Не парите правят пенсионерите щастливи, а вътрешната психологическа нагласа, смятат психолози. Оказва се, че много им влияят и социалните медии. Ако преди време пенсионерите са се чувствали пълноценни, успявайки да помагат на наследниците си, днес това се случва все по-рядко, пише "24 часа".

Причините е, че фамилиите не живеят вече заедно. В повечето случаи са в различни населени места, дори държави, и такава взаимовръзка е невъзможна. Успоредно с това различните интернет платформи непрекъснато бълват снимки на щастливи пенсионери и дори най-трезво мислещите хора започват да се питат защо при тях нещата не се случват по този начин.

За мнозина първите няколко месеца след пенсионирането често са време за екзистенциална криза, казва пред BBC професор Тереза Амабайл от Харвард биснес скул. Причината е, че повечето хора планиран пенсионерския живот чисто финансово и не си дават сметка, че е необходимо да подхождат към него като психологическо упражнение и възпитание на нови взаимоотношения.

В продължение на 4 години ръководен от проф. Амабайл екип е проучвал какви са нагласите за пенсиониране на служители от три американски компании ,които са на различни фази от своята кариера и как по-късно са ги реализирали. Учените са установили, че хората, които имат план и са наясно какви искат да бъдат, след като кариерата им приключи, са се адаптирали по-гладко към новия живот. Любопитно е обаче, че дори те са продължили да се отъждествяват с професионалното си минало. Когато трябвало да опишат себе си повреме на интервютата, те обикновено отговаряли: Аз съм пенсиониран библиотекар, аз съм пенсиониран химик или аз съм пенсиониран преподавател. Някои даже отказвали да приемат, че са пенсионирани. Те например посочвали, че са това, което са били, независимо, че вече не упражняват своята професия. Когато ги питали защо го правят, отговаряли, че не искат да бъдат възприемани като хора, от които няма никаква полза.
Един мъж дори обяснил, че не иска да гледат на него като на вчерашна новина.

Въпросът със застаряването на населението и психологическите последици от него е толкова сериозен, че наскоро бе обсъден на световна конференция в Мадрид, организирана от Нобеловата фондация. В нея се включи и 86-годишният американски икономист Едмънд Фелпс, който през 2006 г. спечели Нобелова награда заради анализа си как днешното поведение на политиците по отношение на инфлацията може да има огромен ефект върху благополучието в бъдеще.

"Да работиш, е изключително важно, ако искаш да имаш добър живот. За повечето хора работата е основният източник на съществуване, изпълнено със смисъл. Една майка или един баща може да прекара 20 години, отглеждайки децата си, но това не продължава вечно. За почти всеки човек работата е жизненоважна и играе съществена роля в откриването на нови неща", казва Фелпс. По думите му работният свят е динамично и прекрасно място да изпробваш себе си и да откриеш на какво си способен. Затова да не  се позволява на възрастните да имат активна роля, не е правилно, особено в страни, където има задължителна пенсионна възраст.

На същото мнение е и друг нобелов лауреат - 83-годишният Марио Варгас Льоса, който пише всеки ден от 10 сутринта до два следобед. "Аз работя седем дни в седмицата и 12 месеца през годината, казва писателят пред BBC. Уточнява, че възприема писането като удоволствие, а не като труд. "Важното за мен е да опитвам да се възползвам от този живот и да не пропилявам възможности", обяснява Льоса.

И той, и Фелпс, обаче имат късмет за се занимават с неща, които са възможни и в по-напреднала възраст. Това не е така при много други професии, свързани и с физически труд. Затова и пенсионирането се отразява по различен начин. Особено тежко се приема от хората, които са подложени на многократни промени на условията за пенсионирането, както става в България.Затова икономисти съветват да се върви към по-свободни пенсионни модели, които дават възможност на хората сами да избират кога да се оттеглят от работа.

Що се отнася до нашата страна, 47.4% от сънародниците ни над 55-годишна възраст не са в добро психично здраве. Данните бяха огласени от правителството по повод приемането на стратегия за справяне с проблема. За сравнение средният процент на възрастните хора с психични проблеми в ЕС е 36.1.
Освен това нашите възрастни спортуват по-малко от европейските си връстници, не използват като тях толкова активно модерни информационни технологии и интернет.

Едва 9 на сто от българите над 65 г. се трудят, докато в съседна Румъния са 19.2%, а в Естони я- 26.5%. Затова правителството смята да стимулира възрастните да продължат да се трудят по-дълго чрез въвеждане на гъвкаво работно време и различни програми за обучение и квалификация на хора над 55-годишна възраст. Целта е да се тоговори на зреещата криза на пазара на труда и застаряващото население. По данни на Националния статистически институт 21% от населението на България вече е над 65 годишна възраст, а се очаква до 2060 г. всеки трети да е на тези години.

Според правитлеството, ранното пенсиониране не е изгодно, тъй като минималната и средната заплата растат с около 10% годишно, докато пенсиите с около 5 на сто. Очакванията са тази тенденция да се запази заради липсата на кадри.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase