Картофи и череши се отглеждат най-много у нас. Картофи растат на 8262 хектара земи и са на първо място при отглеждането на зеленчуци, показват данните на земеделското министерство.

Отчита се сравнително голямо нарастване на площите, на които земеделците заявяват, че ще отглеждат зеленчуци.

През 2016 г. общо те са били 21 133 ха, докато през 2019 г. нарастват с над 10 000 ха - до 31 342 ха. Това е малко по-малко спрямо 2018 г., когато зеленчуци с подпомагане се отглеждат на 33 498 ха. Година по-рано за подпомагането са били заявени 29 548 ха, пише "24 часа".

Според данните при плодовете първенец са черешите, за които са заявени 9860 ха площи през 2019 г. Размерът им е сравнително постоянен през последните четири години.

По схемата за оранжерийно производство заявените площи плавно нарастват, като се отчита задържане на нивата при краставиците и постепенно увеличаване на площите с домати и пипер, отчитат от министерството.

Второто място при зеленчуците заемат доматите с 4961 ха, площите с тях почти са се удвоили спрямо 2016 г., когато са се простирали на 2428 ха.

При дините, за които през 2019 г. са заявени 4906 ха, не се наблюдава драстична разлика през разглеждания период. Докато пъпешите растат на 1447 ха през 2016 г., а през 2019 г. - 2458 ха.

Земеделците заявяват почти идентични площи за пипер от 2016 г. досега - между 2634 и 2915 ха.

Интересна е тенденцията при краставиците - от едва 81 ха, цифрата плавно расте докато през 2019 г. достига 1425 ха. Леко намаление на годишна база има при корнишоните.

През 2019 г. за ябълки са заявени 3227 ха, горе-долу толкова и през предходните години. От 382 ха на 509 ха растат площите за круши от 2016 г. до момента. Праскови и нектарини се заявяват за отглеждане на между 2730 и 2820 ха за разглеждания период, от 2317 на 2874 ха нарастват кайсиите от съответно 2016 на 2019 г.

Без драстични изменения са площите с вишни - 1191 ха през 2016 г. и 1241 през 2019 г., ягодите остават на нивата между 614 и 663 ха. Отчита се нарастване на площите за сливи - през 2016 г. се равняват на 5754 ха, 6775 стават през 2017 г., година по-късно се заявяват 8316, а през 2019 г. - 8306 ха. Десертното грозде през 2017, 2018 и 2019 г. се отглежда на между 1727 и 1779 ха.

Леко нарастват площите с малини. През 2016 г. са заявени 1804 ха, 2353 и 2381 през следващите две години, а през 2019 г. - 2198 хектара.

Според Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните, данните показват, че има сериозни проблеми в сектора на малинопроизводството.

“Отчитаме, че във връзка с градушките, които паднаха, и есенните слани добивите са с 30% по малко от миналогодишните. Това значи, че средният добив, който се беше очертал да бъде в рамките на 470 кг за страната, вече е в рамките на 410-420 средно”, коментира Петков.

Цените са доста ниски в момента, когато се отнася за индустриалното производство на малини. Иначе на пазара средно те се движат в граници между 4 и 6 лева, което е много малко според производителите. Малки количества от продукцията се продават на борсите, по Черноморието, в Пловдив и София. Една част отива за Румъния, но като обеми продукцията е малка. Според Петков големите консуматори са хладилните предприятия.

“Но там цените все още са неуточнени, тъй като се очаква информация за международните пазари, най-вече от по-големите играчи като Полша, Украйна и т.н. По тази причина в момента сме в една изчаквателна ситуация”, коментира той.

Според него основен акцент в писането на българската стратегия за Общата селскостопанска политика на ЕС при неговия сектор, както и при другите, ще е получаването на субсидии за преодоляване на въздействието на климатичните фактори.

В Испания и Португалия например, над 50% от ягодоплодните се отглеждат в защитена среда. "Резултатите при тях са впечатляващи. Чакаме този опит и тези нови технологии да бъдат приложени в България с помощта на национални и европейски средства", добави Петков.

Според Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, този пазар е бил кризисен през май. Тогава оранжерийните домати са били 80 ст./кг на едро, а на пазара са продавани за 2,5-3 лв.

Експертът обясни, че скъпо излиза първата реколта. Доматът например се сади през януари, за да започне да дава плод в края на април.

Да се създаде национален регистър за идентичност за производителите на плодове и зеленчуци - по тази задача ще работи земеделското министерство, съобщи инж. Десислава Иванова, директор на областната дирекция “Земеделие” в Добрич.

Проблем в сектора е обратното начисляване на ДДС. Всички плодове и зеленчуци, които влизат от Гърция, Турция и др., не са обложени с ДДС и оттам се получават разликите в цените. Производителите предлагат онези от тях, които продават изцяло за българския пазар, и преработватели да получават субсидия. Така може да се постигне изравняване на цените и да няма нужда от внос.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase