Той млад, на 37, но с успешна кариера зад гърба си. Роден е в Пловдив, завършил е висшето си образование в България. Работил е 8 години в Ирландия, получавал е заплата над средната за Европа, чувствал се е добре и на мястото си. Бил е ръководител на отдел в много голяма международна фирма, направил и добро професионално име, изградил е кариера.

Преди по-малко от две месеца се е върнал в България. Отново работи в международна копания, отново е на мястото си и и печели добре. Доволен е от избора си, но и не може да каже дали няма да дойде ден, в който отново няма да замине зад граница.

За Драгомир Милчев не е важното мястото, а условията на живот.

Според него в България прекалено се драматизира заминаването в чужбина, защото се лепва етикета "емигрант", а за заподноевропейците най-нормалното нещо е да живеят на едно място, да работят на друго, да заминават и да се връщат или да не се връщат. Всичко е въпрос на личен избор.

А докато успешни и образовани българи работят зад граница, те създават и добър имидж на страната ни, за която, уви, не се знае много по света.

"Ако имаш твоя среда и работа, която харесваш, е хубаво да се работи в България", смята той. Ако ли не - защо да не си пробваш късмета в чужбина.  А кой знае може и да се върнеш някой ден.

Самият той е доволен от избора, който е направил преди по-малко от два месеца. Върнал се е от Дъблин и промяната му се вижда изцяло положителна.

"Завърших Технически университет, след това започнах работа в една германска компания, в която работих около 5 години. Имах доста служебни пътувания до Германия, Франция, обучения, натрупах много хубав опит, защото компанията беше мултинационална. Около 2011 - 2012 г. обаче чисто професионално средата за развитие за машинни инженери не беше много добра, чисто финансово нямаше стимул за развитие, нямаше и много големи възможности за работа. Тогава получих предложение за работа по проект в Ирландия", спомня си Милчев.

Той обаче е категоричен, че дори, когато е приел предложението за работа в Дъблин за него не е било самоцел да емигрира.

"Просто изскочи една опция да замина за 6 месеца по проект в Ирландия, доста на сляпо тръгнах, бяха ме харесали след месец интервюта онлайн  по телефона, имах много богат опит с 3D, а на тях им трябваше точно такъв човек. Заминах като си мислех, че ще изкарам 6 месеца по проекта ще натрупам нов международен опит и ще се върна. Оказа се, че проектът е много голям, един от най-големите строителни високо технологични проекти в света. Започнах там, бях ръководител на над 20 дизайнери. Трябваше бързо да вляза в час, идвайки от друга индустрия", разказа още  Милчев.

Според него един от големите митове в България е, че когато заминаваш на работа в чужбина, ще вършиш същото, което и тук, само че това не е така. Ще работиш от 8 до 5, ще си в офиса от понеделник до петък и единствената разлика ще е по-високо заплащане.

"През първата ми година работното ми време беше от 8 до 22 ч. Много често съм се прибирал в 18 ч. след работа, чакам колегите ми да си свършат работата към 19,30 – 20 ч. и аз се връщам в офиса, за да проверя тяхната работа, защото съм тим лидер. Нямаше място за оплакване. Там няма място за оплакване, ако пътуваш до работа час и половина, ако пътуваш от твоя град до друг град, това е твой избор", посочи той. Естествено обаче другата съществена разлика е че там се поощрява проактивноста и полагането на допълнителни усилия не само финансово а и чисто професионално с даването на повече отговорности, доверие и изкачване в йерархията на компанията.

Според него българите все си търсим някакви причини и все нещо ни е криво, докато при ирландците това е въпрос на личен избор – къде и как ще работиш и колко часа ще пътуваш. Може да работиш близко до дома и да получаваш ниска заплата но да имаш спокоен живот или да пътуваш по 2 часа до работа и да си финансово доволен. Това обаче е и въпрос до възможности да избираш.

А за Милчев шестте месеца са станали още шест, после осем и така цели осем години. Един проект, втори, докато не си е изградил добро професионално име и е станал консултант на различни фирми по проекти.

"Повечето компании започнаха да ме канят  като консултант по различни проекти, пътувах до Ливърпул в продължение на 7 месеца, до САЩ. За тях е нормално да живееш в Ирландия, но да  пътуваш всяка седмица до Шотландия или до друго място на работа", казва той.

Според него българите гледаме малко по-драматично на пътуването в чужбина - заминаваш, емигрираш, а при  ирландците не е така.

"Те са убедени, че ако има по-добра възможност на друго място просто отиваш, после се връщаш. Няма драма в това, че тръгваш", споделя Милчев.

И въпреки че не може да се оплаче от заплащането си в Ирландия и бума на модерното строителство в Дъблин, което гарантира стабилна работа и високи доходи, признава, че начинът по който се работи е много динамичен и изисква 100% внимание.

"Особено, ако си включен в няколко проекта постоянно трябва да си  на100%, когато работиш с мултимилионни проекти имаш ежедневни конфликти, защитаваш интересите на компанията си в индустрия, в която грешките водят до големи финансови загуби и това уморява. Отделно от това в чисто в личен план идва един момент, в който малко започваш да губиш самоличност от коя общност си част – дали си от местните или си българин", споделя още той.

А и според него през последните десетина години България се е променила доста, много чужди компании са навлезли, възможностите за реализация са големи.

"Има плюсове в това да се върнеш. Първото нещо е, колкото и да е елементарно е, че говориш на собствения си език, въпреки че и сега се усещам, че броя на английски или когато пиша бележки поне една от тях е на английски, без да се правя интересен, че съм забравил езика. Другият плюс е, че социалният живот е по- различен, но това важи за София, защото тя се различава от останалата част на страната. София е голям град, европейска столица. След работа много повече неща се случват в София, социалният живот е по-шарен. Дъблин е странен град, много е хубав, отворен е за чужденци, и Гинес-а е на всякъде но се случват много по-малко неща, отколкото тук….театри, представления, музикална сцена. Времето също не е нещо, което е приятно – редуват се дъжд и вятър", признава той.

И все пак никога не е мислил да се върне, защото му липсват киселото мляко или шопската салата. Със семейството си се е виждал по-често, когато е живял и работил в Ирландия, отколкото сега, така че и това не е причината да реши да се върне в България.

"Може би точно в този момент си мислех дали да се върна и да видя какво се случва тук. Аз съм на 37 години. Реших, че ако ще го правя, сега е моментът, защото ако минат още 1 -2 години ще съм ужасно свикнал с живота в Дъблин. Тогава се появи и предложение за работа. Цяла година подържахме контакт с настоящите ми работодатели и ми харесаха опциите, които има в София. В момента си казах: "Защо пък не?", нещата съвпаднаха и с работата и с това, което си мислех -  защо да не опитам", казва още Милчев.

За него обаче времето за мислене не е много, защото непрекъснато има предложения за работа и няма значение дали днес е тук или не. Винаги има опции за професионално развитие в някоя точка от света.

"Освен това животът в Западна Европа става все по-скъп. Печелиш добре, но и разходите са високи. В един момент се оказва, че в София с една добра заплата можеш да живееш много по-добре. В последните ми месеци в Дъблин ми трябваха около 3500 евро на месец, за да покрия разходите си а за да спестяваш, да пътуваш трябва да изкарваш още повече", признава още Милчев.

А ирландците разглеждали живота много по - просто. Къде е семейството ти? В България. Къде има повече слънце? В България. Къде наемът ти е по-нисък и храната по-вкусна? В София. Какво повече да го мислим!

Компанията, в която Милчев работи в момента е норвежка, което също се оказва важно заради условията на труд и стандарта на работа. Това всъщност е и една от основните причини да се прибера у дома.
Според него е важно дали се връщаш от чужбина в София или в друг град.

"София е европейска столица, има много чужди компании, много чужденци по улиците, това създава добри условия", смята той.

А  новата идея с допълнение финансови стимули за връщането на българи, които работят зад граница, му се струва абсурдна и една ли ще доведе до резултат.

"Човек, който е с добро образование, намерел е пътя и мястото си в чужбина, мисля, че това ще е последната причина да се върне за това", казва Милчев.

Той смята, че ако наистина правителството има намерение да върне хората обратно, трябва да създаде такива условия, че да привлича повече чужди компании, които да работят в България. Това прави ирландците магнит за инвестиции през последните няколко години…ниски корпоративни данъци и добра среда за бизнес. Тогава компаниите не разглеждат страната само като място за инвестиция само заради по-ниско заплащане на  работата ръка.

Милчев сподели и опита си със здравната система в България и Ирландия и смята, че у нас има доста по-добри специалисти.

"В Ирландия, ако не си плащаш допълнително, по-добре да си хванеш самолета и да дойдеш в България", смята той.

Спазването на правилата обаче доста ни различава от ирландците. Имайки предвид, че ирландците не са нация, която може да бъде давана за пример в спазването на правила и наредена до германци, норвежци и тн.

"Никой няма да спре на зелена площ, защото е безплатно, всеки ще си плати, за да се качи на магистралата и ще си плати таксата. Много е интересно как българите се променят когато живеят в чужбина, спазват правилата, не използват клаксоните си на кръстовищата, но за съжаление, когато се върнат  много бързо забравят правилата", отбеляза Милчев.
 
Според него другото, което ни различава е, че в Ирландия всеки знае, че първо трябва да си оправи своя двор, за да са наред неща.

"Ние българите малко сме свикнали да мислим, че трябва някой друг да дойде да ни почисти, да ни асфалтира, а след това да си оправим двора", смята той. Естествено обаче там е много по-ясно защо плащаш огромни данъци, застраховки и такси .

И напук на критиките, че българите в чужбина не помагали на страната си, той е убеден, че те работят за нея, защото работещите професионалисти създават добър имидж за България.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase