимци,ограничение до еди колко си килограма, пак обяснявам, че това е служебно куче, че е издържало 2- годишно обучение, че е много възпитано и пак често ми казват, че няма как да си наема стая, придружена от куче", споделя тя.

Освен с организационна работа, другият проект на тези чудесни момичета е една незабравима тактилна разходка. Тя ни поставя в техните обувки, макар и за 40 минути. А предизвикателството е наистина голямо.

Турът SightFeeling, градската разходка, която се провежда със завързани очи и без участието на зрението, се организара  всеки четвъртък от 18:30 часа и събота по обед от 13:00 часа. Сборният пункт е  Музеят за история на София - бившата Централна баня.

Всеки, който иска да опознае градската среда като вътрешно състояние, да преживеят емпатия с местата, през които всекидневно преминават, често забързано, разсеяно и апатично, може да се запише за тура.

Ралица и Анита ще го разходят със завързани очи, ще му покажат забележителностите на София от една нова гледна точка.

Такса няма, ако някой иска може да направи дарение на фондацията.

А "Синергия" на 90% разчита на собствена стопанска дейности. Само по изключение работи по проекти с външно финансиране.

"Това, което се създава като впечатление в обществото е, че  НПО е нещо мръсно, но искам да го опровергая. НПО не означава организация с неясно финансиране, създадено за неясно какви цели ", коментира Евгени Митев.

Според него организациите с нестопанска цел трябва да разчитат на стопанска дейност и да търсят реализация на хората, върху които са фокусирани.

"Ние сме добри в няколко неща – едното са масажите, защото хората със зрителни увреждания могат да работят тази професия. Опитваме се да намерим това, в което незрящите са по-добри от зрящите, при масажите специално, когато е добре подготвен масажният терапевт, той е изключително фокусиран в това, което работи с ръцете си. В нашето студио всички  са професионалисти, те са с квалификация. Освен това те са с по-чувствителни ръце и имат това предимство пред зрящите", обяснява той.

Митев допълни, че скоро студиото ще предлага и масаж на място в офиса.

Надява се скоро да разшири и другият проект - тактилният тур SightFeeling.

"Това е група, която се движи в индианска нишка и се преминава през знакови места за София. Ако човек за малко изгуби възможността да вижда, изостря другите си сетива, в случая е важно и доверието, защото сме в група, синхронизираме се, учим се как да внимаваме, как звучи гласът на човека до нас, колко е важно да изразяваме на глас действия, които извършваме", обяснява той.

Желанието му е освен пешеходните разходки, фондацията да организира скоро и екскурзии с колело тандем.

"Незрящият екскурзовод да е на задната седалка, да е полезен с познанията си, а на предната да човекът, който иска да се разходи", обясни той.

Според него е много важно обществото да вижда незрящите на такива важни точки като централната "Сердика", където на ден преминават хиляди.

"Искаме да покажем, че хората със зрителни уреждания не са нещастни, не са ужасни, не са страшни, те са пълноценни", обобщава Митев.

Той е убеден, че трябва да има много, но малки организации за хората с увреждания, които работят заедно с или дори да са управлявани от хора със зрителни увреждания, отколкото такъв като Съюзът на слепите.

"Той е една отживелица, генерира само скандали и разчита на държавни субсидии а не развиват предприемчивост", мотивира се Евгени Митев. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


5
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
5
0
 
2
 
! Отговори
Надя преди 5 години
Прекрасен материал!Страхотно се заинтересувах от този тур SightFeeling, непременно ще идем с приятели тази събота в 1 ч. следобяд! Поздравления за идеята!
4
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Иначе сме големите бабаити.Много разбираме от всичко.Не искаме истанбулски коневнции, не искаме гейове...за нас няма домашно насилие...всички сме мачовци...присмиваме се на либерална Европа...Но...като погледнеш държавата...хората-инвалиди, деца с увреждания...най-онеправданата група в държавата е отритната, живее мизерно, без условия, без облекчения...А, уважаеми мачовци...и големите (псевдо)патриоти...по това си личи каква е една държава.
3
0
 
8
 
! Отговори
АЗ76 преди 5 години
До бгхората да,но не и човеците.човеци като тебе и мене,ше направят така,че човека с потребности да нема проблеми.от човек произхожда и думата човещина.
2
20
 
1
 
! Отговори
Гепр преди 5 години
До бгКак ще се качв3а с пумиар в автобуса където си воза детоето бе?
1
0
 
25
 
! Отговори
бг преди 5 години
Хорта са зли. Ставал съм свидетел как в автобус правят скандал на незрящ човек, че е влезнал с обучено, обезпаразитено и кротко куче водач. В същото време много пъти съм ставал свидетел, как в заведения за обществено хранене и магазини за хранителни стоки влизат здрави хора с незнайно какви песове и никой не реагира.