Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. Психоклиматът на работното им място често не е добър и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор "Здравеопазване", направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването - КНСБ, съобщиха от пресцентъра на синдиката.

Проучването е направено от 1 май до 30 октомври тази година и обхваща 1245 души - лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения.

По-голямата част от участвалите имат над 16 години стаж, което гарантира познаване на професията.

Положителен отговор на въпроса "Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?" дават 55,7 на сто или 693 от анкетираните.

Над 60% посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръхнатовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал вследствие на натовареността.

58,3% или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоционално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.

Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд - 51,8 на сто от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е четири пъти по-високо от това на останалите.

Близо 57 процента от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30 процента от анкетираните посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения.
За близо 68 на сто от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7 процента, физическо и психическо изтощение след работа имат 63 на сто, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38 процента, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64 процента.

Много показателен и будещ тревога е фактът, че 91 на сто или 1133 от анкетираните считат, че не се предприемат мерки за отстраняване на посочените причини, свързани с психосоциалните рискове, се посочва в съобщението.
"Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора са в основата на растящите психосоциални рискове сред здравните работници.

Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве", е казал д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ при представянето на проучването.

За да бъдат мотивирани медицинските специалисти и да се привлекат млади хора, които да останат да работят в България, КНСБ предлага промяна в законодателството, позволяваща на общините и държавата, като собственици на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови възнаграждения, финансовия стандарт и методиката за разпределение на средствата за трудови възнаграждения да станат неразделна част от КТД, с фиксирани процентни съотношения за заплати на медицинския персонал, в цената на всички клинични пътеки да се определят разходите за заплащане на труда на лекарите и на специалистите по здравни грижи и др.
КНСБ предлага на социалните партньори съвместно разработване на "Харта за психично здраве" в сектор "Здравеопазване".

Изпълнителният директор на "Пирогов" проф. Асен Балтов е посочил, че институтът е един от активните участници в проучването и резултатите действително са тревожни. В "Пирогов" са назначени двама психолози, правят се профилактични прегледи, задължителна ваксинация на работещите в спешните звена, обновява се сградният фонд. Въпреки това процентът на използваните болнични е висок. През 2018 г. 34,5 от колектива е използвал болнични, а тази година към момента - 25 на сто, е посочил Балтов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase