Как се е охранявала българската граница преди 1989 година?

Когато Фогтлендер се опита да избяга през НРБ
20 апр 2019 12:36, Елка Василева
248
Как се е охранявала българската граница преди 1989 година?
Снимка: Дойче веле

На това място е преминавала границата на НРБ. Днес старите заграждения са обрасли и изоставени, но едно време по тия места се разиграват драматични сцени на бягства. Повечето завършват трагично.

Старото шосе се вие през Странджа планина: по него едно време се е пътувало от Бургас през Малко Търново за Истанбул. До 1994 година това е бил основният главен път в Югоизточна България, водещ към Турция. Днес почти никой вече не пътува оттук освен жителите на селата покрай стария път, пише Дойче веле.

"На две хиляди километра от ГДР човек едва ли може да се опасява от нещо сериозно.  Ще се облека като западняк, ще изляза на шосето от Бургас за Истанбул и все някой турчин ще ме качи в колата си" – казвал си източногерманецът Хендрик Фогтлендер. Но се е случило съвсем друго...

Фогтлендер, всъщност, не живеел никак зле в бившата ГДР. Електротехникът по професия използвал всяка възможност да пътува: посещавал бил Полша, Унгария, Русия, България. Искал да види също и Куба, даже подал молба до ръководството на местната организация на Комунистическия младежки Съюз FDJ, но му отказвали с аргумента, че не е участвал редовно в организираните от Съюза следобедни дискусии.

"А отидех ли на тях, директорът започваше да разказва колко било хубаво на летището в Амстердам. Защото той имаше право да пътува дотам, а ние - не. Системата беше просто абсурдна. А ако бях го попитал защо той може да пътува, а ние не, веднага щеше да ме изхвърли, затова и не питах", спомня си Хендрик.

Бягство през България

В началото на 1988 година негов приятел го попитал дали иска да тръгне с него за България. Но крайната спирка на това пътуване нямало да е България - идеята била да избягат на Запад през българо-турската граница.

Дълги плажни ивици, вкусна храна и много слънце – особено „Златни пясъци" и „Слънчев бряг" по онова време са истински магнит за туристи от бившите социалистически страни. Броят на туристите от ГДР расте от година на година - от около 20 хиляди през 1980 на 30 хиляди през 1988-ма. Хендрик Фогтлендер също е един от тях. От летището в Бургас той и неговият приятел заминават за курорта „Слънчев бряг", където се радват на топлото циганското лято, играят тенис, запознават се и с едно семейство от Хамбург и често ходят на разходки. Така безгрижно минават първите 10 дни от почивката им - до 3 октомври 1988 ...

До падането на Берлинската стена ще измине още една година, а до Обединението на Германия – почти две. Но по онова време никой не смее дори да си мечтае за подобно нещо. Двамата източногерманци следват уговорения план. На 3 октомври те стават рано сутринта в 6:30, на рецепцията на хотела казват, че отиват на разходка в планината и тръгват почти без багаж - само с по едно шише вода. Носят със себе си обаче златните си бижута - верижки и часовници.

"Тръгнахме по шосето за Истанбул, което винаги съм виждал и насън. Представяхме си широк четирилентов път, по който пътуват безброй коли с турски граждани. Но се оказа, че надлъж и шир няма никакъв турчин", спомня си Хендрик. След 1 час подминали една табела, на която пишело "Истанбул 350 километра", а след още два часа се качили в празен автобус, който пътувал в тяхната посока. На шофьора казали, че са от Хамбург и искат да стигнат до Истанбул. Така изминали двайсетина километра, когато автобусът завил и ги оставил на 13 километра от турската граница край село Българе. Там обаче бягството приключило. Граничният патрул ги задържал и с чували на главите откарал двамата бегълци в Малко Търново.

Българската граница уж не била строго охранявана…

През 60-те и 70-те години на миналия век в ГДР упорите се носела мълвата, че българската граница е лесна за преодоляване. И много източногерманци тръгват за България, представяйки се за туристи. Мнозина от тях вярвали, че колкото пó на юг отиват, толкова по-големи са пробойните в Желязната завеса. Но само малка част от бегълците успява да избяга.  За повечето от тях авантюрата приключва с арест и затвор или дори със смърт. Защото в действителност българската граница е била строго охранявана.

От 1989 насам старите гранични заграждения вече не функционират, а в края на 1990-те години почти всички бяха окончателно демонтирани. Само в някои трудно достъпни горски участъци има остатъци от тях, които днес са напълно обрасли с растителност. Високите телени заграждения на самата граница едно време са били оборудвани с "тиха аларма“, която подава сигнал до най-близката застава, щом някой докосне оградата.

От двете страни на електросигнализационната система е имало широка ивица разорана земя, по която граничните патрули лесно са можели да проследят следите на бегълци. Дори и онези, които по някакъв начин успявали да преминат оградата, все още не са били в безопасност, тъй като са се намирали на цели 2 километра от самата граница. Знае се също и това, че охраняваната гранична зона се е простирала много навътре – до 15 километра от самата граница. В тази зона е било разрешено използването на огнестрелно оръжие срещу нарушителите.

Една страница от историята, която малцина искат да прочетат

След падането на комунистическия режим тази страница от най-новата българска история си остава недостатъчно изследвана и осветлена – главно поради липсата на политическа воля. Дори в учебниците по история има само откъслечна и оскъдна информация за времето от 1944 до 1989 година.

А какво се случва с източногерманеца  Хендрик Фогтлендер след задържането му? След разпит в Малко Търново той първо е изпратен в бургаския затвор, а после е прехвърлен в софийския, където остава два месеца – в тясна килия с други двама затворници, без канализация и с нередовен достъп до чиста питейна вода. По-късно е върнат в ГДР, където попада в следствения затвор на ЩАЗИ Берлин-Хоеншьонхаузен. След множество седмици, прекарани там, отново е прехвърлен в друг затвор. Малко преди падането на Берлинската стена Хендрик е откупен от ФРГ като политически затворник и получава правото да напусне ГДР.

Българският граничар, задържал Хендрик на 3 октомври 1988 година, днес е пенсионер и живее в Малко Търново По-големият от двамата му синове също е граничар и днес охранява новата външна граница на ЕС.
 


248
Още по темата: ГДРграница на НРБ
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
228
0
 
3
 
! Отговори
Едикойси преди 1 месец
Бил съм там!Така се пази граница!А Тръмп,как пази границата с Мексико?
227
6
 
6
 
! Отговори
Зозо преди 1 месец
Мръсни комуняги!!!
226
7
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
За мен един американец, добре поставен мъж, създал федерална хуманитарна програма, каза, чe съм Walking Encyclopedia Britannica.
—————-

Каква полза от това, след като си с...... морал.
225
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Всяка година по няколко пъти пишат за това. Колко сме били праволинейни. Сега бате играе и се врътка и им говори едно и други прави и са доволни. Точно като Северен поток. Уж са за Украйна, а си го правят. Уж Ердоган бил диктатор, а строят заводи на Фолксваген, уж Орбан бил лош, а в дебрецен строят завод за милиарди за коли. Немците обичат играчите и парите
224
3
 
7
 
! Отговори
Тодор Живков преди 1 месец
За застрелян турист давах домашен отпуск, плюс нашивки.
223
3
 
7
 
! Отговори
Читател преди 1 месец
До анонимния:
През 1972 в селото се извършва т.н. възродитилен процес.Събират се армия,милиция и доброволци.Стрелят,убиват,раняват,разселват хора.Отиват до Батак и им викат:ние сме ги хванали,идете да им отмъстите за баташкото клане.А знаеш ли какво им са отговорили възрастните батачани???????
Идете ги питайте да не кажете че си измислям.Но това е друга тема.
И между другото:имаме приятели от Батак които спят спокойно в нас и ние в тях.Не ги намесвай в този спор.
222
7
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До Читател 220
Значи си от Барутин? Селото на Ахмед-ага Барутинлията. Дето клаха в Батак? Смее ли някой от вашите да замръкне в Батак? Ставате за вардяни на границата, никой жив няма да оставите.
221
11
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Това което са написали комунистите за себе си, не мойм го надмина и след 1000 години.
Той и Жан взе властта с една "Бяла книга". И после щеше да умори народа от глад.
220
5
 
7
 
! Отговори
тайната врата преди 1 месец
България имаше безвизов режим с Австрия. Отиваш на екскурзия "защото се увличаш от класическа музика". После отиваш другаде преди да са те върнали. Най-близо ГФР.
Проблема беше че не можеше да носиш пари.
219
5
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
В съвременния руски думата "болгарка" означава още малък ъглошлайф. Така са харесали нашите "Елтос", че веднага им лепнали име.
"Болгарский перец" наричат всички видове едри сладки чушки, ако ще де са внесени от Чили, Египет или Турция.
Ние внасяме зеленчуци от къде ли не, даже от...Полша! Боко взема заеми, слугинажът твърди, че нямаме нужда от ток, защото нямаме производство.Какви оранжерии имаше из златна Тракия!
Имахме "океански риболов" и нямаше белтъчен глад.Скумрията струваше 70 ст., сафри
218
1
 
8
 
! Отговори
Читател преди 1 месец
До анонимен 214
Живея на границата с Гърция.Ние сме последното село на границата.Повечето ни земи на родът ни са по границата.Селото е Барутин,земите ни са от пирамида 196 до 214.Всеки ден съм чакал на шибания портал за си свърша работата(обслужвани от застави 12 и 13 от гоцеделчевския отряд).Служил съм в смоланския участък 9 месеца в щаба и 3 месеца на 1 застава-с.Кожари.Знам какво е гр.район,полоса,ивица,кльон(25 жици-1 секретна)защото съм го правил и блокирал.К
217
2
 
4
 
! Отговори
До опетков преди 1 месец
"Имаше затвор и роби на неграмотните селяни, вероятно като тебе, яхнали робите, които работеха за дребни стотинки"
Неграмотен като мене? Ами ела да се състезаваш с мен по грамотност!За мен един американец, добре поставен мъж, създал федерална хуманитарна програма, каза, чe съм Walking Encyclopedia Britannica. Преувеличи малко.Или не, защото започнах с "Братя Данчови", БСЭ, от която научих руски, Майерс Лексикон, от която усвоих готическия шрифт и после Enc.Brit.
А ти си яйце на Pediculus capitas
216
12
 
18
 
! Отговори
ЗЪЛ И ПОМНЕЩ преди 1 месец
До опетков
Затвори лаjняната си уста, да не загубиш няколко зъба!
Имахме държава, намираща се на 26 място В СВЕТА по БВП/per capita на /-м по "очаквана продължителност но живота" бяхме лидери в производството на кари, телфери, електромотори. Строехме кораби за ФРГ. Дисковете на ДЗУ бяха на нивото на Memorex, правехме рубини за лазери, имахме джобни ЕЛКИ, когато такива се правеха само в САЩ и Япония. Хранехме с домати, грозде, чушки, плодове и консерви Европа от Елба до Урал. Океански риболов
215
8
 
8
 
! Отговори
граничара преди 1 месец
караха ни да трепем тези които влизат и които излизат нелигитимно.Никой не искаше да влиза и трепахме тези които искат да излизат.Гадно ми е.
214
3
 
8
 
! Отговори
До Анонимен 162 преди 1 месец
"По времето на социализма едим мой познат искаше много да хапне банани и да
се избрише с тоалетна хартия след ходене по голяма нужда, но тогава нямаше тоалетна хартия и банани и затова реши да избяга на Запад да си хапне банани и да се избрише с тоалетна хартия след ходене по голяма нужда"
Теб кой да те избрише от лицето на Земята?
Всички сте уникално тъъпи и прости!Все темата за бананите и хартията. Банани имаше в "представителните магазини", но народът ги намираше за скъпи, пъпешите бяха стоти
213
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Читател бърка гранична зона, гранична полоса и забранена гранична ивица! До 15 км бе зоната на някои граници, но никъде 15 км от ,,оградата" и ЛДГ! А сега в европейска уж демократична България е 30 км! Що така бе, джендермени! Свободно придвижване, права на човека от Изтока и Африка, а?! Чакайте, още ще има! Ще задминете и ай Тодор!
212
6
 
21
 
! Отговори
Бивш граничар преди 1 месец
Обаче границата с Турция е нещо по-различно!Тя трябва да бъде охранявана даже повече отколкото при комунизма!Всъщност е време да осъзнаем,че това не е просто граница,а отбранителна линия!Срещу многообразни изключително сериозни заплахи!
211
2
 
18
 
! Отговори
Бивш граничар преди 1 месец
На всяка застава имаше лозунг:"На държавната граница-държавен ред!"Тогава ми се виждаше доста претенциозно,но след всичко случило се през тия 30 години изглежда съвсем нормално.Защото вече на границата има всичко друго,но не и ред!Заприличала е на кучешко прескакало и който не е пожелал-той не е минал!Естествено,границите с различните страни не могат да имат еднакъв режим-примерно тая с Румъния въобще няма нужда от охрана,с Сърбия и Македония е нужна заради контрабандата,с Гърция-заради мигранти
210
0
 
0
 
! Отговори
до 207 преди 1 месец
В кой ГО е тоз Блей бунар, бе, ,,Елба" ! Лесово ли е там, Курталан ли, Хамзабейли ли? В по ранни години не бе втора, а четвърта застава!
209
6
 
19
 
! Отговори
Читател преди 1 месец
Живея в граничния район.Там съм и служил.Между оградата и самата граница има между 2 и 15 км.На различните места е различно.Не се пазеше да не дойдат гърци,турци или сърби.Пазеше се някой от "Великия комунизъм"да не избяга към "замиращия капитализъм".