Коронавирусът продължава да ни създава проблеми, макар и страхът към него значително да намалява. Как се справихме с пандемията, подценихме ли ситуацията в края и имат ли определени политици ползи от създалата се криза – Dnes.bg разговаря с политолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп Интернешънъл".

Г-н Симеонов, според данни от последното проучване на "Галъп" страхът на българина от коронавируса значително намалява, но последните дни ни показаха, че вирусът е тук и продължава да ни създава проблеми. Подценихме ли ситуацията след разхлабването на мерките?

Не мисля, по-скоро опасността вече е малко по-позната и системата е малко по-наясно какво да прави. Опасността изглежда същата, но ние вече я гледаме с други очи и се учим да живеем редом с нея. Иначе българите, пролича си в сондажите на "Галъп интернешънъл", са един от народите, които в най-голяма степен мислят, че ситуацията е леко надценена. В началото над 70% мислеха така, после настъпи известно отрезвяване и процентите спаднаха, но пак останаха доста – над 50%. Което означава, че ако питаш голяма част от обществото ние не сме я подценили, а даже обратното.

Всичките световни сондажи показаха, че в някои от тези конспиративни теории България остава на челните позиции, например, че някой стои зад коронавируса. Което е търсене на виновника. Не че това е някаква крайност, това е лека балканска недоверчивост. Оказа се, че и други народи извън утвърдените западни демокрации са склонни да се съмняват и да питат, както и самият Борисов го направи, "Кой ни причини това"? Явно и самият той, като един типичен представител на българския народ, си е задавал подобен въпрос.

А защо сме толкова мнителни българите, и като цяло на Балканите?

Образно казано - защото сме яли много бой. Защото имаме естествената мъдрост на хора, които се мъчат да оцеляват от столетия. И в този ред на мисли – не, не стигнахме до крайности. Такива общества по-трудно стигат до крайности, такива като нашето. Ние българите, понеже сме преживели много национални катастрофи, и в момента сме едно застаряващо общество, много повече сме свикнали да сме предпазливи. И точно в това отношение ние сме далече от крайностите и сме скептични. Да го обясня по принцип – много голяма част са доволни от мерките, казват "Браво на Мутафчийски", обаче същевременно подкрепят и алтернативната визия – тази на Мангъров. Такива бяха и мерките – хем не бяха много строги, хем  като че ли ние бяхме оставени сами да си преценим кои са ни важни. Един вид мерки на здравия разум. Не гледаш точно буквата на нормата, а гледаш ти какво точно смяташ по въпроса. Нещо, което в крайна сметка сработи.

Кой страх се оказа по-голям – този от самия вирус или от икономическите последици след него?

Първо от вируса, първо като време и първо като място. После за доходите и това това за доходите вероятно ще излезе на първо място. Защото вирусът вече изглежда по-познат, а и част от най-апокалиптичните прогнози не се оправдаха. Последният сондаж показва, че сред 51% от запитаните са декларирали някакво намаление на доходите. Което съотнесено към цялото население става дума за милиони хора. Така че този аспект изобщо не е за подценяване. Има и един трети страх – страхът за демокрацията. Този страх обаче тук на Балканите не е толкова голям. Той се отнася по-скоро за утвърдените западни демокрации.

По време на пандемията се откроиха ярко 2 лагера от специалисти, които редовно се противопоставят в мненията си – единият бе Оперативния щаб с ръководител генерал Мутафчийски, а другият – този на специалистите, за които COVID-19 бе нов, но стандартен вирус, свързван най-вече с доцент Атанас Мангъров. На кого от двамата повярваха и слушаха повече хората?

Определено Мутафчийски! По три причини – първо, в такива моменти слушаш официалната власт и версия, която бе поставена и от Световната здравна организация. България не е изключение. Второ – Мутафчийски е добър комуникатор, на всичкото отгоре в униформа. А българинът има високо доверие в армията – една институция, която позапази доверие на фона на общата негативна картина към родните институции. И третата причина – самият страх, повече или по-малко. Той ни вкара в такава ситуация, поне в началото, в която действаш с обществен инстинкт за самосъхранение – мобилизираш се, мерките ги възприемаш като свои. После – към средата на април, когато мина пикът на страха, започнаха да се чуват все по-силно и алтернативните теории и това е нормално. Тогава дойде и редна на теоретични спорове, на различни гледни точки. Но поне в началото, и това е нормалното, обществото се струпа около авторитетите. Борисов в типичния си стил предложи един такъв авторитет в лицето на Мутафчийски, с който евентуалният успех на мерките да бъде успех на Борисов, а евентуалният неуспех – неуспех на Мутафчийски.

Генерал Мутафчийски стартира с летящ рейтинг. Губи ли 3 месеца по-късно той подкрепа и би ли могъл да бъде силен кандидат в някои от следващите избори? Виждате ли го в политиката?

Да започнем отзад напред. За кандидат – има много условности. Когато те възприемат като непартиен авторитет, свързан най-вече със здравето, ти естествено имаш високо одобрение, но когато се окажеш партиен кандидат в политическа надпревара става съвсем друго. Много бързо се губи този рейтинг,  който и без това е ситуативен рейтинг, той не е нещо вкоренено. Той е рейтинг по отношение на това как се справя той с някаква ситуация. Дали спада този рейтинг – разбира се че спада, дори и всеки ден да си на екран, започваш да се изхабяваш. Генерал Мутафчийски освен че беше всеки ден на екран беше и в една невралгична зона, която виждаме че и на моменти е неблагодарна. Така че е нормално да има ерозия, ние я отбелязваме, но оценката за неговата работа остава висока!

Ще повлияе ли коронавирусът върху нагласите на българите да гласуват и какви са шансовете на проектите на Слави Трифонов, Мая Манолова и Цветан Цветанов – четете утре във втората част на интервюто с Първан Симеонов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase