Парадокс: Българите живеят по-добре, но са по-нещастни

Тази тенденция се среща и при другите народи
2 ное 2019 13:30, Нели Христова
264
Парадокс: Българите живеят по-добре, но са по-нещастни
Снимка: Reuters

Мнозина в България вярват, че живеят в най-нещастното, най-бездуховното, най-опасното време. Истината обаче е друга: живеем все по-добре. Защо тогава ставаме все по-нещастни? Проф. Ивайло Дичев обяснява причините за DW.

Защо сме все по-нещастни, след като живеем все по-добре? Този парадокс е в основата на кризата в съвременните общества.

Да започнем с най-актуалното - града, в който живеем. Промяната е наистина удивителна. Нали помните онези решетки, с които през 1990-те софиянци доброволно превръщаха апартаментите си в затвори? А спомняте ли си как се паркираше, преди да направят синя и зелена зона, как се гонеха служителите по паркирането за билетче, преди да въведат СМС-заплащането, какви купища боклук се събираха периодично? Стана някак по-цветно, изникнаха приятни кафенета, реставрираха фасади, та даже пешеходни зони вече има.

И успоредно с това все по-голямо страдание ни причинява поредното подозрение за злоупотреба с обществена поръчка; забиването, после изтръгването, после пак забиването на абсурдните колчета по тротоарите; безнадеждните задръствания; незалепените плочки, изпод които ни пръска вода. Оставете сегашните избори, на които власт и опозиция разиграват тези две гледни точки. Проблемът е вътре във всеки от нас. Градът се развива, но ние сме все по-недоволни.

"Съсипаха я тая държава!"

Същото можем да кажем за държавата като цяло. От края на социализма България бележи сериозен ръст в паритетната покупателна способност - от 12 хиляди долара на човек през 1990 до близо 20 хиляди днес. Въпреки разпадането на СИВ, въпреки мъчителните реформи и мафиотизирането на икономиката през 1990-те. А после дори чудодейно се присъединихме към най-богатия икономически блок и най-силния военен алианс. Само че познавате ли поне един българин, който да е доволен от развитието на страната си? Благосъстоянието нараства, а все сме на опашката. Границите са отворени, а държавата се обезлюдява. Пазят ни американците, ама виж как обидихме добрите руснаци. Имаме всякакви стоки, но не всички могат да си ги купуват. Абе, съсипаха я тая държава! И докато властта ни обяснява, че никога не сме били по-добре, опозицията вика, че загиваме.

Работата е там, че аз, масовият човек, се чувствам зле независимо от това, че светът около мен върви напред. Същото се наблюдава и в далеч по-развити икономики. До едно време нарастването на икономическото равнище води и до нарастване на удовлетворението от живота. После обаче идва един критичен пик, след който хората продължават да забогатяват, но кривата на щастието тръгва надолу.

Ще кажете: овчедушното щастие би ни направило безкритични апологети на властта. Или с други думи: колкото повече недоволство, толкова повече гражданска енергия за съпротива. Но вярно е и обратното: ако гражданите стават все по-недоволни, властта просто ще загуби мотивацията да прави каквото и да било. Разбира се, идеалното е да има баланс, при който гражданите оценяват хубавото, но критикуват лошото. Само че тъкмо този баланс днес изглежда по-далеч от всякога - живеем в такава медийна шумотевица, че за да бъдеш чут, трябва да виеш в най-високите регистри, да правиш слон от всяка муха, да вещаеш края на света още в сутрешните блокове. Лошото е, че въвлечени в това политическо кресчендо, гражданите започват да се чувстват искрено нещастни. Да вярват, че живеят в най-нещастното, най-бездуховното, най-опасното време. Без перспектива, без идеали. Така ли е наистина? Не, разбира се. Живеем в най-мирното време в цялата човешка история. Започнали сме да се грижим за нещастните си съчовеци от другия край на света, с които нямаме нищо общо. Медицината прави чудеса, продължителността на живота се е удвоила за последните стотина години. Днес повече хора умират от преяждане, отколкото от глад. Повече хора се самоубиват, отколкото умират от насилствена смърт. Благодарение на медиите обаче живеем с чувството, че зад всеки ъгъл ни дебне нов Джак Изкормвача.

Егоизми и фрустрации

В резултат от всичко това и при нас, и другаде по света се наблюдава следното разминаване: общо взето положителна оценка за личното състояние на отделния човек, но нарастващ песимизъм за обществото като цяло. Обективното подобрение проецирам върху себе си, а недоволствата прехвърлям върху общото. От това опасно отчуждение следва едно - нарастващ егоизъм.

Изследователите изброяват различни причини за този парадокс на недоволството. Ръстът на благосъстоянието например задължително води до увеличение на неравенствата в обществото - положението на всички се подобрява, но при някои повече, отколкото при други. А това неизменно поражда напрежения. Неслучайно пословично егалитарните скандинавски общества са все първенци по удовлетвореност от живота.

В друга посока вървят разсъжденията за фрустрациите, в които изпада съвременният човек заради все повечето възможности за избор. Когато животът ти е зададен веднъж завинаги - цар, поп, генерал - слушаш, козируваш и колебания няма. Когато обаче непрекъснато избираш - управниците си, страната, в която да идат децата ти, бизнеса, в който да си сложиш парите, марката автомобил, която да си купиш - тогава започваш да пребиваваш в една непрекъсната несигурност. Спираш се на една от многото възможности и незабавно започват да те глождят съмнения - дали пък не сбърках, мога ли да повторя избора, да го потретя?

Старите хора ще ви кажат, че сме недоволни, защото сме станали по-претенциозни. И в това безспорно има някаква истина. Когато навремето по телевизията имаше един филм в седмицата, помните ли колко му се радвахме? А сега се чудим на кой канал да превключим.

Ето кое е нетърпимото

Но претенциозността днес не е материална - хората просто очакват да имат по-голяма роля в управлението на обществата си. Не да им дават все повече неща, а те сами да ги разпределят. Да бъдат не обекти, а субекти на живота си. Това, което прави нетърпима ситуацията в съвременното българско общество, не са разбитите тротоари или пък мизерните заплати на медицинските сестри и научните работници. Нетърпимото е това, че управленските етажи се самозатвориха, че социалният асансьор не работи, че там вече проникват само близки и съпартийци (помните каква хубава метафора създаде Цветанов с асансьора си). Същото се беше случило във времето на късния социализъм, когато се надигна подобна вълна на идеално, а не материално мотивирано недоволство срещу самозатворилата се номенклатура. Нещо такова наблюдаваме и в развития свят, където меритократичните елити издигат около себе си бариерите на дипломи от топ университети, събират се в затворени клубове, подкрепят се глобално и презират обикновените хора наоколо.

Умните политици разбират, че трябва да заложат именно на тази карта - отваряне, ремонт на ръждясалия социален асансьор, разместване на социалните пластове. Как да стане това? Ами дайте да мислим.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


264
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
129
5
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Интересно как негативните неща, които ги има сега, се представят като позитивни. Манипулацията продължават с пълна сила.
128
4
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
При демокрацията ченгатата от ДС и бившите комунисти от БКП забогатятва, а капиталистите живеят скромно и строят капитализма в България.
127
8
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Руските агенти при деморкацията заботяват, а американсктие служители в НПОтата на Сорос живеят скромно и умерено при демокрацията.
126
3
 
28
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Българинът е окраден и живее с усещането за несправедливост. Няма наказани за криминалният преход, няма справедлива политика на доходите, няма справедлива политика за пенсионерите. Няма как да е щастлив, няма как да не се изнася от ***.
125
2
 
13
 
! Отговори
ined преди 4 години
Правилното заглавие е "Някои българи живеят все по-добре, а останалите се чувстват все по-нещастни."
124
3
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Много мерзка пропаганда. Зле прикрита поръчкова агитация за утре, нал тъй?
123
11
 
25
 
! Отговори
Shark преди 4 години
Знаете ли кое прави българите нещастни. Ами злобата и завистта. Българинът не може да се порадва на собствените си успехи, на успехите на детето си, на семейството си само при мисълта, че съседа, колегата, роднината, пък ако щеш и брат му дори да по-добре от него! Че някой има нещо или е постигнал нещо, което той няма! Българинът не подкрепя никого, нито спортисти, нито артисти, нито когото и да било. Не се радва на нищо. БЪЛГАРИНЪТ Е ХЕЙТЪР, ЗАТОВА ЖИВЕЕ ЗЛЕ, ПОТЪНАЛ В ЗАВИСТ И Е НЕЩАСТЕН!
122
3
 
9
 
! Отговори
Глупости преди 4 години
Отивам там--където плащат добре!/Куи бене --бене патрия/лат. ---"КЪДЕТО ЖИВЕЯ ДОБРЕ , ТАМ МИ Е РОДИНАТА!"И аз съм от Северозапада , но , бачкам , където има работа и плащат добре!Неми пука , кой-какъв е и за какво се бори , или какво казва!РАБОТЯ ЗА ПАРИ --НЕ ЗА СЛАВА, ЛИЧНОСТ ИЛИ ПАРТИЕН БИЛЕТ!
121
5
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
С автора на статията живеем в различни светове.Ей на това му се казва паралелна реалност
120
15
 
15
 
! Отговори
АЙДЕ , ДЕ .... преди 4 години
Аз си живея от труда и не се оплаквам.Демокрацията ме прави свободен и щастлив.Мога да отида където си искам и да пратя децата си да учат в Европа , за станат нормални хора , а не мързеливи и неуки комунистически търтеи , като при Соца.Имам си занаят и печеля добре.В България се оплаквата само лузърите , свикнали да живеят на Държавна заплата и Партийни назначения, защото не стават и за ч.е.п. за зеле , иначе!Не мисля , че такива хора могат да определят общата картина в страната.
119
3
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Да бе. Живеят все по добре но къде ? В северозапада няма работа а ако има тя е за 400 до 700 лева.
118
3
 
8
 
! Отговори
XuTbP5bP преди 4 години
Не се казва парадокс днес бг, казва се когнитивен дисонанс, когато утопичното ви балонче не отговаря на реалността.
117
9
 
3
 
! Отговори
НЕеее.... Забравете преди 4 години
НЕ ДАВАМ И ПУКНАТА ПАРА, ЗА ОПРАВЯНЕ НА СОЦИАЛНИЯ СТАТУС НА РАЗНИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИЗДЪНКИ И ТЪРТЕИ НАУЧЕНИ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПАРИ И ГРИЖИ, БЕЗ НИТО ЕДИН ТРУДОВ ДЕН И БЕЗ НИКАКВО ОБРАЗОВАНИЕ!АЗ, НЕ СЪМ "БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО".... ХАХАХААААА....
116
7
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Нещастният *** си мисли, че е нещастен, защото е беден, а всъщност е точно обратното!
115
4
 
3
 
! Отговори
Край преди 4 години
Социалния асансьор се нарича мажоритарни избори за депутати иначе ще гледаме цели партии и династии като Киро Добрев и станишев
114
1
 
9
 
! Отговори
11 преди 4 години
Баси глупостите ...
113
6
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Не мога да разбера защо лузърите винаги говорят в първо лице множествено число? Не казват - "аз съм ***", ами казват "ние сме мизерници". Не казват "аз съм бездуховен", а обществото ни било бездуховно...
112
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Ама то и в Софето са цъфнали та чак вързали, ама нали трябва да се казва, че животът е хубав, хубав.
111
4
 
7
 
! Отговори
НЕ БАш преди 4 години
От коя гледна точка се живее по добре днес за разлика от вечера (15-20 години назад)Благосъстоянието е почти същото както преди ,статията е неточна защото разглежда на макроикономически показатели които са много далеч от ежедневието на хоратаДа заплатата в софия са по големи но з асметка на останалта част от страната дато пенсионерите са надоизживяване за сметка на 2 милионния град с мръсния въздух.Повечето все още катрат 20 годишни коли и живеят в паналеките
110
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
долния пост е за 107