Скалата, която се е пропукала по време на разпятието. Снимка: Самуил Иванов

123456789101112

Нашето пътуване започна от северната част – района около Галилейското езеро. На иврит името на езерото е Кинеретско, в превод арфа. Любопитно е, че погледнато отгоре то наистина има форма на арфа, но как древните са знаели това, днес остава загадка, разказва нашият гид. Именно в езическа Галилея, както пише един от евангелистите, минава голяма част от служението на Божия Син.  

В миналото езерото е било основен източник за вода в страната, а районът около него днес може да се определи като градината на Израел - най-зеленият и плодороден, изобилстващ с плантации от фурми, банани, портокали, маслини, смокини с невероятен вкус. И ако водата е била основен проблем в тези земи векове наред, днес страната е решила въпроса - чрез капково напояване водата е доведена до всеки стрък зеленина, до всяко дърво. А с модерна технология Израел днес пречиства 100% от отпадните води, като ги използва за напояване. Наред с това е изградено предприятие за обезсоляване на морска вода.

Когато евреите започват да се връщат през 19 век, те купуват земята от местните, но тъй като никога не са били земеделци и не разбирали от селско стопанство, вземат възможно най-лошата земя – блатисти места, пълни с маларийни комари, "земя, която не е ставала за нищо“. Много от първите заселници умират от тежките условия. По съвет на британците започват да засаждат австралийски евкалипти, които дърпат влагата, и започват да облагородяват земите.

Около Галилейското езеро са повече от половината събития в Новия завет. В района е Назарет, мястото, където е израснал Божият Син, Кана Галилейска, където Исус прави първото си чудо и превръща водата във вино, Капернаум, градът, където минава голяма част от Неговото земно служение.

В библейски времена Капернаум е бил рибарско селище и митнически център между две провинции. Тук са живели и много от учениците на Исус - апостолите Петър и Андрей, братята Яков и Йоан, бирникът Матей. В града са открити останки от синагогата, в която Божият син е проповядвал. На една от колоните й археолозите намират изображение на ковчега на завета, които е изчезнал след разрушаването на Първия храм (този построен от Соломон), когато евреите попадат под властта на Вавилон.

Археолозите са установили, че край града е минавал основен търговски път и вероятно всеки, който е преминавал оттам, е разнасял вестта за поученията, чудесата, изцеленията, които Спасителят е вършил.

На това място е и Планината на блаженствата, където Божият син проповядва на над 5000 души. Доказано е, че мястото има уникална акустика и ако човек застане на върха, дори да говори тихо думите му ще се чуят до най-отдалеченото място. Затова събитието, описано в Библията, е напълно реално:

"А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги...“ (Матей, 5:1,2)

На мястото е построена осмоъгълната Църква на Блаженствата. В нея, в разрез с канона, по стените й има големи прозорци. Посланието е - човек трябва да остави светлината да осияе душата му.  Върху големи стъклописи на стените са осем от блаженствата (Матей 5:3-10):

Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Небесното царство.

Недалече от Капернаум е рибарското селище Магдала, където е намерена най-старата синагога в света. Селището, което е на седем километра от Капернаум, е родно място на Мария Магдалина. Според историците в синагогата са се събирали част от първите юдеи, приели християнството.

Близо до Планината на блаженствата е Табха, мястото, където Исус е нахранил 5000 души с две риби и пет хляба. В чест на това събитие през 1882 г. е построен Храмът на насищането, който е издигнат върху основите на църква от IV в. Във вътрешността се пазят древни мозайки, изобразяващи насъщната храна, която по завета на Исус може да засити гладните.

Табха е известна също и като мястото на брега на езерото, където Исус се явява на учениците си за трети път след Възкресението си и обядва заедно с тях. Това е и мястото, където става възстановяването на Петър, след като той три пъти се отрича от Исус в нощта на предателството.

От Галилея поемаме на юг – към Ерусалим и Витлеем - мястото, където Мария е родила Сина Божи, а след това към Мъртво море, крепостта Масада и към най-стария град в света – Ерихон.

Но за всеки, тръгнал по стъпките на Спасителя в Святата земя, посещението в Ерусалим е ключово. Градът е бил сцена на много от чудесата и място на най-драматичните моменти от живота на Божия Син  – последната вечеря с учениците, молитвата в Гетсимания преди да бъде предаден, съдът, разпятието, смъртта и възкресението на Праведника.

Интересен факт е, че географски градът е разположен в най-високата част на страната и когато човек пътува към него, той винаги се изкачва. На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Христос, вместо "Отивам в Йерусалим" са казвали "Изкачвам се в Ерусалим". Защото това е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с духовно извисяване. Всеки, посетил града, ще признае, че другата дума за това място е "духовност“. И днес в Израел казват: "Ерусалим се моли, Хайфа работи, а Тел Авив празнува“.

В библейски времена градът е бил обграден от бадемови, маслинени и борови гори. След векове на военни действия и експлоатация те били напълно унищожени. Но днес хълмовете отново са потънали в зеленина.

Голяма част от запазеното строителство в града е от времето на Ирод Велики. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, са били разрушавани при нашествията, а останките им са били многократно преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци.

Стената на плача е единствената част, останала от храма, построен от Ирод. Соломоновият храм е първият, построен в чест на Бог, но той е напълно разрушен от вавилонците. Вторият храм е построен през 515 г. пр. Хр., след завръщането на евреите от вавилонския плен. По времето на Ирод Велики, царувал около 20 години преди времето на Исус, баща на омразния за християните Ирод Агрипа, който обезглавил Свети Йоан Кръстител, вторият храм бил разширен и реконструиран. Той съществувал до 67-ма година сл. Хр. След въстанието срещу Римската империя по времето на император Тит голяма част от евреите са избити, други продадени в робство, а храмът - разрушен.

Интересни за посещение са тунелите на хасмонеите. Според археолозите, ако човек иска да види автентичните улици, по които е вървял Спасителя, трябва да слезе именно там. Тунелите са намират изцяло под Храмовия хълм. При посещението им всички гидове показват какво означава "крайъгълен камък“, споменат в проповедите на Исус. В основата на стената има монолит, тежащ над 600 т, с дължината 14 метра, височината 4 и ширина над 3 м. Как е бил монтиран този камък до днес е загадка. Точно този камък се опитвали да разрушат римските войници по време на унищожаването на храма през 70-тата година от новата ера. И днес личат следите от тези опити.

Посещението на къпалнята Витесда, където Исус изцелява парализирания от 38 години, разкрива особености от бита на древния град. За времето си Витесда е била своеобразна система за водоснабдяване и съхранение на водата –  в скалите са издълбани басейни (цистерни), които са събирали дъждовната вода. Това е бил ритуален басейн, заобиколен от пет колонади. Много учени се съмнявали в съществуването на мястото, докато археолозите не открили ясни следи от него под развалини на византийски църкви. Евангелието от Йоан разказва, че именно тук Исус излекувал паралитика.

И тъй като в Израел всяко място е свързано с Библията, в страната е създаден Библейски институт, който се занимава единствено с библейска история, а археолозите непрекъснато намират артефакти, които доказват Писанията. Една от най-интересните теми, която експертите изследват, е изпълнението на библейските пророчества, обяснява нашият гид.

Според изследователите около 95% от пророчествата в Стария и Новия завет вече са изпълнени – унищожаването на Ерусалим, разпиляването на евреите по целия свят и връщането им отново в земята, което исторически се случва през 1948 година с възстановяването на държавата Израел.

Едно от очакваните пророчества, свързано с бъдещето не само на Израел, но и на света, е за Източната порта, която трябва да остане затворена до второто идване на Спасителя. В библейски времена градът е имал седем порти, шест от тях отворени денонощно. Седмата остава зазидана и в момента - Златната порта (Golden Gate). По времето на Исус тя е била главният вход на града откъм изток. През нея преди Пасха, яздейки бяло магаренце, влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите: "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!".

През 16 века османците умишлено зазиждат тази порта, а целта им е да предотвратят връщането на християнския Месия в Съдния ден. На няколко пъти по различни поводи са правени опити тя да бъде отворена, които се провалят. Последният е през 1967 г., когато йорданският крал решава да строи луксозен хотел. По това време Храмовият хълм и Източната порта са в арабския сектор под контрол на Йордания. На 4 юни са докарани пневматични чукове и строително оборудване, за да отместят камъните, сложени от турците. Отварянето й щяло да осигури достъп на хората от района до новия хотел. На следващия ден - 5 юни 1967 г., започва Шестдневната война. За по-малко от 6 дни Ерусалим изцяло минава под еврейски контрол и отварянето на Златната порта отново е осуетено

Срещу нея на Елеонския хълм се намира най-скъпото гробище в света. Богати евреи от цял свят плащат хиляди, за да бъдат погребани точно тук, защото вярват, че в Деня на Страшния съд при връщането на Месията погребаните там първи ще възкръснат.

Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон, е Гетсиманската градина. По времето на Исус тя е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси. Днес в градината растат 8 много стари маслинови дървета, чиято възраст според някои данни е около 2000 г. Тук в нощта на предателството си Божият Син, агонизирайки в молитва, при която потта му става на кръв, се обръща към Отец с думите: "Отче, ако е възможно да ме отмине тази чаша, но не моята воля да бъде, а Твоята“.

Близо до градината е къщата на първосвещеника Кайфа, където Исус е заведен след залавянето му, а отдолу е тъмницата, където е прекарал последната нощ преди да бъде изправен при Пилат. Според историците нейната автентичност е доказана на 90%. Осъден на смърт от римския управител, Божият син е разпънат на кръст и погребан в изсечена в скалата гробница. Традиционното местоположение на тази гробница – в Църквата на Божи гроб – се смята за най-свещеното място за християнството.

Няколко от най-важните християнски светини се намират в нея - камъкът на помазанието (на който е било положено тялото на Христос след свалянето му от кръста) и гробът на Исус. Всяка година на Великден по свръхестествен начин Благодатният огън слиза от Небето тук, за да напомни, че чудото на възкресението е факт. Според изследователи първите сведения за това са от II век.

Всяко място в Израел разказва за земния път на Христос. В Петото евангелие и днес ясно се чуват стъпките на Праведника, които се смири до най-позорната смърт за времето си - разпъването на кръст, за да плати цената за човешкото предателство. А Неговият глас и днес продължава да обвинява "света за грях, правда и съдба" и да зове за покаяние от греховете.

Посещението в Святата земя винаги остава с отворен финал и винаги е лично преживяване. Защото вярата е личен избор и всеки сам избира пътя към Голгота, за да стане част от възкресението на Сина.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase