Книжарниците остават предпочитаният източник на литературни творби у нас въпреки масовата дигитализация, до която доведе световната пандемия. Въпреки че издателствата у нас отчитат близо троен скок в търсенето на творби онлайн, физическият контакт с произведението на лавиците на магазина остава все толкова важен за българските читатели, показва проучване на „Монитор“.

Само 1 на всеки 5 книги е поръчана от интернет за „коронната“ 2020 г.

"Преди пандемията онлайн продажбите стигаха до 6 на сто от общите за годината. Миналата година те нараснаха 2-3 пъти, но въпреки това не могат да заменят огромния дял на книжарниците, които продължават да са с повече от 70-75% дял“, обясни за „Монитор“ Велизара Добрева, изпълнителен директор на издателство „Егмонт“. С тенденцията се съгласяват и други нейни колеги. „Въпреки че отчитаме ръст на онлайн продажбите през нашия сайт, посещението на физическите книжарници остава предпочитаният начин за избор на книги“, заяви Виктория Бисерова, управител на изд. „Ентусиаст“.

Дигиталните платформи навлизат все повече в организма на индустрията. Така социалните мрежи се превръщат в един от основните канали, по които авторите и издателствата достигат до своята публика. Добрева, чиято компания е силно ангажирана с тийнейджърската литература, обаче изрично подчертава, че в този списък не влиза единствено Фейсбук, а още Инстаграм и дори Тик-Ток. Съдържанието, за което се говори в платформи като YouTube и Netflix, пък е все по-търсено, като измества постепенно по интерес адаптираните за традиционните филмови и телевизионни продукции заглавия. Интересът към онлайн представянето на нови произведения, както и към изцяло електронните или аудиокнигите също нараства.

Дигиталните платформи скъсяват дистанцията между читателя и издателството и с кампании като „Препоръчай книга“. В рамките на инициативата самите потребители могат да предложат на издателството „Изток-Запад“ книга, която искат да видят, да прочетат, но я няма (или не я откриват) на българския пазар. В случай че творбата действително бъде издадена, тези, които са я предложили, получават безплатен екземпляр

Важна роля през отминалата година изиграва и кампанията „Купи 1 книга“, организирана от асоциация „Българска книга“. В нея се обединиха писатели, издателства, художници, дизайнери и страньори, преводачи, редактори, коректори, печатари, търговци и агенти, като улесниха дори повече онлайн разпространението на литературата в месеците, в които книжарниците не работеха заради здравната криза. „В първите месеци от пандемията продажбите бяха несигурни, но такъв беше и периодът за повечето хора и всички сектори с изключение на производители и дистрибутори на стоки от първа необходимост. Онова, което се превърна в спасителна акция, беше кампанията „Купи 1 книга“, уточни Бисерова.

По-голям брой заглавия сме прочели през 2020 г., отчитат още издателствата. Изолацията, хоумофисът и карантината  освободиха достатъчно време на българите да разлистят любимите си книги

Велизара Добрева отчита, че въпреки по-ниските приходи от продажби клиентите все пак са отделяли повече време за книги. По думите й спадът в купуването на нови заглавия се дължи на факта, че книжарниците бяха дълго време затворени, като част от проблема е и че голяма част от тях се разпростират в големите търговски центрове, които често бяха отваряни по-късно. В същото време анкета на „Егмонт“ сред четящите показва, че те са заемали книги от библиотеки и приятели. Наваксвали са също и с вече закупените книги, за които все не е оставало време преди пандемията.

„Кризата доведе при нас нови читатели – хора, които промениха съществено приоритетите си и дръзнаха да се обърнат към книгите“, каза Гергана Козарева, управител на „Изток-Запад“. А издателството на Бисерова отчита дори по-големи продажби през 2020-а в сравнение с предходната година.

Между 5 и 40 на сто пък традиционно представлява делът на българските автори измежду всички издадени заглавия. Сред най-четените родни писатели са Георги Господинов, Здравка Евтимова, Мария Лалева, Людмила Филипова, Венета Райкова, Калин Тодоров, Валентин Вацев, проф. Боян Чуков, проф. Иван Илчев, Мария Попова, Цвета Брестничка, Добри Божилов, проф. Пламен Павлов и др. „Все повече се повишава интересът към заглавията от български автори“, отбелязват от „Ентусиаст“.

Все по-сегментирана става читателската аудитория, отбелязва Гергана Козарева, като голяма част от издателствата отчитат, че титлата за най-търсени книги отиват при тези за децата и за самопомощ.

„2020 година беше много необикновена във всеки един аспект и интересът към определени жанрове до голяма степен може да бъде обяснен именно с необичайните събития, които ни сполетяха. Отбелязваме ръст на продажби и на книги за тревожността и депресията като „Изгубени връзки“ или „Да се чувстваш добре“, отбелязва още Козарева. Тя допълва, че други теми, които са вълнували българските читатели, са историята, политиката, психологията и възпитанието и отглеждането на деца.

Засилен интерес към произведенията, насочени за по-малките, отчитат и от „Егмонт“, в чийто каталог са най-продавани приключенията на Хари Потър. „Това е прекрасно, защото показва едно – независимо от кризата родителите купуват на своите деца. Тоест имаме надежда за четящо бъдеще на нацията“, смята Добрева. Научнопопулярната и образователната литература също могат да се похвалят с по-висок интерес.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase